Направи дарение на училище!

Автор: Иван Попов

Резюме:

Гай Юлий Цезар е забележителна личност за Рим. От него се полагат основите на много по-късни действия и издигането на Римската империя. Завоеванията след неговата смърт издигат Римската империя до нивото на световна сила за дълги години. Освен завоеванията империята се издига в културно отношение, а римски строежи виждаме навсякъде из България и в други държави, където са били римляните. Останалите неща от Гай Юлий Цезар в наши дни са много. Дълги години се е ползвал Юлиянския календар, има много фрази и изрази, казани от Цезар, които използваме. Гай Юлий Цезар е личност, оказала влияние върху хода на световната история. Макар и да не е признат за император след неговата смърт е приравнен на императорите и по-точно на Октавиан Август.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ключови думи:

Римска империя, Цезар, наследство, завоевание, I в. пр. Хр., велик    

Въведение: Една от колоритните личности в Римската империя е Гай Юлий Цезар. Той не е бил император, но е оставил много след себе си. Има много хора, на които  като се спомене Римска империя първото нещо, за което се сещат е Цазар. През I в. сл. Хр. Цезар е титла, която се добавя към императорите. Първият император на Рим е Октавиан Август ( 27 г. пр. Хр.- 13 г. сл. Хр.). Той е казал, че е заварил Рим в руини след две граждански войни, а го е оставил в разкош. 

С какво Юлий Цезар е толкова велик?

Гай Юлий Цезар го има навсякъде в Римската империя. От него са останали много неща, както и много мисли и думи, изречени от него. Възходът на политическата му кариера започва на около 40-годишна възраст, изковавайки Първия триумвират с Помпей Велики, пълководец и държавник, и Марк Лициний Крас, един от най-богатите хора в Рим. А през 59 г. пр.Хр. е избран за консул. Той знае, че се нуждае от голяма военна победа, за да спечели трайна слава, затова решава да завладее галите-келти, които по онова време обитават днешна Франция. Седемгодишната офанзива на Цезар приключва триумфално през 51 г. пр.Хр. Вождът на Галия Верцинжеторикс е изпратен в Рим, окован във вериги, преди да бъде ритуално удушен. Войниците на Цезар убиват или поробват повече от един милион гали. Съкрушителна победа задълбочава нарастващото му съперничество с Помпей, който пък от своя страна заема мястото на Цезар като консул. Противоборството в Първият триумвират е между Помпей и Цезар. Побеждава Цезар и укрепва едноличната си власт. Той успява да промени изборния закон и е обявен за пожизнен диктатор. По римско време под понятието““диктатор“ не се е разбирало „тиранин“, който управлява без закони.

Гай Юлий Цезар е роден през 100-та година пр. Хр. Семейството е аристократично, дори по-късно самият Цезар поддържа легендата, че произхожда от Юл, синът на Еней. Еней е главен троянски герой, племенник на цар Приам, който оцелява от войната с гърците и, след дълги митарства се заселва на Апенините. 300 години по-късно неговите потомци Ромул и Рем основават Рим. В последвалия спор кой да управлява Вечния град, Ромул убива брат си и става първия цар. Когато Цезар се ражда обаче, царе в Рим отдавна няма – вече 400 години той е Република. Тя има сложна система на управление с водеща роля на аристокрацията, но с все по-настойчиви амбиции на плебса да се меси в държавните дела.  Освен това през вековете Рим постига големи и далечни териториални завоевания, които все по-трудно контролира и управлява. Така че атмосферата, в която расте Цезар, е отровна от упадъка, в който се намира Републиката. Всичко се влошава с жестоките борби за власт между партията на популарите, водени от цезаровия чичо Гай Марий, и сенаторите или патрициите, начело със Сула. Цезар е на 14, когато чичо му Марий умира и на 18, когато Сула, зает да затвърди едноличната си власт, го поставя в една прескрипция, списък с имена на политически противници, които трябва да бъдат убити, макар че Гай Юлий всъщност не се занимава с политика.  Цезар постига няколко впечатляващи победи, които укрепват неговата власт. През следващите години Цезар върши много и важни неща. Той прави реформи, които стабилизират Рим и дават нови възможности за развитие; побеждава хелветите; води прочутите галски войни; завладява Британия; с думите „зарът е хвърлен” минава рекичката Рубикон, тоест, начело на армия прекосява границата на Рим, където няма право да влиза с армия и така започва Гражданската война, в която също побеждава; прави любов с Клеопатра; от най-прочут длъжник, се превръща в най-богатият човек в Рим; прави от враговете си приятели като отказва да ги убие и прави от приятелите си врагове, като им дава достатъчно власт и пари, за да поискат повече.

