Автори: Кремена Каменова и Ния Каменова
Индийската култура още в древността е една от най-богатите. Това не бива да ни учудва, тъй като в нея влизат различни регионални култури, безброй вярвания, религиозни и философски схващания, разнообразни обичаи и традиции. Повечето от тях са запазени и до днес. Индийските народи са известни с това, че те не изхвърлят старото, а го доразвиват и прибавят към него нови елементи. Нека разгледаме някои религиозни вярвания от древността, запазени до ден днешен.
Това, което хората от Запада разграничават като религия и философия, в Индия е съчетано в усилието да се разбере смисъла на живота. Според индуистите изповядваната религия е пряко свързана със съдбата им. Според някои животът им тук и сега зависи от религиозните практики и вярвания. Според други последиците от този живот придобиват значение след смъртта. Индийското мислене се приема за мистично и дори митично, за разлика от рационалното мислене на Запада. Хиндуизмът, като термин, включва в себе си многообразни религиозни вярвания (Хамилтън 2006, 17-29).
Индуизмът съчетава в себе си религия, философия, психология, физика, астрономия и магия. Това е религия, която е изключително богата. Основните божества са три – Вишну, Брахма и Шива. Но индуисткият пантеон се състои от 133 млн. богове и аватари (лица на различни богове). Пример за философия са различните течения като джайнизъм, сикхизъм, брахмосамадж, арисамадж, неоиндиузъм, гандизъм, както и донякъде будизма е философско течение. Изчистването на аурата, изчистването на кармата и балансирането на чакрите, медитацията са най-древната форма на психология. Човекът притежава индивидуална черта – атаман. Душата се преражда, докато кармата не се изчисти напълно. Индуистите не вярват в промяната на обстоятелствата в човешкия живот, а в изчистването от тях. И тук отново стигаме до древната психология. А когато човек достигне до съвършенство спира да се преражда. Според вярващите в общността на Кришна след като душата спре цикъла от прераждания, се преселва в планетата на бога, където се отдава на тарнсцедентални наслаждения и духовни забавления. Физиката е залегнала в основата на идеята за Брахмана. Това е универсалната движеща сила, която съчетава божествените основи на материята, времето и пространството. Енергията. И тук навлизаме и леко в сферата на физиката. Това доста прилича на хипотезата за Големия взрив, когато Вселената е била точка или дори атом, при чието взривяване се появяват тези три божествени основи. Освен това индуистите вярват, че животът е майа – илюзия.
Стигаме и до астрономията. Когато Ману, още във ведическия период, създава кастовата система, определя кой човек към коя каста спада по астрологическа карта. А тук става въпрос почти за края на праисторията. Разбира се, по-нататък кастовата система се предава по наследство. Това, че индуистите не изхвърлят старите вярвания, а просто добавят към тях нови е доста непривично за западния човек. И до днес в Южна Индия се почита Богинята-майка. Съществува и лингама – символът на плодородието. Шива-линга са фалически символи, които се поставят често върху йони (женския символ). Колкото и странно да звучи, но в Индия съществува и магическо мислене, такова каквото описва Джеймс Фрейзър в „Златната клонка“ за общностите в Африка и Австралия. Можем да дадем няколко примера: почитането на природата: реките, животните, растенията (тоест природата), идеята за петте елемента: Въздух, Вода, Земя, Огън и Етер. Почитат се реките Ганг и Инд. Ганг всъщност е Ганга – в женски род. Може би за това при най-големия ѝ разлив – при Варанаси, градът на Шива, храмовата ивица е от ляво. Разбира се, ако следваме и логиката на Ин и Ян, където Ян е женското начало и е свързано с лявата посока. В Ганг се правят ритуални къпания, а хората слизат по реката по стъпала. Това е „реката-майка“. Тя извира от ледения извор от ледена пещера и тече на изток. Поне веднъж в живота си индуистът трябва да се изкъпе в Ганг – нещо подобно на посещението на Йерусалим.
Животните са на почит: кравата на първо място, разбира се, маймуните и мишките по храмовете. Почитат се и растенията – според някои индуистки течения дори растенията имат душа – например при учението за Кришна. Но да се върнем към кравата – мляко се поставя под домашните статуетки (муртита) на божествата, с мляко се полива лингам, литри мляко се изливат в Ганг. Идеята за петте елемента, като петият е Етер – небесните области. Дори руският учен Менделеев доказва съществуването на етера в природата.
Религията през бронзовата епоха
Нека започнем с праисторията. Както вероятно е известно на повечето от нас, основните неолитни богове в Индия са Богинята-майка и бикът. В Близкия Изток тези божества са свързани с появата на земеделието. Богинята-майка де факто е земята, от която се получава първата обработена култура – житото.
Праисторическите вярвания, запазили се хилядолетия наред в Индия, се срещат и до днес в южните ѝ части. На Богинята-майка е посветен храмът в Мадурай. И още един учудваш факт – стеатопигията (подчертаването на частите от тялото, свързани с плодородието), така характерна за праисторията, е запазена и в тази богиня. Ригведийската богиня-майка е втората подобна в Индия. Тя се нарича Адитя и е пазителка на децата и добитъка. Това, че е почитана като пазителка на добитъка, вероятно не е случайно – бикът (биволът) през неолитът е свързан с Богинята-майка, а кравата и до днес е свещено животно в Индия.
През бронзовата епоха, в Северна Индия, са разпространени културите Мохенджо Даро и Харапа. Мохенджо Даро се намира на брега на река Инд и Харапа на река Рава, се явяват най-големите, разкопани от археолозите градове. Произведенията на изкуството с малка форма като дребната скулптура от глина са разпространени в ранноземеделската общност в Харапа. Изображенията, които са изобразявани на съдовете от тази епоха, биха били трудно обясними, ако не се предполагаше, че те се явяват копие на големите изображения (Моде 1978, 16-17).
На глинените печати се откриват фигури на животни – еднорози, биволи, носорози, тигри и слонове, които имат символическо значение, а понякога просто представляват абстрактно-геометрични форми като кръстове, двойни кръстове, концентрични окръжности. В по-голяма част от случаите тези квадратни печати имат надписи на лицевата си страна. Интерес представляват бронзовата фигурка на танцьорка и фрагмент от каменна статуетка, изобразяващ мъж в богати дрехи (Моде 1978, 19-25).
