Текста е препубликуван от блога за Светолав Александвор без промени или корекции.

В началото на октовмри беше премиерата на набиращия популярност филм „Марсианецът“! Най-накрая, след дълго чакане, доживяхме да видим класически филм от жанра на твърдата научна фантастика, който да се харесва на голяма част от обществото. „Марсианецът“ наистина представлява едно чудесно пресъздаване на хипотетичен сценарий какво би се случило ако един астронавт бъде изоставен от своите колеги. Именно защото филмът е толкова добър, самата агенция НАСА го популяризира. Даже астронавтите на НАСА (един от които е принуден да стои цяла година в космоса) го изгледаха няколко седмици преди официалната премиера!

По принцип избягвам да пиша спойлери, но вече е толкова популярно, че би било безопасно да кажа какво се случва във филма – Марк Уотни трябва да впрегне не само ума си, но и задника, за да оцелее. И то в буквалния смисъл – в изоставената база на Марс има твърде малко провизии и Уотни се принуждава да отглежда картофи. Наторява ги със собствените си изпражнения. Филмът има неочаквано добри попадения. НАСА продължава да е бюрократична агенция, която не желае да поеме рискове, а астронавтите са над тези работи, те се бунтуват и са готови на всичко, за да спасят своя колега.

И разбира се, централна е ролята на Китай! Спасителната операция не би могла да бъде успешна без китайска намеса.

Положителните ми впечатления от филма силно контрастират на отрицателните ми впечатления от книгата на Анди Уеър, по който самият филм е направен. Доста хора, които прочетоха моето ревю, казаха, че нямам никакъв усет за изкуство и че това е най-големият литературен шедьовър на годината.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Трейлър на филма:

Но дори и западните ревюиращи признават – тази книга може да показва науката, технологиите и условията на Марс по изключително точен начин (е, като изключим марсианските бури – там такива силни ветрове просто няма), може да се харесва изключително много на учените и инженерите, но ако разглеждаме „Марианецът“ като литература (колкото и нечестно да изглежда на НФ-феновете), тук вече тя е слаба. Научната критика и литературната критика не са едно и също нещо.

В книгата астронавтът Марк Уотни непрекъснато се позовава на математически и статистически факти за да описва всяко едно нещо, което се случва, няма почти никаква следа от философски съмнения или екзистенциални размишления относно това как би се чувствал човек, когато е напълно сам. След като бъде прочетен „Марсианецът“, читателят не може да разбере „разликата между това да го знаеш и това да го усетиш“. Анди Уеър като писател ни разказва чрез Уотни и останалите герои какво се случва, вместо да ни позволи да усетим техните чувства.

Историята в „Марисанецът“ е такава, че по-добре би била да се представи в рамките на двучасов филм, а не в рамките на книга от 400 страници!

Достойнствата на филма „Марсианецът“ се много – Марк Уотни проявява много повече емоции, размишлява много повече за това какво е да си там, даже подготвя да каже на майка си и баща си новината, че ще умре на планетата. Зрителят може да му съчувства и симпатизира. Отново като изключим марсианските бури (там просто няма такива силни ветрове и валежи от камъни), пейзажът на Марс е реалистичен. Много от технологиите на НАСА, които се използват на Марс или в открития космос, са включени във филма. Големият луноход, с който се разхожда Уеър, има построен реален прототип тук, на Земята. Даже мисия „Марс Патфайндър“, която е използвана за свързочни цели, е реална космическа мисия. Снимките, получени от орбита, са сравними с тези, получени от „Марс Риконисънс Орбитър“.

Като заключение : филмът си струваше парите. Препоръчва се на всеки космически ентусиаст!