Операцията на катаракта е една от най-честите процедури, извършвани в световен мащаб, а също така и една от най-старите Наред с напредъка в хирургичните техники на катаракта, има подобрения в технологията за смяна на вътреочните лещи. Операцията на катаракта може да се счита за едно от най-успешните лечения в цялата медицина.
Нормалната кристална леща на окото е ясна структура, окачена в естественото си положение чрез зоновидни влакна от цилиарното тяло. Лещата съдържа капсула, епител на лещата, кора и ядро. Функциите на лещата включват пречупване на светлината за фокусиране на ясно изображение върху ретината и осигуряване на настаняване. Катаракта е помътняване на кристалната леща, което води до зрително увреждане. Много състояния могат да причинят образуване на катаракта. Стареенето обаче е най-честата причина, която има многофакторен характер. Рисковите фактори, които може да се избегнат, включват употребата на тютюневи изделия и излагането на ултравиолетово лъчение.
Когато катаракта стане визуално значима, хирургията на катаракта е единственият установен метод за лечение. Определението за „визуално значимо“ се е развило с течение на времето до сегашното си значение на зрителна острота от 20/40 или по-лошо. Когато операцията на катаракта е била в начален стадий, „визуално значима“ катаракта вероятно е била използвана за описване на напреднала или зряла катаракта, с увреждане на зрението, приближаващо до слепота. Благодарение на невероятния напредък в хирургичните техники и подобрените профили на безопасност, показанията и прагът за операция на катаракта очевидно са се изместили към отстраняване на катаракта на много по-ранен етап от развитието.
През 1967 г. американският офталмолог Чарлз Келман прави революция в хирургията на катаракта, когато въвежда факоемулсификацията (често наричана „фако“) като алтернативен подход към екстракапсуларна екстракция на катаракта. С конвенционалната екстракция цялото ядро на лещата се отстранява от окото чрез голям (10 мм) разрез. При факоемулсификацията, задвижвана от ултразвук игла емулгира и аспирира лещата през значително по-малък (3 до 4 mm) разрез. Първоначално факоемулсификацията е посрещната със съпротива от някои учени, но сега тази процедура се счита за най-безопасния и предпочитан метод за хирургия на катаракта в развития свят. По-малкият разрез води до по-стабилна предна камера по време на операцията, по-кратко време за възстановяване и по-малко хирургично индуциран астигматизъм.
Подобно на много други иновативни устройства в офталмологията, фемтосекундните лазери първоначално са концептуализирани и разработени за употреба, която не е свързана с техния потенциал. Корените на лазерната хирургия на катаракта могат да бъдат проследени до работата на Рон Курц и Тибор Юхас, основателите на IntraLase Corp., които между 1995 и 1997 г. разработват фемтосекундния лазер в Университета на Мичиган в Ан Арбър. Новата технология е създадена за хирургия на роговицата. Знаейки за потенциала да подобрят LASIK и процедурите за рефракция на роговицата, д-р Курц и д-р Юхас събират 1,4 милиона долара начални средства и след това се обръщат към д-р Уилям Линк, който преди това основа American Medical Optics и Chiron Vision и по това време е партньор с Brentwood Venture Capital (Лос Анджелис, Калифорния).
Д-р Курц и д-р Юхас се преместват в Ървайн, Калифорния, с намерението да изградят технология за подобряване на LASIK и процедурите за рефракция на роговицата. По време на фазата на редуциране до практика, те откриват, че интрастромалната процедура не работи, въпреки инвестицията от 5 години и 11,5 милиона долара. Д-р Линк и останалата част от екипа решават да пренасочат усилията си върху разработването на най-доброто устройство за създаване на LASIK клапи и по-късно за трансплантации на роговицата. Те набират 95 милиона долара при първоначалното публично предлагане. Линк приписва крайния успех на компанията на „талантлив екип, значителен капитал и безмилостен фокус“.
- Най-ранният известен метод за лечение на катаракта е оперираните на пердето, което датира от V в. пр. н. е. и обикновено се извършва при зрели катаракти. Но катарактата не е отстранявана от окото, което впоследствие оказва вредни ефекти върху него, често водейки до слепота скоро след процедурата. В някои развиващи се страни все още се практикува този древен метод.
- Древната литература предполага, че още през 600 г. пр. н. е. индийски хирург, на име Сушрута, може да е първият, извършил някакъв вид екстракапсуларна екстракция на катаракта. Процедурата се нарича „екстракапсуларна“, тъй като капсулата на лещата е оставена на място.
- Първата истинска екстракция на катаракта е извършена през 1747 г. в Париж от френския хирург Жак Давиел. Процедурата му е по-ефективна от оперирането на пердето, с общ процент на успех от 50%. Процедурата на Дейвиел основно включва правене на голям разрез на роговицата (повече от 10 mm), пробиване на капсулата на лещата, експресиране на ядрото и след това извличане на кортекса на лещата чрез кюретаж.
- През 1753 г. Самюел Шарп извършва първата документирана екстракция на интракапсуларна катаракта, където цялата леща, включително капсулата на лещата, се отстранява чрез голям лимбален разрез.
- Техниките за извършване на екстракапсуларно отстраняване на катаракта са се подобрили драстично с течение на времето, до точката, в която общият процент на успех вече е 90% до 95%.
С подкрепата на Science+
