Направи дарение на училище!

Изследователи, изучаващи зависимостите, подозират, че лекарството, използвано за диабет и затлъстяване, може да повлиява мозъка по начин, който да подпомогне лечението на разстройства, свързани със злоупотреба с вещества.

Клас мощни лекарства може драстично да промени телесното тегло на хората, но едно от най-привлекателните действия на тези лекарства може да бъде на място, по-трудно за забелязване – мозъка.

Някои хора, вземащи лекарства като Wegovy и Ozempic –  две търговски наименования на лекарството semaglutide, са докладвали изненадващи и добре дошли странични ефекти: техните постоянни мисли за храна се разсейват, желанието им за консумация на алкохол изчезва, нуждата им от никотин намалява.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тези доклади насочват към възможността лекарствата, одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ, за лечение на захарен диабет тип 2 и затлъстяване, да бъдат предназначени като силно необходими за лечението на разстройства, свързани със злоупотреба с вещества, предизвикващи зависимост.

Звучи невероятно, но опитът си заслужава. Някои изследователи смятат, че тази идея има своите достойнства и това заключение не е базирано само на празни приказки. Потенциалът на semaglutide да редуцира желанието на човек да консумира алкохол, никотин и дори опиоиди не е изненада за някои изследователи, изучаващи зависимостите, които са проучвали по-ранни родственици на semaglutide за ролята им в системата на търсенето на възнаграждение.

“Със сигурност мащабът на клинични доказателства и лични наблюдения, които са излезли напоследък, е действително безпрецедентен“, казва Christian Hendershot, клиничен психолог в Медицинския университет на Северна Каролина в Чапъл Хил. „Това е повод за оптимизъм и за истинско желание за прогрес в тази област на клинични проучвания“.

Hendershot и други бързо посочват, че повече проучвания, особено върху големи групи от хора, трябва да бъдат проведени. Нещо повече, вече има съществуващи лекарства, които са с доказан ефект при лечението на зависимости, но потенциалът на semaglutide и неговите родственици като лекарства за справяне с тези разстройства е реален.

Semaglutide и подобните на него лекарства променят поведението на мишки и плъхове, свързано с пристрастяване 

Наскоро проведено проучване за потенциалът на semaglutide да ограничи зависимостите обхваща мишки и плъхове, които са развили поведение с ексцесивен прием на алкохол. Експериментите били разработени да наподобяват злоупотребата с алкохол и алкохолизма при хората. Гризачите, върху които впоследствие е приложен semaglutide, пиели по-малко алкохол от тези, които не са получили лекарството, докладвали лекарят изледовател Lorenzo Leggio и колеги на 16 май в JCI Insight. Подобни резултати са публикувани на 7 юни в eBioMedicine от изследователи в Университета в Гьотеборг, Швеция.

Мишки на semaglutide също пият по-малко подсладени безалкохолни напитки и неподсладени висококалорийни течности. Това генерално намаляване на консумацията не било изненада, „тъй като това лекарство е вече одобрено за затлъстяване, заради способността си да потиска апетита и приема на храна“, казва Leggio от Националния институт по злоупотреба с алкохол и алкохолизъм в Балтимор.

Части от мозъка, които стимулират желанието за хранене като nucleus accumbens, обширно се припокриват с тези за желанието за употреба на алкохол или наркотици, казва Leggio.

Тези лекарства биха могли също така да подпомогнат справянето със зависимостта към опиоиди, казва поведенческият невроизследовател Patricia “Sue” Grigson от Медицинския факултет в Пенсилвания. Brianna Evans, изследовател в лабораторията на Grigson и колеги открили, че liraglutide, близък родственик на semaglutide, намалява желанието за прием на хероин в някои тестове с мъжки плъхове. Тези резултати са публикувани през 2022 в Brain Research Bulletin.
Предварително проучване от същите изследователи може да обясни защо – модели на промяна активността в мозъка.

Обикновено, когато плъх търси наркотик, нервни клетки в две области в неговия мозък са активни: външният слой на nucleus accumbens – ядро, отговорно за възнагражденията, и locus coeruleus, което е участва в чувството за отнемане. Случаят не е такъв при плъхове на liraglutide, търсещи фентанил. В тези плъхове liraglutide, изглежда, намалява активността на двата региона в мозъка, открили изследователите. Очаква се екипът да представи тези непубликувани резултати през ноември на годишното събрание на Обществото за невронауки във Вашингтон.

