Автор: Емануил Хранов
Нека ви разкажа за полковник Неделчо Георгиев Стаматов.
Роден на 21 януари 1893 г. в Ески Джумая (днес Търговище), той свързва живота си с българската кавалерия, като отначало е зачислен към 10-ти конен полк. Офицерската си кариера започва през 1915 година, когато е произведен в чин подпоручик.
Една от най-интересните и отличителни случки през време на неговата военна служба, е на 14 април 1925 г., когато като адютант на Цар Борис, участва в небезизвестната престрелка при Арабаконак.
На 13 април царят, придружен от капитан Неделчо Стаматов, ентомолога на царския музей по естествени науки Делчо Илчев, главния му ловджия Петър Котев и от един шофьор, пристига в околностите на Орхание (днес Ботевград). Целта на пътуването е лов на дивеч и петимата мъже нощуват под открито небе. На следващата сутрин групата поема с колата по пътя от Орхание за София. Преди планинския проход Арабаконак, царският автомобил изпреварва един стар автобус с пътници и тогава отекват първите изстрели. Куршум убива ловеца Котев на място, а капитан Стаматов открива огън срещу нападателите. Колата се забива в един телеграфен стълб и изхвърля пътниците на земята. Престрелката продължава, като капитан Стаматов и раненият Илчев отвръщат на огъня. Делчо Илчев губи съзнание от кръвозагуба, докато капитан Стаматов продължава да брани цар Борис от нападателите. Именно неговата прикриваща стрелба помага на царя да се качи в настигналия ги по пътя автобус и да се оттегли от мястото на престрелката. Цар Борис отива до Орхание, където бързо събира група от около 30 войници. Те успяват да се върнат до мястото на нападението, където капитан Стаматов все още стреля срещу нападателите и да ги прогонят.
Ще цитирам кореспондента на „Таймс“ в София, който отбелязва за случилото се: „Цялата страна ликува след спасяването на Негово Величество, което безспорно се дължеше до голяма степен на хладнокръвието му, както и на голямата храброст на неговия антураж.“
През 1930 година Неделчо Стаматов е произведен в чин майор, а същата година сключва брак с Елена Десева. Имат две деца – Емануил (1931 г.) и Мариета (1935 г.).
През 1938 година е произведен в чин полковник, като през същата тази година е назначен и за командир на 1-ва конна бригада.
По време на Втората Световна Война, когато българската армия заема Македония, е назначен като комендант на Скопие, където се премества със семейството си през 1941 година.
Последното му назначение е като заместник-началник на 7-а дивизионна област (в състава на областта влизат административните околии Кюстендилска, Трънска, Радомирска, Дупнишка, Самоковска и Панагюрска) през 1943 година. Най-вероятно по същото време е бил и началник щаб на 7-а Рилска дивизия.
Около преврата на 9 септември 1944 г, когато партизаните слизат от планините, той забранява да се стреля по тях, защото вече е ясно, че властта ще се смени и иска това да стане по мирен начин.
Предава се доброволно на новия режим.
Съден от Народния съд за дейността му като офицер срещу партизанските отряди.
Следващите редове за съдбата на полковника са написани на база на информация от Държавна Агенция „Архиви“ за Народния Съд и някои спомени на дъщеря му.
Арестуван е в Дупница, a след това прехвърлен в ареста в София. Там му позволяват да се види с дъщеря си. При свиждането успява да пъхне в ботуша й писмо, което дори не се оказва за неговото семейство и следва да бъде предадено на друг човек. Отново бива върнат в Дупница. Там на 1 март 1945 г. е издаден срещу него и още 139 души обвинителен акт, за извършени престъпления по Наредбата-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. По-конкретно, основните обвинения срещу полковник Стаматов са, че през месец май и началото на юни 1944 г., е организирал и командвал войската, жандармерията, полицията и контрачетниците в боя им срещу партизаните от отряда на генерал Славчо Трънски в местността „Жабокрек“, Дупнишко. Също така е обвинен, че е дал заповеди за ликвидирането на задържани партизани.
Полковник Стаматов се признава за виновен. Дъщеря му разказва, че е направил всичко възможно, за да поеме вината върху себе си, в опит да намали нападките срещу своите другари и подчинени.
Делото се гледа от I-ви състав на Дупнишкия Народен Съд от 5 до 20 март 1945 г.
На 24 март с.г. полковник Неделчо Стаматов е признат за виновен, че в страната, в землището на Дупнишка околия, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна и вътрешна политика, е заповядал, поощрил или извършил убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания.
Присъдата е смърт, а същото така отнемане на цялото движимо и недвижимо имущество, както и да бъдат заплатени в полза на държавата 2 милиона лева.
Моментално е прибегнато към изпълнение на присъдата, като на същия ден в 11:30 ч. вечерта полковник Стаматов, заедно с още седем осъдени на смърт, е закаран на градските гробища. Там след като биват изповядани от двамата присъстващи свещеници и присъдата отново прочетена, биват разстреляни. Точното лобно място на полковник Неделчо Стаматов остава неизвестно и до днес.
Един друг интересен разказ на моите роднини е, че военни части под ръководството на полковник Стаматов, в същата тази местност „Жабокрек“, приклещват партизанската група на комуниста Васил Демиревски – Желю. Изходът от схватката е щял да бъде предизвестен, ако командирът на военните заповяда да бъде открит огън по партизаните. По милост, на размирниците е оставен коридор, по който да могат да се изтеглят. Заради постъпката на полковник Стаматов, Васил Демиревски дава обещание, че ако комунистите дойдат на власт, косъм няма да падне от главата му. Васил Демиревски загива на 30 октомври 1944 г. във войната срещу нацистка Германия. Няма как да знаем, разбира се, дали обещанието дадено от Демиревски е щяло да бъде спазено.
Дъщерята на полковник Стаматов, Мариета, си спомня как дълго време в дома им в Дупница се е укривал на тавана комунист.
Тя споменава също и за един роднина на полковника, Николай Десев, комунист, адвокат по професия, който знаел колко пъти Неделчо Стаматов е помагал на комунистите и който е можел да му помогне, ако не да избегне съдилището, то поне да избегне смъртта. Този негов роднина, на когото полковника разчита, обаче не му помага.
Така на 52 годишна възраст приключва живота на полковник Неделчо Стаматов.
Награждаван многократно с различни отличия, както свидетелства големият портрет на полковника в апартамента на неговата дъщеря. За съжаление успях да открия информация само за военния орден „За храброст“, IV ст., 2 кл, с който бива награден през 1918 г. като взводен командир, част от 1-ва конна дивизия, 3-та конна бригада, 10-и конен полк. Мотивите за награждаването са: за бойни отличия и заслуги във войната.
Твоята история е наша обща история. Сподели история на www.myhistory.bg. Последвай ни във Facebook и Instagram на @myhistorybg
