„Целта на концепцията за промяна е превръщане на Селскостопанска академия на първо място в полезен и достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие. Втората задача е тя да се превърне сама по себе си в модерна и привлекателна за младите и успешни учени организация за научно-приложни изследвания. И не на последно място – утвърждаването й като работещ инструмент за генериране на иновативни устойчиви политики в агросектора”, заяви заместник-министър Георги Костов.

Форумът, на който публично бе представена концепцията, се проведе под мотото „Науката и бизнесът – заедно за иновативно и устойчиво земеделие”. В него участваха всички заинтересовани страни – представители на институтите към ССА, аграрните ВУЗ-ове, МОН, БАН, браншови организации от сектор „Земеделие” и синдикати. Поканени бяха и министъра на образованието и науката и всички членове на Комисията по земеделие и храни към 43-тото НС, като участие взеха председателят й Румен Христов и всичките му заместници в Комисията.

Заместник-министър Костов посочи, че като резултат от предлаганите промени се очаква да се създаде възможност за широко публично-частно партньорство, по прозрачни и контролируеми правила, участие на браншовите организации и аграрния бизнес в определяне на приоритетите за финансиране на цялостната научно-експериментална и производствена дейност, структурирана в новоизградени компетентни, конкурентноспособни научни центрове.

Според работната група, подготвила промените, това би създало добра основа за по-висока мотивация на учените и реална възможност за увеличаване на приходите на институтите, респективно диференциран доход на учените в тях в зависимост от реалния научен принос. Институтите ще увеличат значително и капацитетът си за работа по всички програми, свързани с европейско и национално финансиране, като част от замисъла на подготвените промени е именно практическо въвеждане на принципа на проектното финансиране, включително със средства от собствените бюджети при прозрачни и конкурентни условия.

Зам.-министър Костов посочи още, че се предвижда функционално разделяне на финансовото и научното управление, намаляване на административните разходи и увеличаване на капацитета и нивото на съветническите услуги в земеделието. Беше почертано, че се запазват традициите, имуществото, знаковите имена на институти, сортове, породи.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Една от важните задачи, която се решава с начертаните промени е да се съдейства за намаляване на структурната и регионална изостаналост на част от районите на страната, чрез възраждане на опитното дело и възстановяване на активностите на опитните станции като демонстрационни и образователни структури на научните институти, съвместно с бизнеса.

Председателят на ССА проф. Тотка Трифонова представи пред участниците в кръглата маса анализ на силните и слаби страни на Академията, на базата на който е направено предложението за промяна.

Всички представени страни се съгласиха, че промяна е необходима, като беше посочено, че като цяло предложената концепция е добре обмислена и приложима. Концепцията, представена на форума днес, е изготвена от работна група към МЗХ със задача да дефинира основните принципи и насоки за развитие на аграрната наука и административните структури, в която участват представители на аграрните университети, институтите от ССА и БАН.

Идеята за заздравяване на връзката между бизнеса и науката, която стои в основата на концепцията, беше приветствано от браншовите организации, участващи в кръглата маса.

Заместник-министър Костов посочи, че стартиралата обществена дискусия ще продължи до края на месец февруари 2016 г., като предстоят серия от обществени представяния на концепцията на регионален и секторен принцип. Бележки и становища по текстовете на концепцията могат да бъдат изпращани до 28 февруари на електронен адрес ngsimeonova@mzh.government.bg

Източник: http://agronovinite.com/