Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Възпитаник съм на АУ – Пловдив и целият ми професионален път като преподавател, учен и административен ръководител като зам.-декан, зам.-ректор и ректор вече втори мандат изцяло са свързани с университета. Свидетел съм и участник в промените, осъществени през последните години, насочени към все по-тясно обвързване дейността на университета с практиката, с реализацията на кадрите и с новите тенденции в селското стопанство.

Академична кариера:
Катедра „Растениевъдство“: 2011 – професор; 1997 – доцент.
Преподавателска и научна дейност: Фуражно производство; Устойчиво управление на ливади и пасища; Биологично земеделие
Над 100 научни публикации и 6 книги на български, английски и руски език.
Гост-професор в 3 университета в Република Казахстан.
Научно ръководство на трима български докторанти и втори научен ръководител на 10 докторанти от Казахстан.
Координатор на международни проекти, финансирани по програмите Еразъм и Еразъм+, SCOPES, Оперативни програми на ЕС, Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и др.
Понастоящем член на УС на Съвета на ректорите на висшите училища в България.
Член на редколегии на Bulgarian Journal of Agricultural Science
Участие в работни групи към Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието и храните, Национална служба за съвети в земеделието.
Чужди езици – свободно владеене на английски и руски.

Каква е основната функция на ректора?

Ректорът представлява АУ пред държавните органи и обществеността в страната и чужбина. Той организира, ръководи и носи отговорност за цялостната дейност на университета. Като председател на Академичния съвет организира изпълнението на решенията му. Носи отговорност за целия „жизнен цикъл“ (прием, развитие, дипломиране и реализация) на студентите, подбора и кариерното развитие на преподавателския и административен състав, представлява работодателската страна в колективния трудов договор, отговаря за развитието на научноизследователската дейност, международното сътрудничество, партньорството на розлични нива, разпорежда се с финансовите и материалните ресурси на АУ и носи отговорност за тяхното законосъобразно използване, следи за спазването на Правилника и на другите вътрешни нормативни актове на АУ…

Разбери повече за БГ Наука:

***

Може ли да разкажете накратко за историята на университета?

През 2020 г. Аграрният университет – Пловдив посрещна своя 75-годишен юбилей в сложна и непозната обстановка, но със свободен дух и интелектуални предизвикателства, с доказано високо обществено признание като водещ в аграрното образование, наука и бизнес в страната и предпочитан международен партньор.
Историята и традициите на университета неизменно следват политическото и културно развитие на страната, белязани от динамични промени.
В исторически план, на базата на многогодишния опит и добри практики на поколения земеделци, се зараждат и основите на земеделското образование още преди повече от 140 години.
През 1945 г. с Указ на регентите № 180 от 4 август 1945 г. е приета Наредбата-закон за създаване на първия извънстоличен държавен университет в Пловдив с два факултета: Агрономо-лесовъден и Медицински. Агрономо-лесовъдният факултет полага основите на днешния Аграрен университет. През 1950 г. е създаден Висшият селскостопански институт – Пловдив (ВСИ) като самостоятелно висше училище. През 1975 г. висшето селскостопанско образование в страната се съсредоточава във ВСИ след пребазиране на агрономическите специалности от Селскостопанска академия – София. С Решение на ХХХVІІІ Народно събрание на Република България, прието на 4 април 2001 г., ВСИ е преобразуван в Аграрен университет – Пловдив.
Последователно през годините се разкриват нови факултети, центрове, звена. Обогатява се учебно-опитната и внедрителска база. Към настоящия момент структурата на АУ включва 4 факултета: Факултет по агрономство, Факултет по лозаро-градинарство, Факултет по растителна защита и агроекология и Факултет по икономика; Департамент по езикова подготовка и спорт; 14 центъра: Учебно-информационен център, Център за продължаващо обучение, Център за дистанционно обучение, Център за международна дейност и връзки с обществеността, Център за кариерно развитие и връзки с бизнеса, Център за информационни и комуникационни технологии, Библиотечно-информационен център, Академично издателство, Център за научни изследвания, трансфер на технологии и защита на интелектуалната собственост, Университетски лабораторен център за изследвания, Агроекологичен център, Център за интегрирано управление на болестите по растенията, Център за биологично изпитване, Демонстрационен център 16+1.
Днес, с изградената модерна инфраструктура, Аграрният университет се превръща в атрактивен образователен център и място за провеждане на конкурентоспособни фундаментални и приложни научни изследвания, ориентирани към потребностите на бизнеса и насочени към настоящото развитие на сектора за адекватно интегриране в европейското земеделие.

