Метеоритен прах пази най-ранната следа от магнитното поле на младата Слънчева система

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Преди около 4,6 милиарда години Слънчевата система още не е имала планети. Материята, от която по-късно се появяват Слънцето, Земята и останалите светове, е била облак от газ и прах. Гравитацията несъмнено е задвижила свиването му, но нов анализ на едни от най-старите известни метеоритни частици показва, че в тази история е участвал и друг мощен фактор: магнитното поле.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт и техни колеги са открили запазен магнитен запис в микроскопични зърна от метеорита DOM 08006. Той е намерен през 2008 г. в планинската област Доминиън Рейндж край Източноантарктическия леден щит. Метеоритът е необичайно примитивен — през дългата си история е претърпял по-малко промени от много други подобни тела и затова може да съхранява следи от най-ранните етапи на Слънчевата система.

Учените се съсредоточили върху калциево-алуминиеви включения, известни с английското съкращение CAI. Това са частици, образувани през първите приблизително 200 000 години от историята на Слънчевата система, и се смятат за най-стария материал от нея, с който разполагаме. Някои от изследваните включения съдържат магнитни минерали, включително желязо.

Когато такъв минерал се образува в магнитно поле, неговите микроскопични магнитни области могат да се подредят според посоката и силата на полето. След втвърдяването част от този отпечатък остава заключена в материала. Това явление, наречено остатъчна намагнитеност, позволява на учените да използват древните минерали като своеобразен „магнитофон“ от ранната Слънчева система.

Екипът отделил отделни зърна от метеорита, определил кои CAI съдържат подходящи магнитни минерали и ги подложил на поредица измервания. От запазения сигнал изследователите оценяват, че тогава е съществувало поле със сила около 150–600 микротесла. За сравнение това е приблизително три до дванадесет пъти силата на земното магнитно поле днес.

Резултатът измества магнитния запис много по-назад във времето. По-ранни измервания вече бяха показали поле около два милиона години след началото на Слънчевата система, когато Слънцето е било оформено, а планетите са започвали да се сглобяват. Новите частици идват от период, когато централната звезда вероятно още се е зараждала.

Първоначалният облак не просто се е свил, а се е превърнал в плосък въртящ се протопланетен диск. В него заредените частици са образували плазма. Движението им може да е създало и поддържало магнитно поле, което да е пренасяло ъглов момент и да е подпомагало движението на газ към центъра. С други думи, гравитацията е била основен двигател, но магнитните сили вероятно са помогнали материята да се насочи към бъдещото Слънце.

Учените работят с малък брой микроскопични включения в един особено добре запазен метеорит. Те трябва внимателно да изключат от картината по-късното нагряване, промени на минералите или други процеси, които биха могли да променят първоначалния магнитен запис. Самите CAI също са сложни и дори в рамките на частица с размер около милиметър могат да се различават с времето.

Все пак измерването предлага рядко пряко свидетелство за условията през първите мигове на нашата космическа система. Моделите за раждане на звезди отдавна включват магнитни полета, но тук теорията получава физически запис от собственото ни минало. Изводът на авторите е ясен: ако искаме пълна картина на появата на Слънцето и планетите, трябва да включим не само гравитацията, но и магнетизма сред основните съставки.

Изследването е публикувано в рецензираното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) и е подкрепено от NASA.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.