Автори: Ния Каменова и Кремена Каменова
Християнската църква – „домът на словото на живота“, която приютява за молитва цялата християнска община (еклезията), е мястото, където се извършва християнското тайнство; мистичният акт на кръщението и причастието, както и всички церемонии, свързани с църковния ритуал. Със своето устройство църковната сграда представлява в материален израз модела на култовото действие, което се развива в нейното пространство. За това изясняването на функцията на отделните й части може да хвърли светлина върху тълкуването на археолгическите материали от ранновизантийската епоха (Чанева-Дечевска 1999, 20-21).
Голяма част от раннохристиянските църкви, включително базиликите, са построени върху развалините на разрушени езически светилища или антични сгради. Храмовете могат да бъдат строени, както в крепостните стени, така и извън тях. По българските земи базиликите са разпространени главно в Източна и Южна България, по римския път Via Diagonalis.
Ще дадем пример с едноапсидната църква при Джанавара, защото тя дава светлина и върху базиликите
Обр. 1 Раннохристиянската църква при Джанавара (по Чанева-Дечевска 1999, фиг. 4).
Обр. 2 Църквата в м. Джанавара
(http://www.archaeo.museumvarna.com).
- Съставни пространства на раннохристиянските храмове
Това са дворът, който огражда храма, атрий (атриум), екзонартекс (който не винаги е част от храмовия комплекс), нартекс, наос, олтарна преграда (канцел) и олтар (бема).
- Атрий. Вярващите се събирали в архитектурно оформени с портици дворни помещения – атрий – които се намирали пред западната част на храма. Големите правоъгълни и квадратни атрии били подходящо място за събиране на много хора. В неприятно време портиците са служили за подслон на богомолците. В атриите са изнасяли и проповеди към „оглашените“. Във Византия влизането от атрия в църквата е ставало начело с епископа. Богомолците влизали в храма, като в южния кораб заставали мъжете, а в северния – жените. Намиращият се в средата на атрия воден източник (фиала, кантарус, басейн) e бил свързан с ритуалните измивания. Атриумът е бил въведен още по времето на имп. Константин Велики. Той е част от най-ранните монументални храмове – базиликите в Рим и Палестина. В Константинопол атриум имат църквите „Св. Йоан Студит“, „Св. Ирина и „Св. София“. Произходът на атрия вероятно се корени в елинистическото градско жилище или в древните езически храмове. Планът му е квадратен или правоъгълен. В отделни случаи функциите на атрия при раннохростиянските църкви се поема от екзонартекса (Чанева-Дечевска 1999, 20-23).
През различните периоди богомолците са влизали от атриума в храма по два различни начина. През по-ранния период това е ставало начело с епископа. Във Византия са влизали първо богомолците, после свещениците и накрая епископа.
- Екзонартекс. Това е външният, втори нартекс, който предшествува първия. Намира се в източна посока след атрия. Покритият екзонартекс е със значително по-опорстена архитектурна форма от атрия. Изпълнява същата функция като атрия. От тука започват по-сложните процесии (Чанева-Дечевска 1999, 20-23).
- Нартекс. Това е второ закрито помещение след атриума. Намира се след атрия, или след екзонартекса, ако има такъв. Нартексът също е покрит. Следва позиционната ос на храма, тоест запад-изток. За старохристиянските църкви нартексът е задължителен елемент. Функции на нартекса: по време на литургията тук остават оглашените и прегрешилите. През ранното християнство събирането на богомолците става тук, ако няма атрий, двор или екзонартекс. Достъпът към нартекса става чрез широки врати, най-често три на западната му страна. Епископът е водел главната процесия през средната врата по централния кораб в посока към олтара. А останалата част от богомолците минава през страничните врати. По дължината на западната стена (отвътре) са поставяни скамейки за чакащите (Чанева-Дечевска 1999, 20-23).
Олр. 4 Атриум и нартекс
(https://bg.thpanorama.com/)
Олр. 5 Раннохристиянска фиала от българските земи
(Свети места – сайт).
(http://www.essential-humanities.net/)
- Наос. Вътрешната връзка между нартекса и наоса се е осъществявала чрез през три отвора. Това е централната зала – залата за молитви. Неговата дължина еориентирана запад-изток. Тази процесионна ходова линия започва от нартекса и завършва до апсидата. Централната ходова линия димволизира «пътя на спасението». Тържественото влизана не на духовенството и процесията се извършва винаги през средния вход на наоса. При еднокорабните църкви има една надлъжна ос, а при трикорабните базилики – три успоредни един на друг кораба. При трикорабните базилики през северната врата влизат жените, а през южната – мъжете. Това, изглежда е влияние от Рим. Амвонът е катедра в наоса, поставян в централния кораб. До него се стига по коридор, водещ от централния вход към олтарната преграда. От тук се чете Евангелието, както и от тук се изнасят проповедите от свещенника. Първоначално амвоните са били дървени, след това стават каменни. В Рим, за разлика от Източната империя, амвони се появяват чак през VII в. Амвонът е място на певците и на свещенниците, когато произнасят проповедите си. Ранновизантийските храмове в Тракия и Дакия имат по-затворени нартекси по отношение на връзката им с наоса (Чанева-Дечевска 1991, 21-30).
Наосът, още центаралната част на храма, е бил разделен на две части. От северната страна влизали жените, от южната – мъжете. Същесвува и друг вариант – мъжете да са стоели в наоса, а жените – на горния етаж (емпория, гинеккея).
Интересен е факта, че кръщелнята през ранновизантийския период е под формата на „басейн“. Това е така, защото са били кръщавани и възрастни хора, предвид факта, че основно те са ставали християни. Друго характерно за този период, е че всеки е изповядвал греховете си публично. Целта е грехът да не се повтаря.
- Олтарна преграда(канцел). Отделя наоса от олтара. Най-често е във формата на буквата «П». Това е ниска каменна преграда, съставена от скулптирани каменни плочи, свързани с четвъртити стълбчета. По-късно тази каменни плочи започват да носят колонада с архитрав (Чанева-Дечевска 19991, 21-30).
Иконостасът възниква много по-късно. Канцелът е бил отворен, за да може всички богомолците да виждат свещенослужението в олтара.
Цялата статия прочетете в новия Брой 182 на сп. Българска Наука.
Вземи „Вечен абонамент“ с -99 лв. – виж повече >>
