Иван Митев: българският лекар, който откри шестия сърдечен тон

 

Сред големите открития, регистрирани официално като български принос към световната наука, едно идва не от лаборатория с чувствителна апаратура, а от вниманието на един лекар към нещо, което милиони фонокардиограми преди него са пропускали. Проф. д-р Иван Митев описва звук в сърдечния цикъл, който дотогава никой не е назовал — и превръща тази наблюдателност в откритие, признато далеч извън пределите на България.

Иван Митев е роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско. През 1950 г. завършва медицина в Медицинската академия в София и започва работа като инспектор по майчино и детско здравеопазване в Русе. През 1960 г. постъпва в Научния институт по педиатрия в София, където кариерата му минава през всички стъпала — от научен сътрудник до ръководител на клиниката по сърдечно-съдови и колагенови заболявания при деца, а по-късно и директор на самия институт, с над 700 души персонал и около 600 легла. В продължение на години е и главен специалист по педиатрия за България. Пенсионира се през 1989 г.

Именно работата му с деца с вродени сърдечни заболявания го довежда до наблюдението, с което е останал в историята на медицината.
При преглед на дете с аортна клапна недостатъчност Митев регистрира чрез фонокардиография допълнителен звук — между първия и втория сърдечен тон, тоест по време на систола. Той е единственият сърдечен тон, откриван в тази фаза на сърдечния цикъл, и не може да бъде доловен с обикновен стетоскоп — нужна е специализирана апаратура за запис.

Впоследствие Митев проверява откритието и при множество други пациенти — деца с аортна недостатъчност, но и хора без сърдечни заболявания — преди да заяви, че става дума за отделен, дотогава неописан тон. На 27 юли 1972 г. депозира откритието си в Института за рационализации и изобретения. Резултатите публикува в българското списание „Педиатрия“ (1973–1974 г.), но у нас те остават почти незабелязани.

Пробивът идва отвън – през май 1977 г. френско кардиологично списание отпечатва неговата статия за шестия сърдечен тон, която веднага предизвиква интерес в чужбина — кардиолози от редица страни искат препечатки и находката започва да се цитира в международната литература. На 12 март 1981 г. откритието е вписано в „Златната книга“ на Института за рационализации и изобретения като второто официално регистрирано българско откритие; дипломата е връчена на Митев в присъствието на Тодор Живков. През 1982 г. той защитава дисертация именно върху шестия сърдечен тон.

 

 

Стойността на откритието не е само в това, че описва нещо ново, а в това, че то се оказва клинически показателно. По данни, свързани с изследванията на Митев, тонът се среща у около 15% от здравите възрастни, но у над половината от пациентите с аортна клапна недостатъчност или митрална стеноза. При децата съотношението е още по-рязко: тонът се появява само у около 1% от здравите деца, докато при деца със сърдечно заболяване присъства значително по-често. Това го превръща в допълнителен ориентир при откриване на сърдечни проблеми, особено в педиатрията — там, където ранната диагноза има най-голямо значение.

За произхода на тона Митев предлага две обяснения, без да твърди категорично кое е вярното: вибрации в стената на аортата или трептения на камерната стена по време на систола. И до днес въпросът остава по-скоро в областта на хипотезата, отколкото на окончателно доказан механизъм — но самото съществуване на тона и връзката му със сърдечните заболявания са потвърдени в международната кардиологична литература.

Признанието за откритието на Митев излиза далеч отвъд границите на кардиологията. През 1994 г. България издава пощенска марка, посветена на шестия сърдечен тон — по наличните сведения единствената в света марка, свързана конкретно с кардиологично откритие. Клонът на Медицинския университет – София във Враца носи неговото име — „Проф. д-р Иван Митев“, — а през октомври 2024 г. университетът организира тържествено честване на 100 години от рождението му, събирайки видни кардиолози и лекари.
Може би най-необичайният знак на признание се намира много далеч от всяка болница: ледник на остров Брабант, в архипелага Палмър край бреговете на Антарктика, носи името „ледник Митев“ — в чест на българския учен, открил шестия сърдечен тон.

Иван Митев умира на 15 април 2006 г. Пътят му минава от инспектор по детско здравеопазване в Русе до лекар, чието наблюдение влиза в учебниците по кардиология по целия свят. Той показва как настойчивата проверка на едно необичайно наблюдение при леглото на болен може да прерасне в принос с трайно международно значение. За българската медицина Митев остава сред малкото учени, чието име носи едновременно клиника, пощенска марка и точка на картата на друг континент.

 

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.