Съвременната наука показва, че почвената криза няма само едно лице и не се побира само в определени проценти. Ерозията, сушата, замърсяването и загубата на живот в почвата отслабват различни нейни функции, а Европа едва сега изгражда обща система, която да засича и решава тези проблеми.
През юли 2025 г. в планината Сува в Сърбия водоноските започнаха да заменят пресъхналите извори, а репортаж на Associated Press описа как напукана земя е заела мястото на изворите сред суха трева и прах. Тази картина е локална и сама по себе си не е диагноза за цяла Европа, но същата година сателити, метеорологични модели, теренни наблюдения и земеделски бюлетини очертаваха сходен натиск и на много други места от Балканите до Северозападна Европа.
За Европа 2025 г. е била с най-сухите условия за последните 33 години, според сателитните записи, за почвена влага, по кратката формулировка на европейската програма за наблюдение на Земята Copernicus. В друг набор данни – ERA5-Land – годината е класирана като третата най-суха за същия период.
Разликата между двете оценки не е грешка, а добра първа поука за темата: почвеното здраве зависи изцяло от това какво точно измерваме, на каква дълбочина, кога и с каква цел. Науката от последните години не твърди, че всяка европейска почва се разпада по един и същи начин. Тя показва по-сложна картина, в която ерозията, загубата на органичен въглерод, засоляването, замърсителите и обедняването на подземния живот могат да се наслагват едновременно.
Една почва може да дава добра реколта днес и същевременно да губи вода, структура или въглерод, от които ще зависи следващата реколта. На този фон Европейският съюз развива мисията „A Soil Deal for Europe“, известна и като Mission Soil (Мисия „Почва“), и успоредно с нея прие първата обща директива за наблюдение и устойчивост на почвите. Мисията е програма за изследване и учене, а ективата е правна рамка, но и двете далеч не са доказателство, че почвите вече са възстановени.
Какво всъщност губим, когато губим почва?
Според европейското законодателство почвата е определена като горният слой на земната кора, изграден от минерални частици, органична материя, вода, въздух и живи организми. Тя е жизненоважен и ограничен ресурс, практически невъзобновим в човешки времеви мащаб, защото създаването и възстановяването ѝ обикновено вървят много по-бавно от скоростта, с която може да бъде ерозирана, запечатана или замърсена.
Почвата работи като инфраструктура, макар да не прилича на мост или тръбопровод. Тя задържа и пропуска вода, преработва хранителни вещества, поддържа корени, съхранява въглерод, филтрира част от замърсителите и дава дом на огромно разнообразие от организми. Тези функции са свързани, но не са взаимозаменяеми, затова е нужен повече от един показател, за да разберем дали системата изобщо работи.
Деградацията на почвата не е една конкретна болест, а цяло семейство от процеси. Ерозията отнема частици и хранителни вещества, тежката техника уплътнява порите, през които се движат въздух, вода и корени, а лошото напояване и силното изпарение натрупват соли. Загубата на органична материя отслабва структурата и способността на почвата да задържа вода, докато замърсяването добавя химичен натиск, който се предава по-нататък към водата, организмите и накрая към хранителната верига.
Тези процеси рядко остават изолирани. Суха почва с отслабена структура образува по-лесно повърхностен отток при пороен дъжд, а оголената почва след това губи още частици и въглерод. Запечатването под сгради, асфалт и павета ограничава допълнително проникването на вода и задълбочава недостига за корените, а климатът и начина на земеползване могат да усилят или намалят всеки от тези натиски.
Точно затова „почвеното здраве“ е функционално понятие, а не визуално. Въпросът не е дали една проба изглежда тъмна и рохкава, а дали почвата може трайно да изпълнява нужните функции при конкретния климат, култура и начин на стопанисване. Учените отиват и по-далеч, като настояват наблюдението да обхваща цялата система почва-растение, защото състоянието на корените и растителността носи информация, която само химична проба не може да даде.
Каква част от европейските почви са в лошо състояние?
Числото, което най-често се повтаря в европейската политика, е 60 до 70%. Директивите и Европейската комисия го представят като дял на деградиралите или нездрави почви в ЕС, но то обобщава множество отделни заплахи и източници, не резултат от един и същ тест, приложен в един ден върху всяко поле, гора, градска площ или влажна зона.
