- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Казвам се Веселина Вълканова – професор съм по Обществени комуникации и информационни науки – Медиен дизайн и комуникация, от 2015 г., доктор от 1998 г. Декан съм на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.
Последователно съм била ръководител на катедрата „Пресжурналистика и книгоиздаване” във ФЖМК-СУ, заместник-декан по научноизследователската дейност и по докторските програми; председател на Общото събрание на ФЖМК; председател на Редакционния съвет на ФЖМК; председател на Научния съвет на ФЖМК.
Работя в полето на визуалната комуникация и медийния дизайн, преподавам „Графичен дизайн”, „Дизайн на книгата”, „Медиен дизайн и комуникация”, „Комуникационен дизайн”, „Графичен дизайн и визуална култура”.
2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания,
За съжаление, в последните години административната работа е значителна по обем. Работата на декана изисква значителни усилия по координация и мениджмънт на всички дейности на академичния състав, студенти, докторанти и администрация – учебни, изследователски, в това число стопански и административни. Свързана е и с изработване на дългосрочни и перспективни визии за развитието на звената, с кадрови въпроси и оптимизация на ресурсите. В същото време съм редовен преподавател и се опитвам да съчетавам преподавателската работа с научните изследвания. Една голяма част от времето си всеки учен отделя да следи специализираните издания в собственото си академично поле и да се информира за достиженията, които други учени споделят.
3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Научните ми интереси предопределят комплексния и интердисциплинарен характер на академичните ми трудове и публикации с изследователски акценти, и съответно, признати приноси към: развитието и тенденциите на графичния дизайн в традиционните и онлайн медиите – книги, вестници, списания; структурните и публикационни трансформации в полето на медиите и тяхното визуално представяне в дигиталната среда; моделите на стратегическо реструктуриране, новите практики на писане, редактиране и дизайн в пресжурналистиката; типологичните метаморфози на пресата и нейната визуалност; съпоставителите анализи на представянето и рецепцията на традиционната преса и онлайн изданията, типове потребление и дизайн; дизайна и композицията на книгата; дизайна и композиционни принципи на списанието; пространствата, елементите и организацията, мрежите и модулните системи на традиционните, хибридни и онлайн медии; типографския дизайн, макро- и микротипография на традиционните и онлайн базираните издания; теорията на креативната типография: еволюцията на шрифтовите форми и символиката на епохи, стилове, философии и идеологии чрез тях. Автор съм на 5 монографии, които са комплексни изследвания, първи по рода си в България, с приносен характер в едно поле, което остава недоразработено от българското медиазнание и комуникационна наука. В този смисъл както монографиите, така и студиите и статиите ми притежават едновременно теоретическа и приложна значимост, защото се занимават с визуалната страна на медиите – на книгата, на списанията, на вестниците в традиционен, хибриден и онлайн формат, на уеб базираните медии – мисля, че професионалната общност, не само изследователите, студентите и докторантите, ползва резултатите и обобщенията от тези изследвания.
4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Още преди завършване на университета осъзнах значението на научната рефлексия и изследванията в нашето професионално поле, а посвещавайки се на преподаването, човек избира и пътя на изследователя.
- В момента работя върху ……., което ще …….
Работя в екип върху изследване на визуалната и вербална идентичност на бранда и синергията на знаковите системи като ключ към успешната комуникация. Напоследък много актуални са изследванията върху онлайн комуникацията, интерфейса на обучителните платформи в контекста на дистанционното и онлайн обучение, които следя и на които се посвещавам. В момента работим върху проекта „Иновативно образование в хуманитарни и социални науки чрез цифрова трансформация и модернизация на учебните програми във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Техническия университет в Габрово в партньорство с чуждестранни университети от Гърция, Полша и Румъния”, получил финансиране по процедурата за безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-2.016 „Модернизация на висшите училища“ по Приоритетна ос 2 „Образование и учене през целия живот ” на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г. с продължителност 30 месеца. Друг голям проект на ФЖМК е свързан с медийната култура в новата дигитална среда, разработихме го по програми за двустранно сътрудичество през 2021 г. Много важни изследователски полета на екипите, в които участвам, са свързани със свободата на словото и ценностните модели в медиатизираното постмодерно българско общество. От години съм се посветила на научната периодика в нашето изследователско поле – обществени комуникации и информационни науки, работя по развитие на Годишника на СУ – ФЖМК, за отваряне към международната научна колеги, привличане на автори, рецензенти, редколегия и разработка на критерии за публикуване, така че официалното научно издание на ФЖМК да се доближи до стандартите на международните бази данни.
6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си) и какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Няма да учудя никого, предполагам, ако изведа проблема за недофинансирането. Разбира се, финансирането е важно за висшето училище, увеличаването на субсидията е наложително. И българските политици, мисля, трябва да започнат да свързват конкуренцията на страната и на народа си с добрите университети. Размерът на субсидията закономерно трябва да е пропорционален на качеството на образованието. Повишаването на субсидията за научните изследвания не е някаква безсмислена абстракция – ще доведе до по-качествени научни продукти, а оттук – и по-релевантни учебни съдържания. Разбира се, финансовата стабилизация на университетите е необходима, но недостатъчна предпоставка за устойчиво развитие – отварянето на обучението и науката към Европа и света може да ни направи не просто по-видими в международните класации и в научните бази данни, то може и трябва да ни изведе на международния „пазар“ на образователни услуги – колкото и утилитарно, приземено да звучат последните два израза. Време е българското висше училище да се размърда, да излезе от зоната си на комфорт, да преодолее инерцията и да започне да се променя към новия век и към трансформациите в световната образователна и научна инфраструктура. Накратко казано – да се отвори към света, да се ориентира към по-високото качество на предлаганите продукти, да оптимизира изследванията, да се ориентира към по-ефективна проектна и програмна дейност, за да е конкурентоспособно и успешно.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Специалността Журналистика ще чества догодина 70-годишнината си. Тя тръгва в рамките Филологическия факултет на Софийския университет през академичната 1952/1953 г. Самостоятелният Факултет по журналистика е основан през 1974 г., като заема сградата на ул. “Московска” 49 – най-старата сграда на Софийския университет, откъдето преди 133 години тръгва висшето образование в България чрез първия випуск на Висшия педагогически курс.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Животът е скучен без книги, много обичам пътуванията.
