Изригване преди 7300 години пренаредило общностите в Япония по неочакван начин

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Преди около 7300 години подводният вулкан Кикай-Акахоя изригнал край Япония. Катастрофата предизвикала земетресения и цунами, а огромно количество пепел затрупало части от архипелага. Логично е да очакваме един и същ резултат навсякъде: колкото по-близо до вулкана, толкова по-рязък срив на населението. Нов анализ на археологически данни обаче показва много по-сложна картина — спад в едни райони, продължаващ растеж в други и последици дори далеч от епицентъра.

Изследването е публикувано в Science Advances от международен екип с участници от университетите в Кеймбридж, Кюшу, Лунд, Източна Англия, Канадзава, Оулу, Орхус и Хокайдо. Учените проучват как ловци и събирачи от културата Джомон са реагирали на едно от най-големите вулканични събития през холоцена — геоложката епоха, в която живеем.

За да реконструират промените в населението, археолозите използват честотата във времето на радиовъглеродните дати от различни обекти. Идеята е, че повече човешка дейност обикновено оставя повече материали за датиране. Методът обаче не е идеален, тъй като район, проучван по-интензивно, може изкуствено да изглежда като по-гъсто населен.

Екипът разработил статистически модели, които отчитат пространствената структура на данните, различията в археологическите изследвания и възможни обясняващи фактори, включително дебелината на падналата пепел. Така вместо един общ разказ за цяла Япония изследователите сравнили отделни регионални траектории преди и след катастрофата.

Южната част на остров Кюшу, най-близо до изригването, вече е преживявала демографски спад отпреди бедствието. По време на изригването там изглежда били останали сравнително малко хора, а районът се използвал от по-мобилни групи. Това е важно, защото означава, че празнотата в археологическия запис след катастрофата не може автоматично да се припише само на вулкана.

Северен Кюшу показва различна история. Населението там растяло преди изригването и този растеж продължил въпреки тежкото увреждане на околната среда. Една възможност е в района да са пристигнали оцелели от по-силно засегнатия юг. Данните сочат и преместване от вътрешността към северното крайбрежие, където морските екосистеми се възстановили сравнително бързо и осигурили надеждни хранителни ресурси.

Изненадата не свършва близо до вулкана. В по-далечни части на Япония предишният растеж се забавил или обърнал след изригването. Авторите обсъждат няколко възможни механизма: временни промени в климата, нарушени хранителни вериги и последици от пепелта върху животните и хората. Например е отбелязано силно износване на зъбите при елени и диви прасета, вероятно свързано с хранене в покрити с пепел ландшафти.

Резултатът не представя праисторическите общности нито като безпомощни жертви, нито като неизменно устойчиви. Част от хората вероятно загинали, други се преместили, създали нови връзки и променили начина, по който добиват храна. Едно и също бедствие може да доведе до различни демографски резултати според предишното състояние на общността, достъпа до ресурси и възможностите за миграция.

Това е и основният урок на изследването: последствията от природна катастрофа не се определят само от физическата сила на събитието. Те възникват от взаимодействието между опасността, местната екология и решенията на хората. Археологическият запис не дава дневник на отделните семейства, но в голям мащаб показва, че възстановяването е неравномерно и че крайбрежията, социалните контакти и мобилността могат да променят съдбата на цели региони.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.