Ново изследване от 2026 г. предлага по-строга и по-подробна рамка. Екипът на Ирене Калдерон-Сану анализира 881 места от европейското проучване LUCAS 2018 в 25 държави, съчетавайки физични, химични, биологични и функционални показатели. В тази рамка 62% от оценените почви попадат в категорията деградирали, 31% са умерени, 6,5% добри, а само 0,5% са с високо качество.
Общият им сбор от 93% звучи по-тревожно от споменаваните официално 60 до 70%, но не ги опровергава автоматично. Авторите прилагат консервативното правило, при което един-единствен слаб показател може да свали цялата оценка на почвата, а при друг начин на изчисление разпределението вече да изглежда различно. Резултатът показва по-скоро колко многоизмерна е диагнозата на почвеното здраве, отколкото това, че 93% от всяка педя европейска земя е пряко измерена и обявена за негодна.
Друго изследване, на екипа на Мехди Х. Афшар, използва повече от 38 000 наблюдения в цяла Европа и модел с четири показателя: ерозия, pH, електропроводимост и органичен въглерод. То установява, че около 7,1% от територията на ЕС и Обединеното кралство показват нарастваща тенденция на риска за периода между 2000 и 2022 г., с дъждовното земеделие като най-засегнатия клас и Източна Европа като регион с видимо влошаване.
Тези 7,1% обаче не значат просто „седем процента лоша почва“, показателят отговаря на въпроса къде относителният риск се увеличава във времето по четири конкретни променливи, докато рамката от 93% отговаря на съвсем друг въпрос, в какво състояние се намират оценените места при много по-широк набор от строги прагове. Едното измерва тенденция, другото класифицира моментно състояние, а събирането им в едно общо число би било статистическа грешка.
Третото число, 59%, принадлежи изцяло на бъдещето. Модел със 7 433 места, 18 климатични модела и най-тежкия климатичен сценарий SSP5-8.5 показва, че около 59% от тях могат да станат по-уязвими през периода 2071 до 2100 г. Това не е точна прогноза за европейските хектари, нито неизбежно бъдеще, а условен сценарий, който показва как климатът и земеползването биха могли да променят относителния риск при определени предпоставки.
Какво показа сушата от 2025 г. за България и Европа?
През 2025 г. почвената влага се превърна в най-видимия сигнал за здравето на земята под краката ни. Данните на Copernicus показват, че сухите условия се задържаха през по-голямата част от годината и обхванаха широк пояс от запад на изток. През май близо 35% от Европа беше в категория „екстремна“ земеделска суша, а още 19% в „умерена“. Това са статистически категории спрямо обичайното за мястото, а не окончателна констатация, че същата площ е трайно съсипана.
В началото на юли анализ на AFP по данни от Европейската обсерватория за сушата показа нещо още по-тревожно за нашия регион: почти цялата територия на България, Сърбия и Косово попадаше в една от категориите на съставния индикатор, а над една трета от нея беше в най-тежкото ниво, „тревога“. Индикаторът съчетава валежи, почвена влага и състояние на растителността, а периодът е точно определен, от 1 до 10 юли. Така че не бива да го превръщаме в постоянен етикет за българската почва, но е трудно да го подминем.
Два независими български източника подкрепят тази картина. На 15 юли БТА цитира Climateka и проф. Емил Гачев, че валежите през юни бяха едва 30% от сезонната норма. По-късно, на 1 септември, Националният институт по метеорология и хидрология съобщи, че в края на август земеделските слоеве на 50 и 100 см дълбочина нямат никаква продуктивна влага.
Съвместният изследователски център на Европейската комисия свързва тази суша директно с реколтата. Бюлетинът MARS от 25 август говори за необратими щети по неполивните летни култури в България, Румъния, Гърция, Южна Украйна и Турция, макар „необратими“ тук да значи щета за конкретния сезон, а не присъда за самата почва.
Картината в останалата част на Европа е по-разнородна. Иберийският полуостров прекара част от годината по-влажно от обичайното, а в северните и балтийските райони влажните и сухите рекорди се редуваха. Това не отменя общия тревожен сигнал, а по-скоро показва защо средните европейски стойности никога не могат да заменят наблюдението на терен, и защо една практика за задържане на вода никога няма да работи еднакво навсякъде.
