Направи дарение на училище!

Нашите мозъци са доста добри при попълване на празнините, щом стане въпрос за чувството ни за възприятие – до степен, в която получаваме мисловен кадър на цяло събитие, преди дори то да се разгърне.

Ново проучване е показало, че това предсказване на бъдещите ходове чрез „мисловното око“ се появява при по-висока скорост, отколкото в реалността – характеристика, която може да сме развили, за да компенсираме за сравнително мудното ни зрение.

Освен ако нямате състояние, наречено афантазия, което прави невъзможно извикването на ментални изображения, сте запознати с начина, по който визуалният кортекс изгражда въображаеми сцени в ума ви.

Досега повечето изследвания на образите, които се появяват по време на очакване на някакво събитие – или „предварително очакване“ – са били правени върху животни. Това ново изследване поглежда какво се случва във визуалния кортекс на хората.

Изследователи от Радбоуд университет в Холандия поставили 29 студенти от университета под функционална магнитно-резонансна томография (fMRI), за да картографират мозъчната им активност, докато те гледали бяла точка, движеща се по екран.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Участниците били помолени да наблюдават същата анимация, повторена 108 пъти по време на няколко кратки сесии. Към края мозъците им били доста добре подучени какво да очакват, докато точката се движела от ляво на дясно и от дясно на ляво за около половин секунда.

След като вече били изградили тези очаквания, участниците гледали случайни серии от 24 движения на точката. Някои от тях били точно като предишните, при които точката се движела през екрана, докато при други точката била само на началните или крайните позиции, както и някои „чудновати“ проби, при които последното действие се забавя при отрязъка на движението.

Целият експеримент бил проведен два пъти с всеки студент, докато четирима други доброволци действали като контроли, за да изключват остатъчните ефекти след опитите.

На мозъците им били направени редица томографски скенери на супер бърза скорост, за да уловят потока на кръвта в определени тъкани.

Докато доброволците гледали как точката подскача, кореспондираща част от визуалния им корекс се осветявала с всяко движение.

Когато им била показвана само стартиращата точка, същите зони в мозъка били активирани, ментално довършвайки отрязъка в очакване, но това се случвало два пъти по-бързо, отколкото била действителната скорост на точката в тези отрязъци.

Диаграмата отдолу ще ви даде представа за начина, по който мозъкът сканира по време на гледането на движещите се точки, в сравнение със скенерите на доброволците, докато те очаквали да видят същото.

Диаграмата не може да покаже колко бързо е „превъртането напред“, тъй като fMRI скенерите могат да заснемат само до определена скорост, дори и да е ултра бърза.

Но подсказва, че имаме начин бързо да визуализираме сравнително прости движения, като топка, връхлитаща главата ни, за поне половината от времето, което би отнело, за да се случи събитието.

Предишни проучвания са изчислили нуждата да гледаме в изображение поне 150 милисекунди, за да могат мозъците ни да уловят достатъчно информация, за да си създадат преценка за нещото, което трябва да търсят после.

След това, проучване от преди няколко години открило, че в действителност можем да свършим задачата доста по-бързо – само за 13 милисекунди – с риск да направим няколко грешки. Това е доста бързо, въпреки че бързото обработване на много визуална информация изисква повече енергия.

Въпреки това, все пак откритието означава, че живеем до 1/10 от секундата в миналото, което може да означава разликата между живота и смъртта.

Възможно е да  сме развили тази способност, за да предсказваме бъдещето като „превъртаме напред“, за да си спестим време и усилия, което ни позволява да действаме по-бързо.

„Представете си, че стоите на път, появява се кола и трябва да решите дали да пресечете, или да изчакате първо колата да премине“, казва главният изследовател Matthias Ekman за MailOnline.

„Нашето проучване подсказва, че визуалната ни система може да превърти напред траекторията на колата и следователно да ни помогне да вземем решение дали да изчакаме или не.“

Изследването извиква въпроса за ролята на визуалния ни кортекс не просто при възприемането на настоящи събития, но и при използването на предишен опит, за да се изгради представата за бъдещи такива.

„По този начин представата за процеса на „предварителното очакване“ във визуалната система размива границата между памет и възприятие и подчертава сложната природа на тези две когнитивни способности“, пишат изследователите в своята статия.

Струва си да останем малко скептични относно заключенията ни за връзката между по-високото кръвно налягане през специфични зони на мозъка и ролята на тези зони в когнитивните задачи, особено докато остават въпроси за това колко тясно е свързан метаболизма с невралната активност.

Но ако някога сте изпитвали илюзията на застиналото време, ще знаете, че нашите мозъци имат някои странни и забележителни трикове да се справят с бързите темпове на света, който преминава пред очите ни.

Изследването е било публикувано в Nature Communications.

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!