Загадката за това как най-големите живи влечуги – соленоводните крокодили, които въпреки че са лоши плувци, са успели да се разпространят на толкова много острови в Южния Тихи океан отдалечени един от друг с огромни водни пространства, най после е разрешена от група австралийски еколози.
Те са публикували изследването си в Journal of Animal Ecology – издание на Британското еколожко дружество. Авторите твърдят, че както сърфистите хващат вълните, така и крокодилите яхат океанските течения за да преминават големи разстояние в открито море.
Соленоводните крокодили (Crocodylus porosus) са влечуги живеещи основно в реки и естуари. Зоната на разпространение обхваща над 10 000 км² в югоизточния Пасифик – от източна Индия до Фиджи и от южен Китай до северните части на Австралия. Въпреки, че прекарва по-голяма част от живота си в солени води този крокодил не може да бъде считан за морско животно по начина, по който такива са костенурките, защото зависи от сушата за да си намери храна и вода.
Има много случаи, в които се твърди, че далеч навътре в морето са забелязани големи крокодили, но това е първото изследване, което чрез използване на подводни акустични сигнали и сателитно проследяване показва, че при дългите си пътувания соленоводните крокодили яздят повърхностните течения, което им позволява да пътешестват от един океански остров до друг.
Резултатите от изследването обясняват защо, въпреки че са разпространени на толкова големи разстояния, не са се появили различни видове соленоводни крокодили.
Д-р Хамиш Кембъл от Университета в Куинсланд и негови колеги от Агенцията по парковете и дивата природа на Куинсланд и от Австралийския Зоопарк са работили край река Кенеди, в Северен Куинсланд, Австралия, като със сонарни трансмитери и подводни приемници са следили 27 възрастни соленоводни крокодила за да запишат техните движения за период от повече от 12 месеца.
Записани са над 1.2 милиона комплекта данни и е открито, че и мъжките, и женските крокодили предприемат далечни пътешествия, като често изминават над 50 км тръгвайки от дома си и достигайки до речните устия или в открито море.
Данните сочат, че крокодилите винаги започват пътешествието си по време на смяна на прилива и отлива, което им позволява да се движат по течението, а свършват пътуванията си като се качват на речния бряг, когато течението се обърне срещу тях.
Екипът, в който е участвал и покойния Стив Ъруин (Ловецът на крокодили) е направил и нов анализ на стари данни за няколкото проследени със сателит крокодили по време на техните океански пътешествия. Като наслагват на картите движенията на крокодилите и повърхностните течения изследователите откриват, че крокодилите показват подобно поведение и когато са в открито море.
Един от крокодилите, следен със сателит, 3.84 метров мъжкар напуска река Кенеди и пътува 590 км за повече от 25 дни и достига западния бряг на полуостров Кейп Йорк (Куинсланд, Австралия), като настройва пътуването си така, че да съвпадне със сезонните течения в залив Карпентария.
Втори крокодил, 4.84 метров мъжкар пропътувал над 411 км само за 20 дни от източния бряг на Кейп Йорк, през Торесовия проток до река Уенлок на западния бряг на Кейп Йорк. Торесовият проток е известен със силните си течения и когато крокодилът пристигнал течението било в посока срещуположна на неговата. Крокодилът изчакал в залив четири дни и преминал чак когато течението станало по посока на неговото пътуване.
Според д-р Кембъл „Соленоводният крокодил населява островите в Индийския и Тихия океани и тъй като е единствения вид жив соленоводен крокодил, то вероятно има редовно смесване на популациите. Понеже тези крокодили са лоши плувци не изглежда вероятно те да плуват през огромните пространства. Но те могат да оцелеят дълги периоди в солена вода без да се хранят и да пият, така че само чрез пътуване, когато повърхностните течения са попътни, крокодилите могат да се придвижват на големи разстояния в морето. Това не само ни помага да разберем как соленоводните крокодили се придвижват между океанските острови, но и е в полза на теорията, че животните от разред крокодили са преминавали обширните морски препятствия по време на еволюционното си развитие в миналото.“