Последните смъртни случаи от едра шарка

Накратко: Статията проследява историята на борбата с едрата шарка, от ранните методи за вариолация до откритието на Едуард Дженър за ваксинацията. Тя описва глобалните усилия на СЗО за ликвидиране на болестта чрез масова имунизация и внедряването на по-ефективни медицински технологии.

 

Едрата шарка е ужасна болест, която убива средно 3-ма от всеки 10 заразени, а оцелелите, обикновено имат белези, които понякога са тежки.
Един от първите методи за контрол на едрата шарка е вариолацията, процес, наречен на вируса, който причинява едра шарка (вариола). По време на вариолацията хората, които никога не са имали едра шарка, са изложени на материал от язви от едра шарка (пустули) чрез надраскване на материала в ръката или вдишване през носа. След вариолацията хората обикновено развиват симптомите, свързани с едра шарка, като треска и обрив. Въпреки това, по-малко хора са починали от вариолация, отколкото ако са се заразили с едра шарка по естествен път.

Основата за ваксинация започва през 1796 г., когато английският лекар Едуард Дженър забелязва, че кравите майки, които са получили кравешка шарка, са защитени от едра шарка. Дженър също така знае за вариолацията и предполага, че излагането на кравешка шарка може да се използва за предпазване от едра шарка. За да провери теорията си, д-р Дженър взима материал от раничка от кравешка шарка на ръката на млекарката Сара Нелмс и го инокулира в ръката на Джеймс Фипс, 9-годишният син на градинаря на Дженър. Месеци по-късно Дженър излага Фипс няколко пъти на вируса на вариола, но Фипс никога не развива едра шарка. Следват още експерименти и през 1801 г. Дженър публикува своя трактат „За произхода на инокулацията с ваксини“. В тази работа той обобщава откритията си и изразява надежда, че „унищожаването на едра шарка, най-страшният бич на човешкия вид, трябва да бъде крайният резултат от тази практика“.

През 1959 г. СЗО стартира план за избавяне на света от едра шарка. За съжаление, тази глобална кампания за унищожаването ѝ страда от липса на средства, персонал и ангажираност от страна на държавите, както и от недостиг на дарения на ваксини. Въпреки всичките им усилия, едрата шарка все още бе широко разпространена през 1966 г., причинявайки редовни огнища в Южна Америка, Африка и Азия.

Програмата за засилено ликвидиране започва през 1967 г. с обещание за подновяване на усилията. Лаборатории в много страни, където едрата шарка се среща редовно, успяват да произведат повече и по-висококачествена замразена ваксина. Други фактори, които изиграват важна роля за успеха на засилените мерки, включват разработването на разклонената игла, създаването на система за наблюдение на случаите и кампаниите за масова ваксинация.

  1. По времето, когато програмата за интензивно ликвидиране започва през 1967 г., едрата шарка вече е елиминирана в Северна Америка (1952 г.) и Европа (1953 г.). Случаите все още се срещат в Южна Америка, Азия и Африка (едрата шарка никога не е била широко разпространена в Австралия). Програмата постигна стабилен напредък към избавяне на света от това заболяване и до 1971 г. едрата шарка е унищожена в Южна Америка, последвана от Азия (1975) и накрая Африка (1977).
  2. В края на 1975 г. тригодишната Рахима Бану от Бангладеш е последният човек в света, който естествено се е заразил с вариола майор. Тя е и последният човек в Азия с активна едра шарка, изолирана вкъщи с охрана 24 часа в денонощието, докато престане да бъде заразна. Веднага започва кампания за ваксиниране от къща до къща в радиус от 1,5 мили от дома ѝ. 
  3. Али Маоу Маалине последният човек, получил естествено едра шарка, причинена от вариола минор. Маалине е болничен готвач в Мерка, Сомалия. На 12 октомври 1977 г. той се вози с двама болни от едра шарка в превозно средство от болницата до местния офис за едра шарка. Той е изолиран и впоследствие се възстановява напълно. Маалин умира от малария на 22 юли 2013 г., докато работи в кампанията за ликвидиране на полиомиелита.
  4. Джанет Паркър, фотограф в медицинския факултет на университета в Бирмингам (Англия), е последният човек, починал от едра шарка на 11 септември 1978 г.
  5. Почти два века след като Дженър се е надявал, че ваксинацията може да унищожи напълно едрата шарка, 33-тата Световна здравна асамблея обявява света за свободен от това заболяване на 8 май 1980 г. Много хора смятат ликвидирането на едрата шарка за най-голямото постижение в международното обществено здравеопазване.

С подкрепата на Science+

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.