Бихте ли се представили на нашите читатели?
Грета Дерменджиева, професор по онлайн журналистика.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Преподавам в журналистическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” – най-старият и най-голям университет в България. Той има 16 факултета, в които понастоящем се обучават 25 000 студенти. Софийският университет е класиран на 341-во място в Европа и на 826-о място в света сред най-добрите университети за 2014 година. Това е единственото български висше учебно заведение в топ 1000 на университетите в света (https://www.uni-sofia.bg/).
Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
Не съм мислила специално да се занимавам с наука, случи се някак естествено в резултат от специалностите, които завърших. Магистър съм по висша математика в Софийския университет и работих първо като програмист, а след това като научен сътрудник в Централния институт за научна и техническа информация. От студентка се занимавам с журналистика и бях сътрудник във вестник АБВ. След 1990 г. стана възможно да се придобива второ висше образование и, разбира се, аз избрах журналистиката. Последва конкурс за асистент, а после и хабилитации за доцент и професор. Сега работя в областта, която е пресечна точка между компютърните технологии и журналистиката. Всичките ми лекционни курсове са авторски и се четат за първи път в български университет.
Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?
В научната си дейност имам 17 проекта, 10 от които са международни. Последният, одобрен от ФНИ, е от тази година: „Създаване на платформа за проверка на факти (fact-checking) и анализ на фалшиви новини в България”. Пропагандата и дезинформацията постепенно завземат медиите и този факт налага проучване на темата на академично ниво и изработване на набор от мерки, които да помогнат по-добрата хигиена в медийната среда. Проектът има потенциал да се надгражда през годините и да се наложи като независима платформа. Тя несъмнено ще бъде полезна, както при обучението на студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”, така и в ежедневната практика на българските журналисти.
С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Последната ми публикация е на тема „Exploring flipped teaching & technology-enhanced blended learning and assessment (Case studies from practice)” в International Journal of Arts & Sciences – IJAS, в която се разглеждат различни неформални иновативни и технологично-базирани методи за обучение във висшето образование, илюстрирани с примери от приложението им в моята преподавателска практика.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Разбира се, че има, независимо от неконкурентното заплащане на университет с държавен бюджет в пазарна среда в присъствието на толкова частни фирми. Лично аз съм обучила стотици дипломанти и имам 8 докторанти, двама от които са защитили вече докторската си степен в областта на онлайн журналистиката. Всички те са потенциални научни работници.
Kакво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Всеки да следва собствените си желания. Професията е важна част от живота на човека и когато е избрана от сърце, а не поради рационални и прагматични съображения, ще му донесе успех и удовлетворение.
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Както повечето хора, и аз обичам да пътувам, да чета, да гледам филми, да майсторя и да се занимавам в градината.
Интервюто взе Максим Попов
