Направи дарение на училище!

Nathan Nunn, Harvard University and Canadian Institute for Advanced Research (CIFAR), Изображение: YouTube

Методологическите иновации позволяват на учените да проучат как събитията от далечното минало са повлияли за оформянето на съвременния живот. В книгата си “Историческите корени на икономическото развитие”, Натън Нан прави преглед на последните изследвания каква е пресечната точка на историята, развитието и културата, които имат за цел да проучат културната еволюция на икономическото развитие. Упоритостта на глобалното неравенство се използва като казус за демонстриране на взаимодействието на тази динамика. Обсъждат се бъдещите области на изследване и последиците оказващи влияние върху политиката.

Традиционно изследванията на съвременното икономическо развитие напоследък имат предимно неисторически подход. Обикновено изследването на миналото се пренася в отделното поле на икономическата история и рядко се правят връзки между исторически фактори и съвременни икономически резултати. През последните десетилетия обаче се наблюдават бързо нарастващи тенденции към изследване на икономиката в историческа перспектива, при разглеждане на съвременните проблеми, свързани с глобалната бедност и сравнителното развитие.

Най-често проучванията от този вид започват със събиране на нови данни, обикновено от архивни източници, които измерват аспектите на конкретния исторически епизод и съотнасят тези данни към съвременните фактори. Съпоставят се по население, общества или райони, за да се провери дали историческият фактор има причинно-следствено въздействие върху съвременните реалности, които са обект на изследване. Прави се статистически анализ, като се изучават вариациите при отделните индивиди, етноси или страни и се използват емпирични техники (като инструментални променливи величини, непостоянна регресия, съпоставяне на разлики и естествени експерименти), които са насочени към разграничаване на причинно-следствените връзки от обикновената корелация.
След като днес е установено значението на историческия фактор или епизод за резултатите, се прави опит да се разберат точните причинно-следствени механизми, които отчитат наблюдаваната връзка. Това обикновено изисква събиране на допълнителни данни и допълнителен статистически анализ, както и интегриране на историческата литература и писмените доказателства.

Емпиричните проучвания, проведени през последните две десетилетия, установяват, че значителна част от разликите в икономическия просперитет, която наблюдаваме в света днес, има своите корени в миналото. В книгата се подчертават основните причини и исторически събития довели до това положение. Като например европейската експанзия по целия свят през 16-ти век и оформилите се последващи пътища на развитие в резултат от нея. Така в днешно време става все по-ясно, че човек не може напълно да разбере съвременното икономическо развитие, без да проучи неговите исторически корени.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Общата констатация, е че историята е важна за съвременните резултати но, не трябва да се изпуска фокуса и от политиката. Тоест ако голяма част от естеството на света днес е определена от историческите процеси, то не трябва да се пренебрегва и ролята на политиката в него?

В допълнение към постигането на по-пълно разбиране за процеса на икономическото развитие, изводите от литературата са важни и за проектиране на политики за справяне с проблемите, свързани с глобалното развитие. Това е важна следваща стъпка за литературата и затова последните проучвания вече започнаха да поемат това следващо предизвикателство.

Това е подробно илюстрирано в книгата, като са представени примери от изследвания, които се стремят да разкрият какво точно поражда например недоверието в западната медицина. Това недоверие, което присъства по целия свят, води до недостатъчно използване на медицинските услуги, което пък води до по-лошо здраве и по-висока смъртност.
Проучванията изследват историческите корени на това недоверие, показвайки как то се определя от лошите медицински практики в миналото. След което се обсъждат примери, в които прозренията, получени от историческите анализи, се използват за подобряване на дизайна, прилагането и ефективността на политиките. Тези примери илюстрират главната опорна точка, а тя е, че има големи ползи от научните изследвания, имащи за цел да установят как по-добре регионалната история и контекст могат да се използват за проектиране на дизайна на една по-ефективна политика.

Източник: science.sciencemag.org

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!