Направи дарение на училище!

Тази фраза, изречена от Симеон Тодоров, заседна в главата ми и вече пет години продължава да ме впечатлява. Симо е един от онези одухотворени хора, от които струи позитивна енергия, понеже се занимава професионално със страстта си. Вече десет години той развива собствения си пчеларски бизнес и го подобрява не само като обем, но и като устойчиви практики, тъй като щракащият му ум винаги го кара да търси по-ефективния начин. За каквото и да е. Той е един от онези хора, които, заставайки пред дадено предизвикателство, отделят 90% от времето си да разсъждават над проблема и само 10%, за да построят решението. Затова и мисълта му за завършения биологичен механизъм е така проникновена и многопластова.

Какъв е смисълът зад тези думи?

 Представете си, ако можете, как 60 000 души работят кооперативно, ефективно и неуморно, като не зависят от нищо друго освен от природните условия наоколо. Не можете, нали?! Когато хората градим управленски структури, често разчитаме на това да бъдем нечетен брой, за да можем да вземем решение демократично. Просто защото знаем, че е силно вероятно да не сме на едно мнение. Представете си сега и че всички тези 60 000 души не само, че не спорят, но и нямат управленска структура. Нямат шеф, оперативки и седмични, месечни или годишни цели. Те просто правят това, което е най-добро за благото на цялата група. Звучи невероятно, нали? Но пчелите правят точно това.

Никой не е техен шеф, никой не определя от каква култура ще черпят нектар или колко точно килийки да построят, за да съхраняват меда или да отглеждат ларвите си. Или по-скоро трябва да кажем, че те всички го определят, заедно и с една единствена цел – опазване и устойчив живот на колонията. Това е възможно, тъй като пчелите работят в система отдолу нагоре. Тоест, всяка една единица е не по-малко важна от останалите и има задължение да анализира и реагира на всички обстоятелства, от които може да зависи благополучието на колонията. Те работят като клетките на организма ни. Като се замислим, нали човека започва с комбинирането на един сперматозоид и една яйцеклетка. Впоследствие имаме клетъчно делене, което малко по малко оформя плода и след около 9 месеца той добива вида на първичен човешки организъм. Но в кой момент на клетъчното делене, тези малки и “неинтелигентни” клетки решават, че е време да обособят крайници или вътрешни органи или сетивни органи…? Ще кажете, че това е работа на ДНК-то. Да, това е един “документ”, който съдържа целият план за изграждането на човек и клетките чинно следят за правилното му изпълнение. Симо ни призовава да мислим за пчелите по точно този начин.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Отделната пчела не е самосиндикална единица. Без колонията си тя има също толкова добър шанс да оцелее и продължи вида си колкото една единствена клетка, извадена от организма ни.

“Какъв обаче е точният план на пчелите и как знаят какво да правят, когато няма централен орган на управление?”

Трудно е да си го представим, но интелигентността на колонията е разпределена. Мозъкът на пчелното семейство е разделен на броят на членовете му. Всяка една пчела е в състояние да оцени редица фактори като микро или макро климат, състав и хранителна стойност на различни типове нектар и прашец, опасности и методи за справяне с тях и така нататък. Удивителната способност за дистрибуция на всички тези задачи в почти всички индивиди, участващи в семейство, прави пчелната колония самоподдържаща се и самодостатъчна. За да обясня какво точно се има предвид, ще е нужно бегло да разясня и кои са обитателите на кошера и какви са техните функции.

• Пчела майка – често смятана за “шефа”, тя всъщност е най-често един, единствен член на семейството, зает с увеличаването на населението. Веднъж в годината тя може да се сноши с до 13 различни мъжки представителя на други пчелни семейства. Майката запазва тяхната семенна течност в тялото си, след което ражда и опложда до около 2000 ларви на ден. Макар да е много важна за семейството, тя може да бъде заменена, ако производителността ѝ намалее или качеството на работата ѝ се влоши.
• Търтеи – това са мъжките пчели, чиято единствена цел е да обогатяват генотипа на други пчелни семейства, сношавайки се с майките от други кошери. Затова те са добре дошли във всеки един кошер по време на размножителния период. Въпреки, че често ги даваме за пример като щастливците на животинското царство, съдбата им всъщност никак не е лека. Ако изпълнят основната си мисия и оплодят майка, те мигновено умират, тъй като половият им орган бива откъснат (ауч!). Ако не успеят да се справят с тази задача, пък са обречени на глад, тъй като след размножителния период им се отказва достъп до храна, а самият факт, че броят им е стотици пъти по-голям от нужния (една майка се сношава с до 13, но всяко семейство произвежда стотици мъжки пчели за всеки случай), повечето от тях никога няма да осмислят съществуването си.
• Пчели работнички – това са женски пчели, но за разлика от майката, те нямат способността да оплождат ларви; могат да снасят, но само ларви на мъжки пчели и съответно тази им функция много рядко се използва. Но всичко друго в кошера е тяхна работа. Пчелите работнички са заети с изграждане на восъчни пити, намиране и събиране на храна и вода, охрана, охлаждане, отопление и почистване на кошера, , дистрибуция на ресурсите и какво ли още не. Пчелите работнички са “гръбнакът” на пчелното семейство. Те са основните градивни клетки на този макроорганизъм. Всяка една от тях прекарва по 21 дни като ларва, 21 дни вътре в кошера и 21 дни в извънкошерни дейности.

“Да се върнем сега на идеята за завършения биологичен механизъм!”