А какво прави Цезар като диктатор, след победата над Помпей (на снимката долу) в Гражданската война?

Създава единна валута, валидна за всички римски владения, тоест, създава единен пазар чрез нещо като еврото, но 2000 години по-рано. Освобождава от данъци гражданите на Рим за една година, за да се пребори с високата инфлация. Преброява населението и така съкращава наполовина броя на бедните, които получават безплатна храна, защото се разкриват много измами. Прокарва редица закони, които позволяват умни хора от целия римски свят да се включат в държавните и обществени дела на Рим. Помилва политическите си противници. Разбира се – забранява всички партии под благовидния предлог да се намалят бунтовете. Но, вместо да недоволства от диктатора, Рим харесва Цезар, защото веднага усеща стабилизация и напредък. В резултат на което и плебса, и патрициите го избират за пожизнен диктатор. Отзвукът от управлението на Цезар е голям. След него Рим става империя и разширява територията си. Освен това Рим е бил главният град, един от най-големите за времето си с около половин милион население. Много хора са казвали, че Рим е цивилизацията.

Гай Юлий Цезар оставя след себе си също някои велики новости, важни за цялото човечество. Първото от тях е вестникът. Неговият прародител се появява през 59 г. пр. Хр., когато Цезар започва да вади всеки ден на централния площад протокол от заседанията на Сената, защото, както казва – народът има правото да знае.                     
Второто му прочуто изобретение е книгоподвързването. Той създава истинския предтеча на познатата ни днес книга, като събира и завързва заедно, като страници, иначе твърде неудобните за разгръщане папируси. Въпреки че това изобретение не завладява Рим, то е възродено през средните векове и живее до днес. Третата общочовешка заслуга на Цезар е въвеждането на Юлианския календар, наречен на негово име. От времето на египетските си военни и любовни приключения той знае, че годината има повече от онези 355 дни, колкото са според слънчевия календар на Рим. За целта събира заедно екип от египетски астрономи и гръцки математици, които изчисляват, че продължителността и всъщност е 365 дни, плюс добавен по един ден на всеки четири години. Тази система дава разлика от истината само 11 минути и 14 секунди, така че служи на човечеството цели 17 века. Значителните постижения на Юлий Цезар:

• Избран е първосвещеник на Юпитер, а след това главен свещеник ( Понтифекс Максимус ), после прототър , а след това прокурор .
• Награден с концесията си за победите си в Испания.
•  Създава Първия триумвират, който е важен съюз в неговото вдигане на власт.
• Спечелил много битки и бил много опитен във война, спечелвайки уважение от своите войски.
• Взел е Египет и Рим и впоследствие е дал значителна власт над себе си.
• Събраха много офиси едновременно, които никога преди не бяха свършили.
• Загуби противоположната политическа фракция.
• Направиха много реформи, които се възползваха от бедните.
• Промени календара и премахна данъчната система.
• Стана Диктатор доживот и в смъртта стана бог – Божественият Юлиус.

Важен момент от кариерата на Цезар е било преминаването на не особено голямата река Рубикон. Тя отделяла земята на галите от тази на римляните.
Ето какво направил Цезар:

– постепенно и без много шум всички неудобни сенатори са изгонени от Сената и на тяхно място се появяват по-склонни към увещаване “назначени отци”, каквато е титлата на римските сенатори;

– внася съвсем незначителни поправки в законите, но това му позволява да съсредоточи в ръцете си цялата законодателна и изпълнителна власт;
– не се меси в съдебната система, но все пак я контролира с оказването на политически натиск върху нужните магистрати;

– премахва изборите за управители на провинциите, като си запазва правото сам да посочва кандидатите, които Сенатът би било добре да одобри;
– получава правото еднолично да се разпорежда с хазната и командването на армиите. В частност – урежда си правото сам да започва война, без да се налага да чака одобрението на Сената;

– увеличава срока, за който може да бъде определян диктатор. Вместо просъществувалата векове норма от 6 месеца диктаторски мандат, Цезар вече има право да бъде на тази длъжност 10 години. Де факто си извоюва пожизнен диктаторски мандат;

– след като се разправя с най-яростните и непримирими представители на опозицията, спира да се занимава с останалите опозиционери, създавайки по този начин много добра илюзия за царяща пълна демократичност

Всички промени са били на времето необходими, за да може Рим да се съвземе от продължителните войни. След Цезар донякъде ситуацията се повтаря: имаме Втори Триумвират, единият умира рано, а другите воюват продължително. В крайна сметка побеждава Октавиан Август (на скулптурата долу), който управлява добре и е един от малкото императори на Римскатра империя, доживяли дълбока старост и умряли по естествен начин. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 163 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!