Божествените печати от Мохенджо Даро изобразяват Прото-Шива. Знаменитите бани, вътре в Мохенджо Даро, може би са служили и за култови цели. Други особености в тези градове, заслужаващи внимание, са отсъствието на храмове и дворци, които биха могли да служат за резиденция на владетеля (Моде 1978, 21-24).
Всеизвестен факт е, че първите цивилизации се появяват по течението на големи реки. За пример можем да дадем Египетската цивилизация по р. Нил, Месопотамската по р. Тигър и Ефрат и цивилизациите в Китай по реките Хуанхъ и Яндзъ. Харапската цивилизация не прави изключение. Защото, според нас, Харапа и Мохенджо Даро не са просто големи праисторически култури от типа на Чатал Хююк от неолита в Близкия Изток. За това твърдение можем да приведем няколко доказателства: 1. Има изображения не просто на божество, а и на човек – в случая танцьорката; 2. Появяват се първите соларни символи – кръстовете; 3. Няма абстрактно божество, а изображение почти на божество: Прото-Шива. И последното е най-главното – движещата сила е най-вече в духовното развитие. Така, че може да твърдим, че Харапа и Мохенджо Даро са на границата между култура и цивилизация.
Европейците са от индоевропейски произход. Много от европейските, и в частност славянските езици, имат ирански произход – произход, който донякъде се припокрива с древни индийски думи – предполагаме от Северна Индия, тъй като през бронзовата епоха там пристигат арийците, които са от ирански произход и според нас заимстват някои от думите. Нека дадем примери: „Небесен отец“ – Dyaus pita (индийски). Dieus – бог (санскрит). Deus – бог (латински). От там Dio – бог (италиански). Dieus – първоначално означава „небе“. Бхагавадгита (индийска религиозна литература). Превежда се „Божи песни“. „Гита“. Оттам и cantus – песен (на латински). От там и canto – „песен“ на романоезичните езици и song – на английски. Chitarra (италиански) и останалите западноевропейски езици – китара (според нас от там идва коренът за този музикален инструмент). “Бхага“ поразително прилича на иранското „Баг“, от където и произлиза името на древния град Багдадт, което се превежда като „Даден от Бога“. Bagahaja radi (санскрит). Бога ради – руски език. Ради Бога или за Бога (български). Името на индийския бог Индра става корен на славянската дума: jadro [ядро], jadra – „твърд“. Името на богинята Агни също е привнесено в европейските езици като дума. Агни е индийската богиня на огъня. От agnus на славянски произлиза „огонь“. Индийското „vaisya“ означава „човек“. Произхожда от „vis“ – човек от народа. От там и в латинския „vicus“ – „село“. Индоиранското „vis“ означава род. От там на славянски – „vьsь“ – „село“. Wies е село на полски; село – български.
Създаването на света
„ХИМН CLIX Небе и Земя“ от религиозни ведически текст „Ригведа“
„1. Хваля с жертвоприношение могъщите Небе и Земя на празници,
мъдрите Укрепители на закона,
който, имайки богове за потомство, съединени с боговете
чрез чудодейна мъдростта
раждат избрани блага.
- С призиви, върху ума на милостивия Баща и върху великата присъща сила на Майката,
плодовити родители, те са създали света на живота,
а за тяхното потомство – широко безсмъртие.“
„ХИМН CLX Небе и Земя“от религиозния ведически текст „Ригведа“
- ТЕЗИ, Небето и Земята, дават просперитет на всички, поддържащи региона, Свети и мъдри, Две
Купи от благороден вид: между тези Богини Богът, яркото Слънце, пътува по фиксиран указ.
2. Широкообхватна двойка, могъща, която никога не се проваля, Бащата и Майката пазят всички създания в безопасност:
Двете половини на света, одухотворената, красивата, защото Бащата ги е облякъл в красиви форми.
3. Син на тези Родители, той свещенослужителят със силата да пречиства, Мъдрецът, освещава световете със своето превъзходство
силно.
Заради яркото си мляко той доеше през всички дни шарената крава и плодовития бик.
4. Сред изкусните богове най-умел е този, който направи двете половини на света, които носят просперитет на всички;
Който с голяма мъдрост измери и двете области и ги утвърди със стълбове, които никога няма да
гниене.
5. Възхвалявани в песни, о, Небе и Земя, дайте ни, вие, могъща двойка, велика слава и високо властване,
Чрез което можем да се простираме винаги над народа; и ни изпрати сила, която ще заслужи похвалата
мъже.
Индуизъм
Индуизмът е основната за Индия религия. Според тази религия всеки човек има карма – това са дейностите на индивида, които го принуждават да се преражда. В термина карма се влага смисъла, че всяко действие има своите последици и това е естествен закон. През V в. пр. н. е. кармата започва да проповядва, че благотворни последици има провеждането не само на жертвени ритуали, но и животът според предписанието на религиозните учители – „действането“. От V в. пр. н. нататък е. кармата започва да се свързва с идеята за прераждането. Карма идва от санскритската дума „карман“, което означава действие. Душата, след смъртта, не отива в небитието, а приема нова форма на живот. Това преселване на душата, предизвикано от кармата, се нарича самсара. Според кармата намеренията и действията влияят на бъдещето. Доброто намерение допринася за добра карма, а лошата постъпка – за лоша карма. Мукти или още мокша, означава освобождение от самсара (кръгът на преражданията) и освобождение от всички страдания. Човек трябва да се стреми към освобождаване от цикъла на прераждания. Това състояние се нарича нирвана. Нирвана (просветление, пробуждане) е пълното спокойствие на ума, край на страданието, най-висше щастие. Просветлението е осъзнаването, че душата се проявява като съзнание. Човекът не трябва да се отъждествява с тялото, а да осъзнае своята нематериална природа (Григориев 1995, 225-249) (Хамилтън 2006, 34-35).
Всичко в живота е вибрации и енергии. Трансцеденталното (Бог) е вибрация, а във всеки човек се съдържа по малко от божественото.
Според дуалистичната философия сянкхя пракрити (природата) дава възможност на духа (пуруша), душата, възможност да се освободи от тялото. На пракрити (материалният принцип) са присъщи три гуни (качества): сатва (познание, светлина, хармония), раджас (деятелност, емоционалност, страст), тамас (инерция, невежество, тъмнина). За да се отърси от гуните на страстта и невежеството, човек трябва да се обърне към Бога и да Му служи. Бхакти йога означава отдаване на предано служене на Бога. Една от практиките за служене на Бога, която е особено характерна за Кришна движението е джапа йога – повтарянето на божието име.
