Истината за американските ракети с руски двигатели

Автор: Светослав Александров

23-march-2016-cygnus-launches

В последните няколко години руските медии (както и един определен кръг от българските) лансират следната опорна точка за американската космонавтика: „Американската космонавтика е изцяло зависима от Русия, защото американските ракети летят и досега с руски двигатели. Ако по някаква причина Русия прекрати производството на тези двигатели, цялата американска космонавтика ще се срине“.

Каква е истината? Днес попаднах на редица източници за историята на проекта „Атлас“, за историята на руския двигател „РД-180“ и за това как се е стигнало до едно интересно сътрудничество между Русия и САЩ. От тях разбираме също така, че опорната точка за зависимостта на американската космонавтика от Русия поради двигатели е една опашата лъжа.

На първо място трябва да подчертаем, че твърдението „американски ракети летят с руски двигатели“ е силно обобщено и поради тази причина не е вярно. Най-мощната действаща в момента ракета „Делта IV – Хеви“ е американско производство и работи изцяло с американски двигатели. Разработената наскоро ракета на харизматичния Илон Мъск „Фолкън 9“, която извежда спътници в орбита и кораби до „Международната космическа станция“, също е изцяло американска. Американска е и „Ню Шепърд“ на Блу Ориджин. Единственото ракетно семейство в САЩ с руска следа е семейството на ракетите „Атлас“. И ако всичко мине наред, новият вариант на частната „Антарес“ на Сигнус също ще използва модернизирани двигатели с руски произход „РД-181“, но това е в бъдещето.


РЕКЛАМА:

***

Историческият уебсайт на НАСА ни разказва, че проектът за балистични ракети „Атлас“ на военновъздушните сили на САЩ започва още през далечната 1946 година. През 50-те години на миналия век става ясно, че ракетите „Атлас“ не са достатъчно ефективни за справяне със съветската военна мощ и поетапно те са предадени за нуждите на зараждащата се космическа програма. Действително в края на 50-те и 60-те години преобразени „Атлас“-и се използват за редица важни космически изстрелвания.

През 80-те години на миналия век пък в СССР се разработва гигантската ракета „Енергия“, с помощта на която е изстреляна един единствен път совалката „Буран“. За страничните ускорители се използват ракетни двигатели „РД-170“.

В началото на 90-те години на миналия век се случват важни исторически събития. СССР се разпада, а пък в САЩ по това време за изстрелвания се използват масово ракети „Титан“, които обаче летят с отровно гориво, базирано на хидразин и азотен окис. По това време в хангарите има още запазени ракети „Атлас“ и е взето решение ракетите „Титан“ да бъдат пенсионирани, а вместо тях трябва да се намери начин „Атлас“-ите да бъдат екипирани с по-мощни двигатели.

След разпадането на СССР настъпват трудни времена за руската космическа индустрия и още през 1992 година НПО Енергомаш и американската компания Прат енд Уитни подписват първия договор за съвместна маркетингова дейност. Това го пише на самия уебсайт НПО Енергомаш. А през 1995 година американската компания Дженерал Дайнемикс, отговорна за ракетите „Атлас“, открива търг за разработката на нов двигател. Търгът е спечелен от НПО Енергомаш, които предлагат най-изгодната и най-евтината оферта. Прат енд Уитни спечелват пък правото да представляват новия двигател „РД-180“ (базиран на „РД-170“) за ракетата „Атлас IIAR“.

„Няма такова нещо като руски двигател РД-180“, пише журналистът Андрей Шипилов. „Всеки един двигател „РД-180″ е създаден в рамките на руско-американско сътрудничество, при това по поискване от САЩ, и той понастоящем се произвежда от американската компания Прат енд Уитни в руските производствени съоръжения“.

На практика руското предприятие НПО Енергомаш е предоставило всичките права и цялата си документация по производството на „РД-180“ на американците и те съобразно условията на търга започват продукцията в руските производствени съоръжения, тъй като там се намира цялата налична техника.

Нещо повече – както знаете днес Русия се опитва да разработи нови ракети, които да заменят „Протон“ и „Зенит“. Това са ракетите „Ангара“. Неочаквано се оказа, че според договорните отношения руснаците нямат право да произвеждат „РД-180“ за новите си ракети, а трябва да ги закупуват от Прат енд Уитни.

Бихме могли да направим следното заключение. Някои руски политици много обичат да разиграват следния сценарий: ще се съобразявате с нас, защото ще ви спрем поръчките за двигатели и ракетите ви ще останат без такива. Само че това са празни закани. Ако Русия действително предприеме подобно деяние, НПО Енергомаш ще се лиши от най-основния си партньор за поръчки и последиците биха били катастрофални за предприятието. Вярно е, че днес НПО Енергомаш разработва изцяло нов двигател „РД-191“ за „Ангара“, пак базиран на „РД-170“, но необременен с договорните отношения със САЩ, но все още е далече времето, когато „Ангара“ ще се използват редовно и ще са конкуретни на западните ракети.

Покрай текущата политическа криза между Русия и Украйна, както и по отношение на санкциите, които пречат на това да се прехвърлят компоненти между Русия и САЩ, бяха разгледани различни варианти – включително и този да се прехвърли производството на „РД-180“ на територията на Щатите. Но това вече не е нужно. Двигателят „РД-180“ може да е добър, но вече е морално остарял. Технологиите се развиват и вече в САЩ тече разработката на ракети „Вулкан“. Те ще използват двигатели „БЕ-4“, предоставени от компания „Блу Ориджин“. Това е същата компания, която си има собствена възвращаема суборбитална ракета „Ню Шепард“ и която извърши успешно няколко поредни полета до суборбиталното космическо пространство. А пък първият полет на новите „Вулкан“ е предвиден за 2019 година.

До 2019 година не остава много време, а за „Атлас“-ите вече са закупени достатъчно количество ракетни двигатели за продължаване на полетите им докато „Вулкан“ е готов. Така че американската космонавтика е далеч от колапс.

Пък и светът не се върти около „Атлас“-ите. Нови авангардни фирми в САЩ вече предлагат космически услуги на далеч по-достъпна цена и произвеждат собствени ракети със собствени двигатели.

Източници: НАСАНПО ЕнергомашЛокхийд МартинЧастна информационна агенция на Андрей Шипилов

www.cosmos.1.bg


Европейска нощ на учените 2022 г.: