Ценността на паметта се състои именно в това,че ние можем да пазим в нея-за кратко време или за продължителен период-огромни количества най-разнообразна информация,която при необходимост можем да вазпроизведем,без да се обръщаме например към, записките си.Обаче това забелижително свойство на паметта може да баде използвано само при условие,че възприетата информация е не само запаметена ,но и затвърдена така ,че да се запази в паметта продължително време.Един от най-важните начини за затвърдяване на информация е повторението.Но вероятно по- малко известно е ,че между стихийното,произволно повторение и повторението опиращто се на рационални принципи,различието е много голямо.Нерационалният подход,даже и при многократно повтаряне води само до повърхностно затвърдяване.Използването на рационални методи дава възможност да се постигне и ефективно затвърдяване и висока продуктивност на запаметяване,даже и при относително малък брой повторения.

Следователно възниква въпросът:как да се осъществи рационално повторение на запаметената информация?

НАЙ-ГОЛЯМО КОЛИЧЕСВО ИНФОРМАЦИЯ СЕ ГУБИ В РАННИТЕ СТАДИИ НА ЗАПАМЕТЯВАНЕ.

Както и другите фази на паметта,повторението на запаметяваната информация е познавателен процес.Неговата същност се състои в това,че повтаряйки заученото,човек открива в него нови страни,свързва наученото с научените си знания,получени по времето между запаметяването и повторението.Особеността на повторението в сравнение с ,възприемането,концентрацията и запаметяването,се състои в повторното протичане на процеса на запаметяване от възприемането( през концентрацията) до запаметяването.Повторението повишава интензивността на работа на тези фази на паметта.Информацията все по-пълно и всестранно се включва в информационната мрежя и благодарение на това се закрепва.Както показват някои данни времето за работа на мигновенната памет-20 секунди-е недостатъчно за закрепване.Информацията ,която не се е закрепнала в паметта за 20 секунди,може да бъде изгубена за винаги.Само в случаите когато се намира в паметта повече от 20 секунди информацията преминава в кратковременната памет и по такъв начин се закрепва за по-продължителен или по-кратък период от време.Но тук действа принципът за максимална
загуба в ранните стадии.Колкото повече се повтаря информацията,толкова по-интензивно протича процесът на
закрепването и в паметта.

Разбери повече за БГ Наука:

***

КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИНТЕРВАЛИТЕ ОТ ВРЕМЕ МЕЖДУ ПОВТОРЕНИЯТА?

Да допуснем ,че искаме да се подготвим за изпит за седем дни и че за ефективно запаметяване на изучения материал са ни необходими пет повторения.Ще бъде нерационално всички пет повторения да се изваршат през парвия ден.Много по разумно е те да се разпределят през всички седем дена,като при това интервалите между повторенията да не са прекалено продължителни.За осигуряване на рационално повторение е важно не само да го разпределим по време.Голямо значение има правилният избор на интервалите мезду отделните повторения.Възниква въпросът,кое е по-добре: да се извършва повторение през равни промеждутъци от време или тези интервали да се основават на едни или други съображения и да варират?
Вероятността от загуби на информация е максимална в ранните стадии на запаметяването.Колкото информацията се намира по-дълго време в паметта,толкова е по-малка опасноста от загуби.Поради това в началото на процеса на заучаване интервалите трябва да бъдат по-кратки ,а след това да се увеличават.Ако се варнем на нашия пример можем да кажем ,че първия ден материала трябва да бъде повторен два пъти,втория ден-един път.На третия ден не бива да се повтаря,а на четвъртия-отново се почтаря един път.След това целесъобразно е да се пропуснат два дни и последоното повторение да се извърши на седмия ден.При такава организация на работата,ефективното запаметяване ще се осигури с по-малко усилия, отколкото ако повторенията се изваршваха в продълзение на седемте дена.

дни

1 2 3 4 5 6 7

рационално пов-
торение 1 2 4 7

нерационално
повторение 1 2 3 4 5 6 7

Запаметяването ще бъде още по-лошо,ако всичките пет повторения се извършят през първия ден.Също така основна грешка ще бъде,ако въобще се откажете от повторения през първите дни и ги прехвърлите за последните.В този случай е възможно заучената информация да бъде безвъзвратно изгубена.