Йога и медитация
Медитацията, това е концентрирането на ума върху определено положително утвърждение или мантра; съзерцание; контрол на мислите и съсредоточаване върху това, което ще пречисти човека. Чрез медитация човек достига до едно по-висше състояние; съзнанието – до вътрешен покой и умствена тишина. Важно е осъзнаването, че човек е душа, а не тяло.
Медитацията, за разлика от молитвата, в повечето случаи не цели постигането на някакво желание или благополучие, а по-скоро се стреми да доведе състоянието на ума до едно висше ниво на познание; медитацията е упражнение за ума, а не отпускане. Или както казва Крисмъс Хъмфрис: „Молитвата преминава през сърцето, а медитацията – през ума“.
Най-крайната цел на една медитация или йога, която обаче постигат само просветените или йогините, е мукти, известна още като мокша или нирвана, но ние го превеждаме като „освобождаване“. „Нирвана“ може буквално да се преведе като „дъх“. Но ако последното понятие се отнася до будизма, то първите две са с индуистки произход. В състоянието „нирудха“ се постига пълен контрол над ума.
Мантрата, като част от медитацията представлява заклинание, молитва. Наименованието идва от санскритското „мана“ – „ум“. Концентрирането върху божественото разрежда мислите. Това е трансцеденталния звук, който освобождава ума от тревогите. Мисълта и звукът са едно и също нещо.
Съществуват различни мантри, които не само се отправят към различните божества, но и се използват за различни цели. По-горе споменахме, че медитацията не служи за постигането на желанията, но това не важи изцяло за мантруването. Някои мантри се произнасят с цел получаване на благополучие, пари, любов, щастие.
Обредите, свързани с медитацията и мантруването, са придружени с песни, поднасяне на плодове и дарове на божеството (поставят се пред статуйката, която е наречена мурти, или пред изображението); окичването на мурти с цветя; използването на кандила и благовония.
Истинската йога (карма йога, бхакти йога, тантра йога, джапа йога) и медитация означават концентриране върху бога и повтаряне на мантрите (молитви, заклинания). Молитвата започва с произнасяне на свещенната сричка ом (аум), която Символизира Вселената, източник на всичко съществуващо. Свещенната сричка ом е началото на много ведически мантри. Самите мантри създават вибрации, които карат молещия се да се съсредоточи. Чрез повтарянето на божественото име, съзнанието се пречиства, а умът се освобождава от илюзията (майиа) за материалната обвързаност. Мантрите се повтарят в числа, кратни на три – обикновено 108 пъти. Те се повтарят и по време на поднасянето на прасадама (храната) пред статуята на боговете. Известни са доста мантри. Ето и някои от тях. Намаджапа мантра – „Ом намах Шивая“, която се превежда: „Аум, прекланям се пред бог Шива“. „Ом намо бхагавате васудевая“ – „Аум, поздрави на всемирния бог Вишну“. „Ом шри Ганешая намах“ – „Аум, привет на името на Ганеша“. Също така Гаятри мантра към бог Савитри: „Ом. Нека постигнем чудната слава на бога Савитри, така че той да подпомогне нашите молитви“.
Повтарянето на мантрите е сходно с молитвите във възникналото във Византия исихастко движение. Характерното за тези християнски монаси е повтарянето на „Господи, помилуй“ по стотици пъти на ден. Исихазмът в по-широк смисъл е свързан с изконната духовно-аскетична традиция на монашеството в Източната църква, която възниква още през ІV век и през следващите столетия се проявява и обновява в живота и подвижничеството на големите духовни учители и свети отци на Вселенската църква. Исихазмът е метод за опознаване на Бога опитно, посредством пост, молитва и мълчание – смълчаване не само външно, но и вътрешно, не само в думите, но и в чувствата и във всяко движение на душата. В изграждането на исихастката идеология важна роля са играят следните идейни моменти – идеята на исихастите за човека като способен да достигне обожание в цялостното си психо-физическо единство
Ведизъм и брахманизъм. Основна религиозна литература
В първата ведическа епоха (ок 1500-1000 ВС) индуизмът е наречен ведизъм, а след това – брахманизъм. Самият термин „веди“ се превежда като „знание“ и представлява религиозната литература, която е написана на санскрит. Тази литература всъщност е самото Откровение (т. нар. шрути). Основните веди са три – Ригведа (хвалебствени химни), Яджурведа (жертвени заклинания) и Самаведа (богосложебни химни). Най-свещенната част от Ведите е Ригведа, към която по-късна спада и Бхагвадгита. Всяка веда се състои от самхита (сборник с химни или манрти, т.е молитви) и брахмана (указание за извършването на религиозния ритуал). Всяка брахмана се допълва от Упанишада, съдържаща тайно или мистично учение. По-късният индуизъм се основава на двата големи епоса – Махабхарата и Рамаяна, Пурани. Рамаяна е създадена през 500 г. пр. н. е. или 100 г. пр. н. е., а Махабхарата век по-късно. За Пураните пък се смята, че са написани през VIII в. сл. н. е. Пураните възхваляват Брахма, Вишну и Шива. Съвършената Пурана (Вишну Пурана) разказва за сътворението на света, неговото разрушаване и повторно създаване, родословието на боговете и т. н. (Уйлкинс 1993, 11-15).
Ведизъм. Ведически пантеон.
