Търсене
Close this search box.

Жозеф Скалигер и приносът му за хронологията

Жозеф Скалигер и приносът му за хронологията

Жозеф Скалигер и приносът му за хронологията

Жозеф Скалигер и приносът му за хронологията


Направи дарение на училище!



***

Фигура 1. Жозеф Скалигер

Автор: Анита Николова, 11а клас, НГДЕК, Лъчезар П. Томов

Жозеф Жюст Скалигер е смятан за най-изтъкнатия учен в Европа от шестнадесети век, наричан „светлината на света“, „морето на науките“ и подобни епитети, и именно на него дължим „модерна“ дефиниция на хронологията, с публикуването на „ Нова работа за корекция на хронологията “ през 1583 г. и „Съкровищницата на хронологията“ през 1606 г. Неговата работа и работата на редица подражатели, като йезуит Дионисий Петавий (1583-1652), по същество определя “ официална „хронология на световните събития за идните векове“. Истинското значение на работата на Скалигер за хронологията обаче се крие не толкова в резултатите му, колкото в качеството ѝ – въвеждането на нови методи като Юлианския период и настояването му за строга критика на източниците, както и предефинирането му на самата хронология. Хронолозите преди Скалигер са гледали на полето от религиозна перспектива, търсейки морален ред в миналото. Хронологията е „педагогическа по намерение и елементарна в изпълнение“, както пише Графтън.

  1. Биография

Жозеф Жюст Скалигер е френски хуманист, филолог, историк и войн. Той е един от основателите на съвременната научно-историческа хронология,издател и коментатор на антични текстове.

Жозеф Скалигер е роден на 5 август 1540 г. в Аквитания в град Ажан. Той е третият син на известния филолог, учен и защитник на Аристотеловия подход в науката Жул Сезар Скалигер и внук на картографа Бенедето Бордоне. От дванадесетгодишен Жозеф учи в колежа Гиен в Бордо. След смъртта на баща си през 1558г той заминава за Париж. Там той учи в Сарбоната четири години, където oвладява перфектно не само латински и старогръцки, но и иврит и арабски. 


Разбери повече за БГ Наука:

***

През 1560-те години Скалигер пътува до Италия, след това до Англия и Шотландия. По време на пътуването (1562 г.) той става калвинист. Участва в региозната война на своето време. Като филолог разкрива подправянето на редица папски документи, а като войник се бие в редиците на хугенотите.

След Вертоломеевата нощ Скалигер избягва в Швейцария и става професор в Швейцарската академия.

През 1593 г.Скалигер заминава за Холандия. Той прекарва останалата част от живота си в Лайден. Неговите действия допринасят за процъфтяването на филологията в Холандия.

Скалигер умира на 21 януари 1609 г. в Лайден, Холандия.

 

  1. Научно наследство

Едно от постиженията на Скалигер е създаването на научна хронология като спомагателна историческа дисциплина. Познанията му за езиците и за историята на много народи, по математика, астрономия и теология се проявяват в неговата „De Emendatione Temporum“. По-нататъшното развитие на тази работа е книгата “Thesaurus Temporum‘‘, в която той включва най-важните източници за древната хронология. Тези произведения описват системите за изчисляване на времето, използвани от различни народи (от Древен Рим и Древна Гърция до Източна Азия и мексиканците) и са намерени методи за превод между тези системи. Скалигер широко използва метода за астрономическо датиране на събитията чрез затъмнения Юлианския период. Той се основата на цикъл от 7980 години, който се получава чрез умножаване на три периода ,характерни за Юлианския календар. Първият е 28-годишен Слънчев цикъл, който се получава поради това, че високосната година се случва на всеки 4 години и има 7 дни от седмицата, с които тя да стартира, така пълно повторение на годишния цикъл по дните от седмицата има на 28 години. Вторият период е 19-годишен Лунен цикъл (Фиг.2), период, през който фазите на луната се повтарят на същия ден от годината  Тропическата година (времето за пълната обиколка на Слънцето около Земята по геоцентричната система) е по-дълга от 12 лунни месеца и по-къса от 13 лунни месеца. Подходът е да се комбинират къси и дълги години от по 12 и 13 месеца. Изравняването между двете се получава при 12 къси години и 7 дълги, които дават 12×12 + 7×13= 235 лунни месеца, отговарящи на 12+7=19 слънчеви години. Това е античният Метонов цикъл (Слънчево-Лунен).

 

Фигура 2. Лунният цикъл с Юлианската дата за Великденското новолуние, ръкопис от IX-ти век, абатството „Св.Емерам“

Третият цикъл е Индиктион, (от Сътворението на света), с период 15-години, използван във Византия след 691г, с религиозен, не астрономически произход. Така Скалигер получава Юлианския период от 7980 години, който всяка година има уникално множество от три числа от трите различни цикъла. Той нарича това множество „знак“ на годината. Началната дата на Юлианския период е 4713г. пр, Хр., когато трите цикъла съвпадат. Ако тази година е първата, за годината на раждане на Христос се получава 4713-та година, затова и по съвременното летоброене тя е 4713 пр. Хр.

По-късно тази система е адаптирана за удобство на астрономическите изчисления от Джон Хершел.
Скалигер е първият, който си поставя задачата за систематично проучване на връзката между различните календарни системи и хронологични епохи.
През останалите години от живота си, той разширява работата си в De emendatione и успява да възстанови изгубената хроника на Евсевий Кесарийски.
През 1606 г. той публикува своя Thesaurus Temporum, в който събира,реставрира и подрежда всяка хронологична реликва, съхранена на  гръцки или латински.

 

Фигура 3. Жозеф Скалигер, нарисуван от Пол ван Мерле, трети библиотекар на университета в Лайден и бъдещ негов ректор 

 

  1. Произведенията на Скалигер

Репутацията на Скалигер е изградена от неговите произведения, а не от кореспонденцията му. Произведенията му се разделят на четири категории.

Първата категория включва неговата поезия. Той прави латински превод на “Касандра” на Ликофрон, който е толкова добър, колкото оригиналния гръцки. Превежда „Едип“ на Софокъл и неговия „Аякс“, много стихотворения от гръцката антология и Химните, приписвани на Орфей. Той също така създава  голяма част от гръцки стихове, включително преводи на стихове на голям брой латински стихотворения. Той превежда на гръцки така наречените мимове на Публий Сир и Двустишията на Катон. Той също така превежда част от Марциал на гръцки.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 138 на списанието>>

Безплатно ДЕМО – първите 40 стр. на Брой 138>>


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.