МЕТОД ЗА ЗАУЧАВАНЕ НА ОТДЕЛНИ ЧАСТИ

Голяма по обем информация може да се усвои както изцяло,така и на отделни части.Например един текст може да се научи изречение по изречение,а стихотворение-стих по стих,но може и по пътя на многократно повторение на целия текст или стихотворение.При заучаване на части материалът се раздробява на фрагменти и в резултат на това връзката мезду отделните части се нарушава.Това затруднява запаметяването и увеличава броя на необходимите повторения.При цялостно заучаване на информация например текст,той се запаметява наведнъж и по нататък се повтаря като едно цяло.Връзката мезду отделните части при това се постига по-бързо и по-точно,кото броят на необходимите повторения се намалява.Затова там където,е възможно,би следвало да предпочитаме метода на цялостното заучаване.
Но ако обемът на информация е голям,този метод се оказва не достатъчно ефективен.В този случай информацията се разбива на фрагменти(по възможност по-големи),които в смислово значение са завършени единици.При първото повторение се повтаря като цяло вече запаметеният фрагмент( А-Б),а вторият фрагмент се запечатва.На следващият стадии се повтарят двата първи фрагмента( А-Б,Б-В ) и се запечатва следващият (В-Г) и .т.н.Схематично това се представя по следният начин:

1.Запаметяване А-Б
2.Повторение А-Б,запаметяване Б-В.
3.Повторение А-Б, повторение Б-В, запаметяване В-Г
4.Повторение А-Б, повторение Б-В, повторение В-Г и т.н.

Методът на заучаване на отделни части е целесъобразно да се прилага при работа с материал,частите на които се различават по своята трудност.В този случай всяка част се заучава по-отделно,като се взема под внимание нейната трудност,а след това целият материал се повтаря изцяло.

ФОРМУЛА ОЧОО

Готвейки се за изпит ,студентите като правило заучават материала чрез повече или по-малко неиндефицирано многократно четене.Текстът се чете по-един и същ начин дотогава,докато не се овладее,тъй като студентите не разполагат със знания за научните методи на запаметяване и за рационалните принципи на повторното четене.Това несистематизирано поеторение е изключително неефективно по отночение на закрепяне на информация в паметтта.То изисква значителни усилия,а по резултативност в голяма степен отстъпва на запаметяването,осноано на рационалното повторение.В тази връзка интерес представлява един проведен експеримент.Били са образувани четери експериментални групи от изследвани лица.Пред всяка една от тях е била дадена задача да се запомни текст.В първата група преподавателят е прочел текста на глас четери пъти.Във втората група-три пъти го е прочел на глас,а един пат студентите мислено са го преразказали.В третата група текста е бил прочетен два пъти и два пъти е бил преразказан.В четвъртата група е бил прочетен един път и преразказан три пъти от студентите.Текстът е бил произведен най-добре от студентите от четвърта група, по-слабо във трера и втора и най-слабо във първа група.Този резултат е намерил отражение в така наречената формула ОЧОО( началните букви съответстват на четерите етапа на процеса на повторение).

О-ориентиране
Прочетете текста с цел да разберете неговите главни мисли.Ако е необходими ги подчертайте,препишете ги на отделен лист,повторете ги на ум.

Ч-четене
Прочетете текста внимателно още един път и се постарайте да отделите второстепенните детайли.Установете вразката между тях и отделните мисли.Повторете няколко пъти на ум основните мисли и връзките им с второстепенните.

О-обзор
Прегледаъте бързо текста.Проверете дали правилно сте свързали главните мисли със съответните второстепенни детайли.За да задълбочите степеннта на разбиране на текста,задайте въпроси към главните мисли.

О-основно
Преразкажете текста мислено така,или,което е по-добре,го разкажете на някой на глас,като си припомняте основните мисли.Отговорете на зададените въпроси.Броят на повторените прочитания трябва да бъде колкото е възможно по-малък,а броя на мислените преразкази и на повторенията на ум да се увеличи колкото е необходимо.Повторенията трябва да се разделят рационално във времето.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПОВТОРЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

1. Непосредствено след възприемане на информацията я повтаряйте 20 секунди.
Внимавайте за това,възприетата информация,която не бива да се загуби,да се запази е паметта веднага след възприемането повече от 20 секунди.

2. Интервалите между повторенията трябва да са по-възможност по-големи.