Индийските божества обхващат два пантеона – ведически и индуистки. Ведическият пантеон е съставен около 1500-500 г. пр. н. е. и включва 33 божества. Според този пантеон Адити е богинята-майка на няколко ригведийски божества. Тя е пазителка на добитъка и олицетворение на космическата всеобхватна природа. Нейното потомство е наречено с общото име Адитя. Това са соларните богове Митра, Аряман, Бхага, Варуна, Дакша, Амса. Митра олицетворява и владее деня, а Варуна е господар на нощта. Бхага е шансът, разпределящата и преразпредялящата съдба, а Аряман – гарантът на брака, наследството, традициите. Към божествата на слънцето и светлината спада и Ушас – богинята, олицетворяваща зората. Войнстващи божества са Индра и Марути. Индра е божество на бурата и защитник на войните. Той е богът на небето и в негови ръце са мълниите, гръмотевиците и дъжда. Негова съпруга е Индрани. Освен Индра, друго божество на бурята е Ваю (Вата) – богът на вятъра, владетел на атмосферата. А Марути са орди от млади войни. На съсловието на вайшите (производинелите) съответстват Агни, Суря, Савитри, Вишну, Сома и Яма. Агни е богът на огъня, а Суря или Савитри е олицетворение на слънцето. Сома е божество, което представя сока на растението сома („елексир на безсмъртието“). Във ведическите химни пише, че Сома спасява пората от злините, лекува болните, освобождава човека от страховете му. Яма пък е съдник на хората и цар на невидимия свят. От Яма и неговият брат-близнак е възникнал човешкият род. Във ведическия пантеон се срещат и асури (демони), аспари (водни нимфи), братята Ашвини – синове на слънцето Суря, зеца на небето или потомци на окена; марути – другари на Индра, които се почитат като свой бог. На брой те са 180, 49 или 27 (Григориев 1995, 230-233) (Уйлкинс 1993, 11-60).
Но можем ли да оприличим Адитя и Суря като едни от най-древните божества в индийската религиозна система?
Праисторическите вярвания, запазили се хилядолетия наред в Индия, се срещат и до днес в южните й части. На Богинята-майка е посветен храмът в Мадурай. И още един учудваш факт – стеатопигията (подчертаването на частите от тялото, свързани с плодородието), така характерна за праисторията, е запазена и в тази богиня. Ригведийската богиня-майка е втората подобна в Индия. Тя се нарича Адитя и е пазителка на децата и добитъка. Това, че е почитана като пазителка на добитъка, вероятно не е случайно – бикът (биволът) през неолитът е свързан с Богинята-майка, а кравата и до днес е свещено животно в Индия.
През ранния бронз на територията на Северна Индия съществуват две големи култури, дори цивилизации – Мохенджо Даро и Харапа. В един от най-древните индийски градове –Мохенджо Даро – са открити керамични плочки с изображения на бик. Тяхното предназначение е култово. Бикът е почитан от праисторическите общества, а почитането му в Индия прераства в почитане към кравата. Бикът приема женски образ и се превръща в майка за индусите.
Още едно божество, характерно за езическите народи е слънцето. В Индия то се нарича Вивасат (Суря). Всъщност като бог на слънцето, в Ригведийските химни, е споменат бог Митра – един от синовете на Адитя. По-късно, в друга религиозна литература, Пурани, като част от потомството на Адитя е добавен и Суря. Богинята-майка и нейният син слънцето – още едно схващане, характерно и в древността по българските земи. Суря е наричан още Савитри и молитвите, отправяни към него са най-различни, но близки по-смисъл. Една от тях гласи: „Ние медитираме върху божествената слава на лъчистото Слънце, нека то вдъхновява нашия разум.“ . Прави впечатление, че фразата започва с думата „медитирам“, а не „прекланям се“. Това вероятно подсказва, че слънцето в древността е почитано в още по-възвишена форма.
От всичко това можем да заключим, че съществуват различни божества (и вероятно най-старите), които от най-дълбока древност напомнят на праисторическите. Тези божества са отделни едно от друго, но и се преплитат. В Южна Индия се почита Богинята-майка, в централните и северните части – Адитя, която е доразвита форма на първата, а в цялата страна – кравата като майка. Суря, като по-нататъшно развитие на слънцето и богът на слънцето Митра, съществуват независимо един от друг.
Индуизъм. Индуистки пантеон.
Вторият, разпространен в Индия пантеон, е Индуисткият, който е изграден към IV в. пр. н. е. В ранните Упанишади Вселената се обозначава с термина Брахман. Брахманът е название за един неличностен Абсолют. Според индуистите всички богове са проявления на Брахмана (Абсолютното божество). Светът представлява проявената енергия на Абсолютния Брахман. Брахма, Вишну и Шива са най-мощните понеции на Абсолюта, следват второстепенните божества, духовете, хората, животните и растенията, като във всеки следващ вид енергията от първоизточника намалява. Основните божества са три – Брахма, Вишну, Шива. Те съставят Тримурти (т. нар. индуистка Троица). Всеки от двамата богове – Шива и Вишну – са почитани като върховни богове от определени общности. Брахма се почета като създател; той е баща на богове и хора, великият Праджапати. Изобразяван е с четири лица и четири ръце. Той е олицетворение на Брахмана (Всеобщата душа). Негова съпруга е сарсавати – покровителка на поезията и музиката, богиня на мъдростта и науките. Вишну е второто божество от индуистката триада. Според някои текстове не Брахма, а Вишну създава света и е негов пазител. Наречен е Блаженият и Бхагват. Изобразяван е с четири ръце. Негова съпруга е Лакшми, често наричана Шри – богиня на щастието. Лакшми се превъплъщава в Рукмини (една от съпругите на Кришна). Вишну има много превъплъщения – осем или десет. Това са т. нар. аватари – слизания на земята. Един от неговите аватари е Бог Кришна. Третият бог е Шива. Наречен е Благотоворецът. Изобразяван е с три очи и с четири ръце. Докато Брахма е създателят, Вишну пазителят, Шива е разрушителят, защото всичко в света подлежи на унищожение. Но той не унищожава, а пресъздава, защото нищо не преминава в небитието, а приема нова форма на живот. Шива може да се възприеме като разрушител на демоните и закрилник на аскетите. Изображението на Шива с пет лица е наречено Панчанака. Тогава Шива става бог-лечител. Смята се, че болните от епилепсия са обладани от Панчанака и му се предлагат дарове, за да остави епилептика. Съпругата на Шива е Ума. Друг нейн образ е този на Парвати, която е с тъмна кожа. Когато кожата й става златиста, тя се превръща в Гаури (светла, бяла). Образ на съпругата на Шива е и Дурга – богенята-войн, кото побеждава демоните. Дурга има многобройни проявления, между които и това на Кали (черната жена). Богинята приема жертвите си по време на ритуал, наречен Дурга пуджа. Най-големият сина на Шива и Парвати е Ганеша – бог на мъдростта, щастието и вратите. Обикновено пред името му се слага индуистката титла за уважение – Шри (Григориев 1995, 230-235) (Уйлкинс 1993, 62-84).