Смяна на локация

Една пчелна колония е в състояние да премести местообитанието си, ако реши, че сегашното ѝ положение е неблагоприятно по дадена причина. Това става, като всички млади и физически силни пчели напълнят коремчетата си с меда от сегашния им кошер и излетят заедно с майката в търсене на по-добра локация. В полета те консумират меда като своеобразно гориво и когато намерят новото си жилище започват да преразпределят останалото като най-младите пчели изграждат пчелни пити (далаци), секретирайки восък директно от жлезите в тялото си и майката започва да снася ларви в килийките на тези пчелни пити. След 21 дни тези ларви ще се превърнат в новата работна сила. В същото време някои от пчелите търсят паша, като се връщат и комуникират с останалите пчели къде е тя посредством своеобразен танц.

“Танцът дава информация къде и колко е пашата и съответно и други пчели се насочват натам, за да започнат да пълнят други пчелни килийки с нектар.”

Току-що снесените ларви пък имат нужда храна и от постоянен климат, за да се развият правилно и някои от пчелите се захващат с преработване на получения нектар и топлене. След няколко дни имаме успешно работещо пчелно семейство, което се е преместило и започва своето умножаване. Този процес отново е продиктуван от природата. Ако наоколо има достатъчно паша, липсва на сериозна конкуренция за нея и цъфтежът ще продължи достатъчно дълго (ДА, пчелите знаят колко и докога ще раждат обкръжаващите ги растения), те ще се множат и колонията може да стане огромна. Може дори да надхвърли 100 000 индивида. Ако пашата е ограничена или наоколо има и много други пчели (или други видове), които се състезават за нея, то колонията може и да остане относително малка, но винаги с ясната представа колко точно трябва да е голяма, за да натрупа достатъчно ресурси, за да оцелее.

И последно – как се произвеждат медът и другите пчелни продукти?

Пчелите са в състояние да отделят различни ензими в тялото си и така да произвеждат различни блага за семейството. Освен восъка, те могат да произвеждат инвертаза – ензим превръщащ нектара в мед. Сам по себе си нектарът, добиван от различни цъфтящи растения, съдържа в себе си редица витамини и антиоксиданти, които го превръщат в изключително питателна и полезна храна. Важно е да кажем, че медът никога не се разваля. Колонията винаги произвежда излишък от мед, за да е сигурна, че ще оцелее дори при обстоятелства, които не може да предвиди. Например при внезапно застудяване медът ще бъде използван, за да подхрани пчелите работнички, които посредством енергично трептене на летателните си мускули ще затоплят кошера до необходимата температура.

В телата на пчелите се произвежда също и прополис – елексир, който хората разпознават като незаменим лек още от дълбока древност. Пчелите използват антисептичните свойства на този незаменим продукт като естествен антибиотик и се лекуват с него или покриват нечисти предмети в близост до кошера си. В днешно време е достатъчно само да прекрачим прага на някоя аптека, за да си дадем сметка колко често и ние хората използваме мед или прополис, за да се лекуваме.

Друг важен и интересен продукт е пчелното млечице. То е основната храна на майката и тя го консумира през целия си живот за разлика от пчелите работнички, чиито ларви биват хранени с него само през първите три дни след снасянето им. Днес ние използваме силно потентното пчелно млечице в редица козметични продукти за подмладяване, а много учени го прилагат и като помощно средство при лечението на различни болести.

На последно място ще споменем и най-плашещия продукт на пчелите – пчелна отрова. Интересното тук е, че отровата на пчелите може да причини силно кожно раздразнение, придружено с повишаване на телесната температура при повечето бозайници, но знаете ли че тя се използва също много успешно при лекуването на ревматит, както и в козметиката?

Изобщо пчелите са в състояние да произведат всичко, от което колонията им има нужда – храна, способи за съхранение на храна, лекове и дори оръжия. И ако отново се обърнем към аналогията с клетките в човешкото тяло, замислете се, че тези клетки могат да оперират за кратко и извън самото тяло като структура. Те са в състояние да напуснат дадени пчелни пити и да се заселят на друго място, което ще изградят от нулата. И точно както нашите тела натрупват енергия в енергийните си депа, пчелите трупат мед във восъчни пити. За огромно съжаление на много от нас обаче, ние не можем да избираме в коя кожа да се заселим или да я сменим, не можем да усещаме природата и да консумираме само това, което е полезно нас, не можем сами да създаваме храната си, не можем и да се самолекуваме. Пчелите са спрели да еволюират преди хилядолетия и само през последните 200 години нашата аграрна икономика и желанието на 7 милиарда души да се хранят променя природата до такава степен, че пчелите имат нужда от нов период на адаптация. Такъв, при който те трябва да се научат да живеят с всички замърсители и отровители, които ние произвеждаме в околната среда и можем само да се надяваме, че ще успеят достатъчно бързо, защото колкото и да ни се струва невероятно, животът на нашата планета няма да съществува такъв, какъвто го познаваме, ако не бяха малките ни жужащи приятели.

Невероятният баланс между всички дейности на пчелите е причината Симеон Тодоров да ги определя като “завършен биологичен механизъм”. Пчели има по целия свят. Има ги в топлите и влажни джунгли на Амазонка, има ги и в Сибир и Аляска, има ги в полето, в планината, край морета и океани и със сигурност ги има навсякъде, където ние хората отглеждаме храната си. И следващия път когато седнем на масата, нека си припомним, че тези невероятни малки приятелчета са отговорни за поне една трета от всичко, което ядем и да им отдадем заслужена почит.

Статията е написана от Сергей Петров, любител пчелар и основател на Pollenity (www.pollenity.com)  компания за IoT технологии в пчеларството. От края на миналата година компанията стартира и проекта “Истински мед”, който има за цел да подпомогне българските пчелари и популацията на пчелите. Повече може да видите на: www.istinskimed.bg

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!