Няколко човешки проучвания са в ход и изследователите са „много, много предпазливо оптимистични“

Grigson и нейните колеги са напът да завършат клинично проучване с liraglutide при хора, лекувани за злоупотреба с опиоиди, в Caron Treatment Center, Вернерсвил, Пенсилвания. Проучването е малко – само 9 души са го провели напълно, а 16 души –  частично. Проучването е кратко, участниците са получавали liraglutide само 19 дни. Проучването е двойно сляпо, тоест нито изследователят, нито участниците знаят кой е приемал liraglutide или дали е имал ефект.

Други проучвания също са в ход. Hendershot е включен в две от тях със semaglutide – едно с пушачи и едно с алкохолици с тежка зависимост. Leggio също така предприема клинично проучване, касаещо алкохолната употреба.
Въпреки че му изглежда обещаващо, той също е работил в областта на зависимостите достатъчно дълго, за да знае, че някои идеи просто не успяват да пробият. „Това няма да е първият път, в който ние имаме силно предусещане за нещо и не сме прави“, казва Leggio. „Ако ние вече знаехме, че semaglutide действа, нямаше да има причина да провеждаме проучванията“.

Тази идея е отразена от Andrew Saxon, психиатър, специалист по зависимостите и невроизследовател в Медицинския факултет в Сиатъл, Вашингтон. Потенциалът на тази група лекарства да помага при нарушения, свързани със злоупотреба с вещества, e правдоподобна, казва Saxon, чиято работа не е била насочена до този момент към semaglutide и лекарства от групата.

„Има окуражаваща информация“, казва той. Но уточнява: „Аз мисля, че ние многократно сме били разочаровани от лекарства, които изглеждат страхотно върху животински проучвания, но не са били толкова успешни при хората“. Като цяло, той е „много, много предпазливо оптимистичен“.

Какво следва?

Една от мощните страни на тези лекарства е, че те повлияват много различни части на тялото, включително и мозъка. Това е така, защото тези лекарства са разработени да наподобяват хормона GLP-1. В резултат на това, тези лекарства могат да повлияват много нервни клетки в мозъка, които реагират на GLP-1 директно или индиректно, казва Grigson.

Докато изследователите имат предстaва как GLP-1 и неговите аналози функционират, учените не знаят в детайли как нервните клетки и мозъчните връзки, които оформят те, са повлияни. Все още има много основни въпроси, включително дали semaglutide и неговите родственици достигат директно до мозъка или упражняват своите ефекти от други части на тялото. 

Ако лекарствата наистина помагат да се намалят зависимостите, те, както всяко друго лекарство, няма да са от полза за всеки. Страничните ефекти включват гадене, стомашно-чревни нарушения и главоболие. Докато някои хора са доволни от отслабването като страничен ефект, за други то е нежелано. Например, хора, които са с поднормено тегло, не биха искали да приемат този клас лекарства.

Всичко това може да изглежда свръхобещаващо, но изследователите няма да знаят със сигурност къде другаде тези лекарства могат да блеснат и къде няма да отговорят на очакванията, докато още много работа не бъде свършена. Nigel Greig, невроизследовател, насочен към разработката на лекарства, изследва лекарства, които имитират GLP-1, като възможно лечение за болестта на Паркинсон. Има признаци, че лекарствата могат да повлияват възпалението в мозъка и може би да забавят когнитивния упадък.

Както другите изследователи и той е предпазлив. „Някои класове лекарства изпъкват. И когато изпъкнат в правилния момент, те могат да направят всичко“, казва Greig от Изследователския институт по стареене в Балтимор. В крайна сметка, те няма да се направят толкова много, колкото хората се надяват, както всеки друг клас лекарства. Но определено изглеждат интригуващо.“ 

Превод: Мария Динева

Автор: Laura Sanders

Източник: ScienceNews

The weight-loss drug Wegovy may also help treat addiction (sciencenews.org) 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!