Става ясно, че ранната религия (ведизъм) възниква през XVI – X в. пр. Хр. и неговата литература са Ведите. Ведически богове са Индра, Митра и Адити. Късният индуизъм (брахманизъм) възниква по-късно. Неговата религиозна литература се състои от епосите Махабхарата и Рамаяна. Основните божества са три – Брахма, Вишну и Шива.
Религиозни празници
Сред празниците, в които се почитат божествата са известни Дивали, Карва чаут, Дурга пуджа, Холи, Ааарти, Кришна Джанмащами, Ганеша Чатури. Дивали, или още празникът на божествената светлина, се празнува в продължение на пет дена в края на октомври и средата на ноември. Домовете се украсяват с много свещи и малки кръгли лампички. Очаква се появата на Лакшми, за това прозорците се държат отворени. Празникът Карва чаут се празнува в четвъртия ден от пълнолунието. След изгрев слънце омъжените жени, а и девойките не ядат. Стоят гладни до вечерта и така показват любовта към любимите си. Дурга пуджа е фестивал, който продължава десет дни. Статуята на Дурга се окичва с цветя и бижута. Произнася се специална мантра към богинята. На празника Аарти вярващите се прекланят пред боговете и им поднасят гхи (свещенно масло). На Кришна Джанмащами се отбелязва раждането на Кришна. На този ден се пости, а домът се украсява с цветя и изображения на Бога. Холи е празник, който е свързан с настъпването на пролетта и на този ден индуистите се земерят с цветни прахчета. Ганеша Чатури е празник в чест на Ганеша. На този ден неговата скулптура се потапя в реката или морето.
Космически цикли
Освен, че се движат по свой собствен религиозен календар, индуистите са разделили хронологически времето на четири века (юги). Тези космически цикли са описани в Пураните. Критаюга (Златен век) е щастливата епоха, при която хората имали дълъг живот; през третаюга (сребърен век) човешкият живот и щастието намалели с една четвърт; двапараюга (бронзов век), в който злото и доброто се уравновесяват, а продължителността на живота намалява на половина; калиюга (железният век) – това е сегашната епоха, в която животът е кратък, пълен с нещастия и човекът е обречен на тежък труд (Григориев 1995, 245-246).
Индуистки движения и школи
В индуизма се срещат различни движения като джайнизъм, сикхизъм, брахмосамадж, арисамадж, неоиндиузъм, гандизъм. Джайнизмът е разпространен в Северна и Северозападна Индия. Джайнистите отхвърлят учението за божествения произход на Ведите и божественият произход на варновото деление. Според джайнистите хората трябва да имат социално и религиозно равенство. Сикхизмът се развива през мюсюлманския период на Индия (1200-1700 г. сл. н. е.). Основател на това движение е Нанак (1469-1453), автор на „Адигрантх” – свещенна книга на сикхите. Малко по-късно монголският император Акбар (1542-1605) създава религията Дин-и-илахи, която съчетава ислям, християнство, будизъм и индуизъм. В края на XVIII в. Рамохаи Рай (1773-1833) създава в Брахма общността Брахмосамадж. Той се опитва да създаде един пречистен от идолопоклоничество индуизъм. Малко по-късно Дайяна Сарсавати (1824-1883) основава общността Арясамадж в Северна Индия, също така, през XV-XVI в. е разпространен култът към Рама, а в Бенгалия – вишнуизмът (Вишну). От средата на XIX в. до края на XX в. се развива неоиднуизмът. Последователи на това движение са Рамакришна (1836-18861) и Вивекананда (1861-1902), който създава монашеският орден „Орден на Рамакришна“ (Григориев 1995, 239-245).
Най-популярен е навярно гандизмът – движение, основано от духовният водач, философ и политик Махатма Ганди, наречен “баща на нацията“. Прозвището „Махатма“ („Велика душа“) е дадено на Ганди от поета Рабиндрант Тагор, известен със своите „Гитанджали“. Под силното влияние на известния руски писател Лев Толстой, Ганди развива идеята за ненасилствена съпротива, мирни походи, съзерцание, нравственост.
Философска концепция
- Вайшешика. Според вайшешика-сутра независимата реалност на всеки от обектите в света около хората са външни и отделни. Вишеша означава отделните дадености. Онтологията на вайшешика се създава благодарение на мисловна система няя. Съчетани, двете школи, са наречени няя-вайшевика. Вайшешика се занимава с установяване на фундаменталните категории на всички съществуващи цялости. На санскритски тези категории са наречени падартха. Обектът притежава независимо съществуване. Според вайшешика съществуват следните категории: субстанция, качество, действие, универсалност, партикуларност, отношение на присъщност, отсъствие (отрицание). Субстанцията се дели на: земя, вода, огън, въздух, етер, пространство, време, аз и ум. Земята, водата, огънят и въздухът са атоми на материалната субстанция. Етерът, пространството, времето, аз-ът и умът са атоми на нематериалната субстанция. Всички атоми са вечни (Хамилтън 2006, 131-135). 2. Идеята за монизма. Според индуизма човек трябва да достигне до прозрението относно природата собственото аз или душа, наречено атаман. Упанишадите учат, че аз-ът и космосът са едно. Учението, че Вселената е едно, е наречено монизъм. Това означава, че има само едно съществуващо нещо и че няма нищо, което да не е това нещо (Хамилтън 2006, 62-64). 3. Недуалистични школи. Терминът майя (maya) се употребява в смисъл, че конвенционалната действителност е недействителна или илюзорна. Според Шанкара (живял VIII в. сл. н. е.) има две нива на действителността. На едното ниво действителността е абсолютна, а на другото – конвенционална (условна). Конвенционалната е продукт на невежеството – авидия (avidya). Когато невежеството бъде заменено със знание, действителността вече изглежда по-различна. Според монистичната онтология на Шанкара всичко е Брахман. От това следва, че аз-ът на човека, атаман, е също Брахман. Саткарявада, според която нищото не може да породи нещото. Последицата предсъществува в причината. Според Санкхя проявената пракрити предсъществува н непроявената пракрити. За Шанкара, обаче, няма нищо, което да не е променливият Брахман и всички проявления са чисто и просто привидности. Това виждане е известно под името виварта-вада. Според ведантина от XI в. – Рамануджа – Брахманът притежава качества, действителността притежава качества. Според школата на Рамануджа, качества като състрадание и милост, са аспекти на Брахман (Хамилтън 2006, 234-246). 4.Дуалистични школи. В Санкхя – карика – написан между 350-450 г. сл. н. е. е написано, че от болката и страданието се ражда желанието да се узнае как да се преодолее страданието. Действителността се състои от пуруши и пракрити. Пракрити е една несътворена онтологична даденост и се проявява, когато се съедини с пуруша. Спроед санкхя не се създава нищо ново. Последицата предсъществува в причината. Небитието е нетворческо. Материалната причина е необходима. Нещата не възникват по случаен път и могат да бъдат сътворени само от онова, което е способно да ги сътвори (Хамилтън 2006, 27-29).
