Виж още: Play in new window | Download | Embed

Слушай ни: Spotify | RSS | More

Направи дарение на училище!

Според нов обзор на последните изследвания в областта на хранителните добавки, феновете на пробиотичните храни и напитки може би си харчат парите напразно, защото е възможно те да не допринасят за по-доброто здраве на така или иначе здравите възрастни.

Екип от датски изследователи прегледал резултатите от седем клинични проучвания на тези продукти – често продавани под формата на млечни напитки, бисквити, сашета или капсули – и не открили никакви доказателства, че те изменят състава на фекалните бактерии при здрави възрастни.

Онлайн блогове и списания спомогнаха за разпространяване на модата с хвалби на предполагаемите ползи за здравето на храните, преминали през млчено-кисела ферментация, като подобряване на храносмилането и повишаване устойчивостта към инфекции.

Oluf Pedersen, който е провел проучването в Университета на Копенхаген, казва: „Въпреки че има някакви доказателства от предишни обзори, че пробиотичната намеса може да помогне на хората, които поради заболяване страдат от дисбаланс на чревната микрофлора, все пак почти няма такива за това, че пробиотиците имат някакъв ефект върху здравите хора.”

Разбери повече за БГ Наука:

***

Необходими са задълбочени клинични проучвания, за да установим дали пробиотиците могат да предотвратяват заболявания при здравите хора, добавя той.

Пробиотиците са живи микроорганизми в състава на различни храни – понякога се наричат „полезни бактерии” – за които се смята, че благоприятстват здравето на консуматора си, като подобряват баланса на чревната му микрофлора. Тези храни често се произвеждат, като към обикновени продукти се добавят живи бактериални култури, които метаболизират захарите при растежа си и придават на храната кисел, свеж вкус. Освен продуктите, които специално са обозначени като пробиотични добавки, подобни храни са и чистото кисело мляко, кефирът и киселото зеле.

Кефирени зърна – асоциация от бактерии, гъби и белтъци, които ги държат заедно. Под тяхно въздействие прясното мляко се превръща в кефир (напитка, подобна на айран).

Привържениците твърдят, че тези храни помагат за доброто здраве на храносмилателната система, против алергии, затлъстяване и подпомагат имунната система. Според предишни проучвания в някои случаи, например при възникване на диария след употреба на антибиотици, пробиотиците могат да имат терапевтичен ефект.

Но когато Pedersen и екипът му прегледали седем рандомизирани контролирани проучвания, чиято цел била да установят дали дневният прием на пробиотични добавки има някакъв ефект върху микробния състав на фецеса на здрави възрастни, само едно от проучванията показало значителни изменения.

Nadja Buus Kristensen, докторант и един от авторите на изследването, казва: „Според нашия системен обзор, не съществува убедително доказателство, че изследваните пробиотици  имат ефект върху състава на фекалната микрофлора при здрави хора, въпреки че пробиотичните продукти се консумират в големи количества от населението.”

Броят на участниците в изследванията, включени в обзора, е между 21 и 81, а възрастта им е между 19 и 88 години. Екипът от Копенхаген отбелязва, че ефектът на пробиотиците може да е маскиран от малкия брой на изследваните лица и от употребата на различни бактериални щамове, както и от диетата на участниците и други фактори.

Pedersen казва: „За да изследваме потенциала на пробиотиците да допринасят за превенция на заболяванията при здрави хора, има сериозна нужда от много по-големи, внимателно проектирани и проведени клинични изпитвания.

„Те би трябвало да включват идеален състав и дозировка на нови пробиотици, съпроводени от специфицирана диета, оптимална продължителност на изпитването и съответно проследяване на здравния статус на участника.”

Откритията са публикувани в онлайн списанието Genome Medicine.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!