3. Интервалите между повторенията трябва постопенно да се увеличават.
Тъй като голяма част от информацията се губи в ранните стадии на закрепването,повторенията трябва тогава да са по-чести,а след това да стават по-нарядко.

4. Да се заучава в известна степен повече от необходимито ниво.
Опитът показва ,че броят на повторенията трябва да е такъв,че информацията да бъде усвоена по-добре от необходимото.

5. При възможнос материала трябва да се заучава изцяло,а не на части-ако обема на информацията не е прекалено голям.

6.При повторно протичане да се използва формулата ОЧОО.

Безпорядъчното и еднообразно повторно прочитане е безмислено.При необходимост,повторението на текста трябва да се извършва съгласно ОЧОО.Не забравяйте ,че броят на повторните притичания трябва да бъде минимален,но заедно с това материалът трябва да се повтаря по памет толкова пъти,колкото е необходимо.

Предложеният по-долу текст ще ви помогне да се упражните в прилагането на метода на повторение.Прочетете текста използвайки формулата ОЧОО.Разделете текста на завършени по смисъл фрагменти и се постарайте да ги запомните,като се ръководите от методите за цялостно запаметяване.Разделете повторенията рационално,т.е. направете повторенията мезду отделните интервали колкото се може по-големи.Постарайте се да усвоите текста в известна степен по-добре от това,което ви се струва достатъчно.След като запомните текста помолете някой да провери точността на вашето възпроизвеждане.

„Напрегнатият работен ден е завършил.Уморени,изтощени,почти съвършенно неспособни за някаква умствена дейност ние се връщаме вкъщи.Мисълта за това ,че нашата интелектуална продуктивност може да се повиши,ни се струва абсурдна.Нима вече отдавна сме стигнали до края на своите възмозности или не сме ги надхвърлили?Но как тогава бъдещия човек ще може да отговори на тези огромни изисквания,което това бъдеще ще представи пред него.
Днес все по-високо признание получава мисълта за това,че повишаването производителността на умственият труд и преди всичко производителността на труда на научните работници,която до голяма степен определя производителността на труда на обществото,не може да се осигори само с обикновенни методи.В структурата на умствения труд и в нашето отношение към него настъпват значителни промени.Това се проявявя в нарастващото разбиране на факта,че оптималното използване на наличните интелектуални ресурси,прилагането на научни технологии на умствения труд са също толкова значими,кокото и в сферата на мтериалното производство.За съжаление,обаче, в смисъл на научна организация,умственият труд днес се намира на нивото ,на коеото е бил в периода на занаятчийско производство.Това означава ,че нашите интелектуални ресурси не се използват по оптимален начин и не се развиват в съответствие с нашите възможности.
Известно е например ,че мозъка на хора,занимаващи се с умствен труд,използват само коло 3-10%.Хора ,чийто мозък е частично е повреден ,не рядко са способни на ефективна научна работа.Следователно може да се предполага,че нашите интелектуални способности не се пълноценно.Още по-голямо значение има научната обуснованост на реализацията на нашите умствени способности.Ако попитате как вие използвате своите способности за концентрация,запаметяване ,четене,назовавайки по този начин някои от психичните видове дейност,то ще констатирате ,че вашите интелектуални възможности,като правило се реализират стихийно,тъй като не разполагате с подходящи методи за тяхното развитие.Доказано е обаче , че с помоща на мнемотехниката( специални техники за запаметяване) могат да се постигнат значителни резултати в повишаването продуктивността на паметта.Необходимо е да се напомни и за научните методи за повишаване скоростта на четене.Проведените изследвания с повече от 2000 лица показа ,че с помоща на подобни методи скоростта на четене може да се повиши средно с 300%.
Казано накратко,използваните днес научни методи за организация на умствения труд ни позволяват при незначителни разходи ,съществено да повишим неговата производителност.
И ако сега в края на работния ден ние се намираме на предела на нашите духовни сили,то работата съвсем не е в това,че сме стигнали границата на своите възможности-просто тези възможности не са реализирани напълно.В научната организация на нашата умствена и особено творческа дейност,в по-пълното използване на интелектуалният потенциал на човека са огромните резерви за повишаване на ефективността на умствения труд,към осъзнаването на които ние днес едва започваме да се доближаваме.“

Изпозвайте аналогични упражнения,докато не усвоите метода на повторение.Стремете се да използвате всички посочени методи при запаметяване на информация във вашата ежедневна работа.

Анастас Мавродиев