За нас индуизмът намира паралели в други философски школи. Според тракийският философ Питагор, живял през VI в. пр. Хр. хармонията, абсолютното съотношение е принципът на единството и първооснова. Според метапсихозата душата е безсмъртна и се трансформира в различни неща (преражда се). Животът трябва да се очиства телесно и духовно. Човек трябва да се стреми към духовно самоусъвършенстване. Според Питагор планетите в Космоса вибрират хармонично. За питагорейството са характерни песнопенията, ритуалността и постноядството. Гръцкият философ Емпедокъл, който е последовател на Питагор, твърди, че първоосновата са няколко основни елемента: въздух, вода, огън, земя. Хармоничните неща и красотата се създават чрез любовта, която свързва елементите. Според немският философ Хегел появилата се действителност ни дава субстанцията. Архето е Абсолютна идея. Духът е завръщане на идеята „при себе си“. Духът е осъзнаване, че тялото е само външен израз на душата.
Будизъм
Буда, основателят на будизма, се ражда приблизително през 485 г. пр. н. Името му е Сиддхартха Готама. Думата буда, буквално означава „събуден“. Живял е в днешен Непал и е принадлежал към съсловието на аристокрацията. Текстовете разказват, че той написал дома си на тредесет и няколко годишна възраст, тъй като решава да търси отговорите за екзистенциялните въпроси за живота. Той започва да използва проникваща медитация, която по-късно и проповядва. Той достига до три прозрения. Първо, успава да види предишния си живот; второ, той вижда как другите същества се раждат и прераждат; и третото прозрение, до което той стига е как да изкорени онези фактори, които го обвързват с тукашния свят: желанията на сетивата и др. (Хамилътн 2006, 84-86).
Според текстовете – Виная, Маджджхима-никая, Аригуттара-никая – Буда обобщава онова, което е видял, в четиричастна формула. Първа точка: човешкото съществуване вътрешно се характеризира по определен начин. Втора точка – специфични фактори захранват приемствеността на човешкото съществуване. Трето – възможоно е тази приемственост да престане. Четвърто – има път, който води до това прекъсване (Хамилтън 2006, 87-88).
Четирите благородни истини на Буда гласят:случаят е Х поради У. Случят Х ще престане, ако Y престане, като Х е вътрешно присъщо на човешкото съществуване. В първата благородна истина, посочва палийската дума дуккха, която представя вътрешната характеристика на човешкото съществуване. Дуккха означава болка, страдание, неудовлетворение. Тоест будизмът проповядва, че човешкият живот е изпълнен със страдание. Буда учи, че всички фактори на опита са нетрайни. Първа истина: вътрешната природа на човешкото състояние е дуккха. Втора истина: дуккха възниква поради сетивните въжделения. Трета истина: възможно е представянето на дукха като нирвана. Четвърта истина: нирвана се достига като се следва благородният осмичен път (Хамилтън 2006, 90-92).
Буда твърди, че неговото учение представлява Средният път между ученията и практиките. Това най-явно се вижда в следните три области: Първо – будистиката монашеска се развива между свете крайности – пълното придържане към социалната структура и пълното й отричане. Тоест нейните членове живеят отделно от обществото, но са звисими от миряните. Второ: монашеският начин на живот се намира между сетивната ангажираност и строгият начин на живот. Тоест монасите живеят в безбрачие, но пък удовлетворяват всички свои потребности. Трето – метафизиката може да се изрази чрез никаква комбинация между термините, отнасящи се до съществуването или несъществунето (Хамилтън 2006, 95-96).
Пътят на Буда е по същество път на пробуждане и способ за достигане в нашия ум до същото преживяване на просветление, до което е стигнал Буда, когато е седял под дървото Бодди. Пътят остава като независимо средство за просветление. Крайната цел е безусловното състояние ниббана (безсмъртният елемент). При следването на Благородния осмичен път, умът трябва да бъде укрепнат и трениран в най-високата степен на отказ, откъснат от неопределимото. Осемтте фактора на пътя могат да бъдат разделени в две групи: първата, състояща се от знание и разбиране; и втората – заета с практики и поведение. Благородният път на Буда се изразява в осем степени, разпределени в три големи групи: I. Мъдрост (Пання): 1. правилен възглед; 2. правилен стремеж. II. Морална дисциплина (Сиила): 3.правилно говорене; 4. правилно действие; 5.правилно прехранване. III. Концентрация (Самаади): 6. правилно усилие; 7. правилна осъзнатост; 8. правилна концентрация (Боди 1981, 45-46).
Тук будизмът доста се приближава до джайнизма, където също има правила: 1. Не причинявай вреда на никого; 2. Бъди искрен и благочестив; 3. Не кради; 4. Не прелюбодействай; 5. Не придобивай. Будизмът проповядва химса – ненасилие.
Можем да кажем, че будизма и джайнизма в това отношение доста приличат на християнството, като философски учения, каквито представляват, те дават правила на живот – доста сходни с „Десетте Божи Заповеди“ при християните. Още, повече че при джайнистите жените не могат да влизат в храма по време на цикъл, така както, православните християнки не могат да се причестяват по време на менструация. Будистките пещерни комплекси от типа на Едора и Аджаната приличат доста на средновековните християнски манастири. Освен това будизмът говори повече за усъвършенстване, както при християните, а не изчистване – както при индуистите. Съществуват различни спекулации основно християнството в будизма и индуизма, както и в учението на Кршна. Подвижниците на Кршна смятат, че Иисус е аватар на Христос, тоест негов друг облик и самото име Христос идва от Кршна. Според индуистите Иисус е аватар на Шива. В Тибет съществува и т. нар. „Тибетско евангелие“, което се намира в манастира Хемис, Ладак, а Исса, тоест Иисус на 13 годишна възраст е отишъл във Варанаси – най-свещенният град за индуистите, градът на Шива – за да проповядва на най-нисшите касти.
