„Майсторът на късия разказ“ Йордан Йовков е роден на 9.11.1880 г. в Жеравна. Прекарва детските и юношеските си години в родното си място, където получава основно образование. Завършва гимназия в София.Още тогава учителят му по литература му предсказва бъдеще на писател.
След дипломирането Й.Йовков живее в Добруджа, а по-късно завършва и ШЗО в Княжево, като по време на обучението си публикува и първата си творба. През 1904 г. се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912г. , когато е мобилизиран.
Участва в Балканските войни като командир на рота. През юни 1913 г. Й.Йовков е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.
След войните се установява в София и работи като редактор на списание и библиотекар. През 1915г. отново е мобилизиран, а през 1916г. постъпва в редакцията на сп. „Военни известия“.
Един от най-тежките периоди в живота му е след войната. Нейният край го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди и след като Добруджа е окупирана от румънците, минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920г.Със застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937г. Й.Йовков заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница .Открит е рак на стомаха с разсейки в напреднало, безнадеждно състояние.
Й.Йовков умира на 15.10.1937г. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Й.Йовков дебютира като поет. Лириката му обаче не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви. Първата си белетристична творба – „Овчарова жалба“ , с подзаглавие „Старопланинска легенда“ , Й.Йовков публикува през 1910г.Годините по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Й. Йовков започва да печата от началото на 1913г.
В документалните си очерци Й.Йовков обективно свидетелства за войнишките делници – баталните очерци са ярки свидетелства за преживяното по време на войната.
Когато отсъства от България цели 7 години, точно тогава Й. Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ , „Вечери в Антимовския хан“ , „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романа „Чифликът край границата“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Й.Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37.
Критика за Й.Йовков – http://liternet.bg/library/about/j/jjovkov.htm

Източник: http://www.youtube.com/watch?v=lz3Ax5Sh3hw