Откриването на фосили от първия открит неандерталец бележи началото на палеоантропологията. Съвременната антропология не само потвърждава теорията на Дарвин за биологичната еволюция, но е и в тясна взаимовръзка с други науки. Изследванията и проучванията са фокусирани не само върху миналото, но и върху настоящето на човек. Ще разгледаме някои непотвърдени теории за едно от еволюционните стъпала, както и разбитите митове за силата на палео диетата.

Учени от Центъра за човешката еволюция в Тюбинген са изследвали диетата на неандерталците. Въз основа на състава на изотопа в колагена от костите на праисторическите хора са способни да покажат, че неандерталската диета се състои предимно от големи растителноядни животни (каквито са мамутите и носорозите). Тя също така включва и вегетарианска храна.

Свързаните проучвания наскоро бяха публикувани в научните списания Journal of Human Evolution и Quaternary International.
Палео-диетата е една от най-новите тенденции сред храненето – но какво точно включва менюто на нашите изчезнали предци?

“ Направихме подробен поглед към диетата на неандерталците“, „обяснява д-р Херве Бохеренс от Центъра за човешката еволюция, и продължава: „В процеса на работа установихме, че изчезналите роднини на днешните хора са се хранели предимно с големи тревопасни бозайници като мамути и носорози .“
В Белгия са разгледани 2 места, на които се извършват разкопки. Международният екип от учени, воден от биогеолога от Тюбинген наблюдава широк спектър от 45,000 до 40,000 годишни кости от: мамути, вълнени носорози, диви коне, елени, зубър, пещерна хиена, мечки и лъвове, както и останки от вълци.
В непосредствена близост също така са открити и костите на няколко неандерталци.

Въз основа на изотопни изследвания на колагена в костите, учените са в състояние да докажат, че диетата неандерталците се различава значително от тази на други хищни животни. Колагенът е основен органичен компонент на съединителната тъкан в костите, зъбите, хрущял, сухожилия, връзки и кожата.
„По-рано се предполагаше, че неандерталците са използвали същите хранителни източници като техните животински съседи“, обяснява Бохеренс. „Въпреки това нашите резултати показват, че всички хищници заемат много специфична ниша, предпочитайки по-малка плячка като правило, например: елени, диви коне или степ бизони. За разлика от тях неандерталците главно се насочват към големите растителни консуматори като мамути и носорози. “
Но нашите изчезнали роднини не виреят единствено на месо: растителна маса е представлявала около 20 процента от диетата им. В научните среди, този еволюционно – биологично значим въпрос е бил обсъден интензивно в продължение на десетилетия, макар и без това да доведе до някакви конкретни резултати.
„В това проучване, ние бяхме в състояние за първи път да се определя количествено съотношение на вегетарианска храна в диетата на края на неандерталците”, добавя Бохеренс.
Другите, учените от Тюбинген се надяват, че техните проучвания ще доведат до по-ясно разбиране за това, което е причинило изчезването на неандерталците „преди около 40 хиляди години.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Натрупват все повече и повече доказателства, че диетата не е решаващ фактор в процеса на еволюцията, когао неандерталецът отстъпва място на съвременния човек.
Тези проучвания оборват първоначалната хипотеза, че неандерталците са заменени от съвременния човек, заради по-богатия му хранителен режим.
Причините за това са, че промените в състава на костите на изброените животни в периода, когато са живели, съвпада и с подобни промени при появилите се вече хора. С други думи,храната не е единственият фактор..Най-вероятно биологичните и екологични фактори са допринесли основно за тази еволюционна стъпка.
Нека се прехвърлим в съвремието и да погледнем отвъд поредната мода в храненето – палео диетата. Според нея човек трябва да се храни ниско въглехидратно и високо- мазнинно. Това означава, че храната му трябва да включва основно мазни меса и растителни храни (подобно на прадедите ни).
Питате ли се защо опитваме да подражаваме на нашите прадеди, след като науката установява, че съвременният човек е по-устойчив от неандерталеца. А именно по-богатия му хранителен режим го извисява еволюционно над всички други животински видове.
Това твърдение е подкрепено от изследвания на д-р Карън Харди.Яденето на месо може да има начален тласък на развитието на по-голям мозък, но варените нишестени храни ни правят още по-умни.
Консумацията на въглехидрати, особено под формата на нишесте, е от решаващо значение за ускореното разширяване на човешкия мозък през последните милион години, установява д-р Харди.

В нашето ежедневие храните не са същите, както преди 2 млн години. Също така е доста трудно да се прецени с точност каква е хранителната стойност на този режим или в какво количество присъстват различните съставки. Предците ни са имали значително по-кратък живот. А основната им цел не е била балансирано и здравословна хранене, а оцеляването. Освен това в съвремието съществуват много повече болести, а етиологията на някои от тях е свързана с високо-мазнинното хранене.
Някои от последователите на палео диетата подкрепят твърденията, че тя дори подобрява здравето на болните от диабет.
Научни изследвания отричат това твърдение. Те са основани на експерименти, концентрирани само върху храненето. Установили са, че първоначално теглото намалява, но впоследствие се получава „йо-йо” ефект. Това дългосрочно ще повиши кръвното налягане, ще увеличи риска от тревожност и депресия и може да доведе до проблеми кости.За човек с наднормено тегло, тази диета ще увеличи кръвната захар и нивата на инсулина.
Според проф Andrikopoulos. храни с ниско съдържание на рафинирана захар диета със здравословни мазнини и масла от риби и студено пресован зехтин, бобови растения и протеин ( каквато е средиземноморската диета ) са много по-перспективни за хората с наднормено тегло.
В заключение можем да кажем, че все още няма единодушно мнение защо съвременният човек е изместил неандерталците. Със сигурност палео диетата не е била в техен плюс. Освен това не носи и достатъчно дивиденти на съвременния човек. Следователно разнообразното и пълноценно хранене все още остава на челна позиция и няма защо да се връщаме назад в еволюцията.

Превод: Стелиана Руменова
Източник: https://www.sciencedaily.com/