Храмове
Индуистки храмове
От времето на управниците от династията на Гуптите (IV-V в. сл. н. е.) са се съхранали индуистки храмове, първите образци на които, се срещат в Нагарджунаконд в III в. сл. н. е. Архитектурата в периода на Гуптите има огромно значение за по-нататъшното развитие на индийската архитектура. В същия период се забелязва бърза еволюция на наземния индуистки храм. Наличието на такива храмове е засвидетелствано вече в началото на нашата ера. Първоначално този тип храмове били с кубична форма с плоско покритие, към който в последствие била добавена кулова постройка. Формата на целата на индусткия храм представлява правоъгълен план с прилепнали мандапи (зала за събрания). Промеждутъчното помещение (между портика и целата) се нарича антарала. В този тип индуистки храм се наблюдава тенденцията да се раздели целата с помощта на куловоподобно възвишение над нея. Два от най-големите древни храмове кули са храмът Дашаватара в Деогарх и големият кирпичен храм в Бхитаргаон. Храмът в Деограх е направен от изкуствено издълбани каменни плочи, стои на квадратна платформа, към която от всичките четири стени водят стълби. На другите три стени вместо врата с фигурни украшения има ниши. В тях се намират три релефни изображения, изобразяващи сцени от живота на бог Вишну. Първоначално в храма на Деогарх е имало вестибюли с четири колони, които превръщали квадратния план в кръстообразен. Този храм-башня е построен в 500 г. от н. е. (Моде 1978, 59-74). Съществува еротичен храм – храмът, където са изрисувани сцени от еротичната книга „Кама Сутра“. Сикхите пък имат храм в Амритсар, който е позлатен отвън. Интересен е и фактът, че в Индия съществуват храмове пълни с мишки и храмове, пълни с маймуни.
Будистки храмове
Основни типове будистки храмове представляват кирпични куполи – т. нар. ступи. Счита се, че най-древната такава е ступата от Бхархута. Фигурните изображения на оградата на ступата от Бхархута представлява плосък релеф. Болшинството от релефните сцени са снабдени с надписи и представляват илюстрации и епизоди от живота на Буда. Към най-древните ступи, принадлежи и тази в Санчи. Тя представлява своеобразен плусферичен купол, направена също от кирпич. Тя стои върху кръгъл цокъл с диаметър 31 м. Около ступата, направо върху земята, има масивна каменна ограда, лишена от всякакви украси (за разлика от оградата в Бхархута). Заедно с големите ступи, съществуват и култовите пещери, изсечени в скалните склонове на планините. Те представляват своеобразни манастири, състоящи се от пещери, разположени една зад друга. Такива паметници са характерни и за джайнистката секта и другите малки религиозни общества. Древните скални храмове, наречени чайти са с неголеми размери и са лишени от каквито и да било украшения. Те се разположени Барабар и са от периода на династията Маури. Основно място на разположение на скалните храмове – чайтия и вихар – е Западния Индия. Тук се намира датираният още в II пр. н. е. е скалният манастир Бхаджи. За този манастири са характерни нишите и абсидата. Фигурните групи като изображения на Буда в първата зала, са от по-късни времена. В ранното будистко изкуство не се среща фигурата на Буда. Тогава са изобразявани лотосови листа, свещеното дърво на Бодха и колелото на учението. След I в. пр. н. е. възниква човешкото изображение на Буда, държащ ръце пред гърдите. Буда е изобразяван първоначално седящ и прав, а по-късно – лежащ в нирвана (Моде 1978, 38-51).
Кришна съзнание
Движенито за Кришна съзнание е създадено за да спаси човешкото общество от духовна смърт. Създател на движението е Шри Шримад А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, известен още като Шрила Прабхупада, който го основава през 1966 г. Движението представлява едно от разклоненията на вишнаизма. Вишнаизъм, или още вайшнавизъм или вишнавизъм, е един от основните традиционни клонове на индуизма, който се характеризира с почитане на бог Вишну (и свързаните с него аватари), като Върховен Бог. Доктрината на вайшнавизма, известна като Бхакти Йога, се основава на Ведите, Бхагавадгита, Бхагавата Пурана, Упанишадите. Движението за Кришна съзнание е продължител на Гаудия вайшнавизъм или бенгалски вайшнавизъм, религиозно общество, основано от Чайтаня Махапрабху (1468-1534).
Философията на Кришна съзнание не отрича съществуването на Бога и полубоговете, тъй като се опира на Бхагавадгита, която приема съществуването и на полубогове. Крайната цел на това общество е да научи хората как да обичат Бога. Чайтания Махапрабху утвърждава, че най-висшето съвършенство на човешкия живот е да се научим да обичаме Бога (Върховната Божествена Личност). Движението за Кришна съзнание няма – според думите на основателя му – много общо с индийската религия. Кришна означава сам по себе си Бог. Когато хората започнат да се питат: „Каква е връзката ми с Бога? Каква е целта на живота?“, биват наричани Кришна осъзнати. Методът на повтаряне на Махамантрата „Харе Кришна“ възстановява Кришна съзнанието, което вече хората имат. Според тази наука, както сам я нарича Шрила Прабхупада, истинското предназначение е връщането обратно при Бога. За съжаление, преданоотдадените на Кришна, или още бхакти, са изправени пред много затруднения в сегашната епоха – а именно, Кали йуга („Тъмната епоха“). В тази епоха човек работи като роб за залък хляб и живее, задоволявайки сетивата си – тоест, води животински начин на живот. Съществувайки по този начин, хората ще се преродят в по-низша форма на живот. За преданоотдадените важат четири принципа, които те трябва да спазват, ако искат да достигнат до Кришна съзнание: да не ядат месо, риба и яйца; да не приемат интоксиканти като наркотици, акохол, цигари, кафе, чай; да не участват в хазартни игри; да не водят извънбрачен сексуален живот. Най-важната цел на Кришна съзнание е да доведе до духовно съществуване цялото човечество. Чрез служене човек достига до мукти (още мокша), т.е., освобождение. Богът – това е Върховната душа. Брахманът Кришна означава „Всепривличащ“. В действителност, Бог няма име. Кришна понякога бива наричан „ Йашода – нандана, синът на Деваки“; «Васудевая – синът на Васудева“. Или още Партха саратхи, което означава, че е колесничар на Арджуна. Парашара Муни определя Бхагаван – Върховната Божествена Личност, като притежател на шестте съвършенства – сила, слава, богатство, знание, красота и отречение. Последователите на Кришна съзнание приемат Боговете на всички религии, отдавайки им дължимото уважение. Например, те почитат Христос като Велик гуру. Бхакти живеят по строго определен начин – спазвайки принципите, които описахме по-горе, казвайки мантри, използвайки специална броеница, повтаряйки молитвата по 108 пъти. Когато мантрата бива съпроводена от музика и танци, се нарича „киртан“. Последователите на това учение имат колежи, вестници и училища по цял свят. Поднасянето на храна на муртито (статутката на Бога) и изричането на молитви синхронно с това действие, се нарича“прасадам“.