Икономическите изчисления пък трябва да си останат точно това – изчисления. The Guardian цитира анализ на Европейската инвестиционна банка и Комисията, според който средните годишни загуби за културите могат да нараснат с до две трети и да стигнат 24,8 милиарда евро до 2050 г. Засега това е само тревожен сценарий за възможното бъдеще, но напълно реалистичен ако не се предприемат спешни мерки.
Как сухата почва се превръща в по-голям риск
Недостигът на вода в почвата рядко остава изолиран проблем. Когато порите се изпразнят и органичната материя намалее, частиците губят сцепление помежду си. При следващия силен дъжд водата прониква по-трудно и отнася повърхностния слой по-лесно, а ако почвата вече е уплътнена, корените остават плитки и достигат до по-малко от наличната вода. Така сушата, структурата, ерозията и начина на управление на земята се превръщат в един и същ, самозахранващ се проблем.
Климатичните модели добавят и второ предупреждение. Проекция на екипа на Афшар показва, че уязвимостта може да се засили дори в северните горски райони, защото по-високите температури ускоряват разграждането на органичната материя, а по-интензивните валежи повишават ерозивността на почвата. Моделът обаче има само средна обяснителна сила и разчита на един конкретен сценарий за земеползване, така че резултатът е повод за подготовка, а не точна карта до 2100 година.
Самата органична материя е ключова, защото свързва структурата, водния баланс, хранителните вещества, биологичната активност и въглерода в един функционален механизъм, не защото е самостоятелна „магическа“ единица. Колко бързо и доколко може да се повиши зависи от типа почва, климата и продължителността на управлението, а еднакъв процент органичен въглерод може да означава напълно различна функция в песъчлива и в глинеста почва.
Точно затова почвеното възстановяване не бива да се свежда до търговско обещание за „повече въглерод“. По-високият въглерод е полезен показател, но истинската картина изисква да се следят и ерозията, уплътняването, водният режим, хранителният баланс и биологичните функции. Ако една мярка вдига въглерода, но покачва друг риск, крайният резултат може лесно да излезе смесен.
Какво става с живота под краката ни
Скорошно европейско изследване свързва почвеното здраве с нещо, което всеки фермер вижда пряко, продуктивността на земята. Екип около Феран Ромеро изследва 588 места в 27 държави, включително гори, пасища и обработваеми земи, и открива, че съставният им показател за почвено здраве е положително свързан с продуктивността при нивите и пасищата, докато при горите климатът обяснява повече от вариацията.
Важно е да не бъркаме „свързан“ с „причинил“. Изследването е наблюдателно, а не експеримент, така че почвеното здраве и продуктивността могат просто да имат общи причини. Работата на екипа ни напомня точно това: различните статистически подходи подреждат водещите фактори по различен начин, а причинността изисква истински опити, не само модели.
В същите данни продуктивността се оказва положително свързана с азотфиксиращи бактерии и микоризни гъби, и отрицателно с потенциални растителни патогени. Това не е покана всяка почва да се третира с един универсален микробен продукт, а по-скоро доказателство, че биологията е равностоен участник във функцията на почвата, редом с pH, въглерода и плътността.
Пестицидите показват как химичният и биологичният натиск се срещат на практика. Проучване от началото на 2026 г. върху 373 проби от 26 европейски държави открива остатъци в 70% от тях, придружени от потискане на полезни групи като микоризни гъби и нематоди.
Френски анализ добавя политически спор в темата: изчисление на неправителствената организация Générations Futures, направено по официална методика, сочи покачване на употребата на PFAS пестициди с близо 50% между 2019 и 2024 г.
Промишленото замърсяване изисква същия внимателен подход. През март 2026 г. Le Monde съобщи за съдебно дело срещу Nestlé във Франция, свързано с девет депа за отпадъци от бутилирана вода, пет открити и четири заровени. Броят на депата идва от журналистическо разследване, а мащабът на замърсяването и отговорността остават предмет на спор пред съда.
Цялата статия, както и още материали от света на науката, прочетете в новия Брой 201 на сп. Българска Наука.
