През 1967 г. американският лекар и генетик Барух Блумбърг успява да идентифицира вируса на хепатит В, заради което е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина, а в последствие, заедно с колегите си, създава първите диагностични тестове и първата ваксина срещу вируса. Поради това, неговата рождена дата, 28.07., е избрана за Световен ден за борба с хепатита.
Какво представлява хепатитът?
Хепатит представлява възпаление на черния дроб, предизвикано най-често от инфекциозен агент (хепатит A, B, C, D или Е). Причината за възпалението би могла да е и неинфекциозна: злоупотреба с алкохол, токсични вещества, някои лекарствени препарати, паразити или автоимунна реакция.
Хепатитните вируси са много различни по структура, по геном, по жизнен цикъл, по географско разпространение, начин на предаване и тежест на заболяването, което предизвикват. Това разяснява биологът проф. Радостина Александрова.
Според нея, хепатитът често може да протече като повечето вирусни инфекции – леко и без симптоми, но може да се стигне и до остра инфекция, продължаваща в период от до 6 месеца. „Симптомите на възпалението обикновено са неспецифични – умора, дискомфорт в областта на корема, гадене, повръщане, но може и да се наблюдава пожълтяване на кожата и склерите, както и потъмняване на урината. Това, което може да се види биохимично е раздвижване в стойностите на чернодробните ензими“, обяснява проф. Александрова.
Тя уверява, че при острите инфекции, в повечето случаи вирусът се изчиства напълно без да има по-нататъшни проблеми за заразения, но понякога може инфекцията да се хронифицира, тоест да продължи повече от 6 месеца. В следствие на това могат да настъпят усложнения като цироза и съответно риск от рак на черния дроб. Цирозата представлява замяна на функционалната чернодробна тъкан с непълноценна съединителна тъкан, която няма как да изпълни функциите на органа. Черният дроб изпълнява важни функции – синтез на белтъци, има и детоксификационна и регулаторна роля. Когато спре да функционира се стига до сериозни усложнения, добавя биологът.
Разликите между различните видове вирусни хепатити
Хепатит А
Още познат като болестта на мръсните ръце, откритият през 1973 г. вирус се предава по фекално-орален път, чрез замърсена вода или храна. Хепатит А е доста устойчив и може да издържи дори някои процедури на консервиране както в домашни, така и в промишлени условия. Проф. Радостина Александрова пояснява, че инфекцията може да започне внезапно, но протича леко и не хронифицира. Инкубационният период е между 2 и 6 седмици. Около 85% от заразените успяват да изчистят напълно вируса до 3 месеца, почти 100%, до 6 месеца. Срещу хепатит А съществува и ваксина, казва експертът.
Хепатит В
За хепатит В, проф. Радостина Александрова казва, че е устойчив и се предава при контакт с телесни течности, особено кръв. Вирусът се задържа върху различни повърхности поне 1 седмица, като основният начин на инфектиране е венозно инжектиране на наркотични вещества или по полов път. Острата инфекция може да протече с леки симптоми или напълно безсимптомно, а инкубационният период е между 2 седмици и 6 месеца. Опасността от хронифициране на инфекцията е обратнопропорционална на възрастта – риска при малки деца е около 90%, а при възрастните е едва 5%. Затова ваксината срещу хепатит Б се поставя рано и е в задължителния имунизационен календар. Тя е с висока ефективност и напълно предотвратява хронифицирането.
Хепатит С
Хепатит С се предава основно по кръвен път и е доста по-малко вероятно да се предаде чрез други телесни течности. Има нисък риск от заразяване по полов път, при татуиране или чрез недобре почистени самобръсначки и машинки за подстригване. Проф. Александрова споделя:
„В 30% от случаите вируса се изчиства, но в другите има висок риск от хронифициране и съответно развиване на цироза или рак на черния дроб. Дори да няма симптоми, инфекцията продължава да уврежда черния дроб и е възможно заразеният да предаде вируса. Срещу хепатит C все още няма ваксина, тъй като вирусът е много изменчив и има няколко генотипа, които имат и различно географско разпространение, вирусът бяга успешно от имунния отговор на организма и също така финансирането в тази насока не е достатъчно, смята биологът. Освен това, ваксината, влязла в клинични проучвания не е предотвращавала хронифицирането на инфекцията. Въпреки това има доста ефективни лекарства срещу инфекцията.
Хепатит D
Хепатит D е дефектен, биологично непълноценен РНК вирус. За да се прояви, той се „нуждае“ от хепатит В, по-точно от един от неговите белтъци. Поради тази причина ваксинацията срещу хепатит В е ефективна и в ограничаването на хепатит D.
Хепатит Е
Открит е в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век след тежки епидемии в Кашмир, Индия и в Афганистан. Има 4 различни генотипа. Първите два са разпространени в страните от третия свят, разпространяват се най-често по фекално-орален път. Разпространяват се сезонно. Най-рисковите групи са млади мъже под 30 години, хора с чернодробни заболявания и бременни жени. При тези два генотипа инфекцията не хронифицира.
Другите 2 генотипа се разпространяват в по-развитите страни чрез консумиране на не достатъчно добре термично обработено месо, особено свинско. Освен това чрез кръвопреливане и при трансплантации. Наблюдава се хронифициране на инфекцията. Рисковите групи са хора с имуносупресивни заболявания, съпътстващи заболявания (особено на черния дроб) и мъже, но по-възрастни.
„Хепатит Е е най-честата причина за остри хепатити в световен мащаб: 20 млн. инфекции, 3,3 млн. симптоматични инфекции, 70 хил. смъртни случаи, 3 хил. мъртви раждания. Срещу вируса, все още няма одобрена ваксина и няма специфично лечение. Използват се предимно други антивирусни препарати“, казва проф. Радостина Александрова.
Защо има Световен ден за борба с хепатита?
По думите на проф. Александрова, болестта е един от най-големите проблеми пред здравето в световен мащаб. През 2019 г. хепатит В и С са основните причинители на хроничен хепатит и съответно на цироза и рак на черния дроб. 95% от смъртните случаи при хепатит се дължат на вирусите тип В и С. През 2019 г. 1 400 000 души са загубили живота си в следствие на тях и техните хронични форми (100 000 са в Европа), което значи, че на всеки 30 секунди по един човек умира заради тези инфекции.
За хепатит В има ваксина от 1993 г. в България, срещу хепатит С няма ваксина, но има лекарства с висока ефективност. Проблема при тях е, че голяма част от хората дори не подозират, че са заразени с хепатит С. Затова е важно да има такива дни за информиране и безплатно тестване, обяснява вирусологът.
Тя допълва, че през май 2016 г. СЗО са започнали инициатива срещу вирусния хепатит, като идеята е до 2030 г. броят на новите случаи да намалее с 90%, а този на смъртните с 65%, 90% от новите случаи да бъдат диагностицирани, поне 80% от случаите подлежащи на лечение да получават това лечение, тъй като голям брой хора в световен мащаб нямат достъп до лечение към момента.
Емил Кръстев