Аватар Кришна
Кришна е един от аватарите на Вишну. В „Махабхарата“ Кришна (чието име може и да се преведе като „ черният, тъмният“), бива обрисуван като пазител на Шива. Той е един от основните персонажи в епоса, където е изобразен като най-близък съюзник на Арджуна, на когото помага в битката при Куркушетра. Що се отнася до раждането и животът на Кришна, съществуват няколко версии. Вишну Пурана разказва следното: царят на Матхура, Уграсена, имал красива съпруга. Един ден тя била съблазнена от демон, преобразил се като съпруга й. Тя родила син, когото нарекли Канса. Когато Канса задължил населението да почита Шива. Един ден, докато Канса се разхождал с Васудева и съпругата му Деваки, чул от небето гръм, съпроводен от глас: „ Глупако, осмото дете на девицата, която разхождаш, ще те убие!“. При тези думи Канса наредил Васудева и Деваки да бъдат затворени в дома си, а пред вратите им сложил стража, която да ги охранява ден и нощ. Когато Деваки родила осмия си син, Васудева взел детето, успял да измами стражата и се втурнал през града. Тъкмо била родила дете и Яшода – съпругата на пастира Нанда. Васудева влязъл в къщата на Нанда, грабнал детето и оставил на негово място сина на Деваки. Оставил при него и другия си син – Баларама – от жена на име Рохини. Семейството на Нанда се върнало във Вриндаван, селище, близо до Матхура. Други източници посочват, че всъщност са отишли в пастирското селище Гокула. Легендите пресъздават необикновените качества на Кришна. Веднъж, като лежал под каруцата на Нанда, успял да я прекатури; друг път майка му го завързала за хаван, който детето-бог повлякъл и забил между две дървета. Като малък Кришна крадял много гхи от близките пастирски къщи и вършел бели с приятелите си, на които винаги чудодейно помагал. Друг път Канса изпратил демон, приел образът на жерав, който да убие детето, но момчето го опознало и го убило. Според легендите гопите, тоест пастирските съпруги, били лудо влюбени в Кришна. Любимката на Бога била Радха, съпругата на Аянагхоша. Двамата винаги са свързвани в песни, молитви и изображения. Все пак Кришна успял да убие Канса. Не след дълго Богът се влюбил в Рукмини, дъщеря на царя на Видарха, но брат й отказал да даде съгласието си за брака. Кришна успял да отвлече Рукмини, която в предишния си живот била Лакшми. През живота си Кришна е извършил много и различни по характер подвизи. Изобразяван е често с Радха, а на главата му има перо от паун; а Богът свири на флейта; винаги е стъпил върху лотос. Описан е като: Гопал – „Пастирът на крави, Говедарят“ и като „Господарят на Матхура“ (Уилкинс 1993,117-127).
Заключение
Индийската религия се оформя и възниква оше през Бронзовата епоха, когато цивилизациите на Месопатамия и Египет са в своя апогей. Нейният протообраз се корени в праисторически времена, когато е била почитана Богинята – Майка, на която все още се кланят миряните в Големия храм в Мадурай, щата Тамил Неду. Може би индуизмът е единствената религия, която не само е запазила автентичността си от толкова хилядолетия, но е и приобщила новъзникналите или внесени отвън доктрини. Индуизмът съчетава в себе си не само митология, но и философия; индуизмът е философия. Една разностранна и твърде сложна за европейците философия, която през вековете е създала многобройни школи и течения. Що се отнася до това, че индийското мислене се основава на религиозното толеранство, имаме достатъчно факти, подкрепящи подобно твърдение – Ашока Велики признава будизма за религия, равнопоставена с индуизма, и издава ступи, защитаващи правата на отделни общности, включително и на животните; император Акбар неуспешно се опитва да създаде една религия, синтез от всички познати дотогава в Хиндустан учения; общността на „Брахмо Самадж“, чийто съосновател е бащата на поета Тагор, съчетава в себе си християнски и индуистки елементи. Ненасилствените методи за съпротива в живота се дълбоко залегнали в индийското съзнание; по-късно Махатма Ганди ще нарече това явление „амхиса“. Индуистките учения намират почва в по-късно създадената иранска религия, позната като Зороастризъм; индо-иранският бог Митра се радва на особено почитание сред войниците и поданиците на Римската империя. В индуистката религия се забелязва още един аспект, който не е така силно отразен в другите религии – култа към майката и жената като цяло. Този култ се преобразява в почитанието към кравата – свещеното животно на индусите. Ще цитираме думите на Шрила Прабхупада: „ Ние пием мляко от кравата, следователно тя е наша майка. Убийството на кравата означава убийство на собствената майка“. Индийците имат най-много празници, без значение дали светски или религиозни, които продължават с дни наред. Ритуалите им са пищни и изпълнени с мистицизъм и символизъм; едва ли може да се открие народ с толкова мистичен светоглед и вътрешна духовна нагласа. Местата им за поклонение – Вриндаван, Варанаси, Майпур, Матхура – днес са посещавани от хиляди вярващи. И до днес индийците считат, че реките Инд и Ганг са свещени. Неслучайно различни течения от индуизма придобиха популярност през последните десетилетия на Запад и по света.
Използвана литература:
Боди 1981. Б. Боди. Ученията на Буда, такива каквито са, 1981.
Григориев 1995. Вл. Григориев. Религиите по света, 1995.
Моде 1978. Х. Моде. Малая история искусств, 1978.
Уйлкинс 1993. У. Уйлкинс. Митология на Древна Индия, 1993.
Хамилтън 2006. С. Хамилтън. Индийска философия, 2006.