С какво би се похвалил университетът и защо това е важно за студентите,
обществото и науката?

Академичните традиции през годините, постиженията на Аграрния университет и най-ценното богатство – възпитаниците – правят университета разпознаваем на местно, национално и международно ниво.
Институционалният имидж на АУ сред студентите, бизнес средите и обществото непрекъснато нараства.
Показател за успехите на Аграрния университет са високите оценки от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) – институционална, програмни, за обучение на докторанти. През 2019 г. АУ е акредитиран с оценка 9.61 по десетобалната система, която го отрежда в топ три сред университетите в страната. Години наред заема първите места в професионалните направления „Растениевъдство“, „Растителна защита“ и „Животновъдство“ в Рейтинговата система на висшите училища в България.
Този успех е обществено признание за преподаватели, студенти и служители, отдали усилия и умения за просперитета на университета.
АУ е сред висшите училища, които се радват на постоянен интерес и приемственост – обучаваме вече 3, дори 4 поколения в един род. Земеделието активно се развива през последните години, то е освен национален приоритет, така и приоритет на Европейския съюз, съответно е обект на специално финансиране. Във времето това се възприема все по-ясно от обществото и това води до активно търсене на нашите специалности, а и на университета, който е лидер в национален план.
Днес АУ предлага 13 бакалавърски, 36 магистърски и 26 докторски специалности, по които се подготвят специалисти с висока квалификация, способни да работят за осигуряване на качествени и безопасни храни, фуражи и биогорива, отговарящи на високите изисквания на европейските стандарти.
Учебният процес е организиран в тясно сътрудничество с научните достижения и земеделската практика с цел ефективно използване на ресурсите и осигуряване на устойчиво развитие.
Дейностите на университета са насочени към все по-тясно обвързване с новите тенденции в съвременната земеделска практика – дигитализация и навлизане на безпилотни технологии за прецизно земеделие, производство на безопасни и здравословни храни, адаптиране на отглежданите култури към климатичните промени, устойчиво развитие.
Академичният състав на АУ предлага качествено обучение, което гарантира знания, предприемачески умения и самочувствие за успешна реализация на нашите възпитаници на българския, европейския и международния пазар на труда.
Под ръководството на 220 висококвалифицирани преподаватели студентите влизат в света на науката, включват се в изследователски колективи, постигат резултати, които целят бързо внедряване в практиката.
АУ поддържа високо качество на обучение, което е свързано и с практическата подготовка на студентите. Университетът и бизнесът съвместно подготвят специалисти за модерно българско земеделие. Много фирми от аграрния сектор сключват договори за студентски и преддипломни стажове, осигуряват стипендии за мотивираните студенти, изнасят публични лекции, споделят добрите практики. АУ се вслушва в мнението и препоръките на работодателите при обсъждане на учебните планове и програми, включва представители на аграрния бизнес в изпитните комисии за държавните изпити на завършващите студенти.
Тук ще дам само един пример – последните години особено активно е партньорството ни с водещи германски фирми като BASF, LEMKEN, HL TOPMIX, IFW-EXPO, както и с CLAAS, която е най-големият производител на селскостопанска техника в Европа и предоставя дигитални технологии за развитие на прецизно земеделие и за опазване на околната среда.
Стратегията за развитието на научноизследователската дейност в АУ е съобразена с традициите и опита в осъществяването на научните изследвания в университета и степента на развитие на различните тематични направления. Изследователската дейност е ориентирана към решаване на актуални и значими проблеми в контекста на общоевропейските и глобалните процеси, изискванията на българското аграрно производство, развитието на интегративните връзки между изследователската и учебна дейност.
Основна цел на научната политика на АУ е да се осигури ефективно използване потенциала на академичния състав за осъществяване на качествени и конкурентоспособни научни и научно-приложни изследвания в съответствие с потребностите на обществото и за утвърждаване престижа на АУ като водеща организация в областта на аграрните и сходни науки и равностоен партньор на български и чуждестранни научни организации.
Научноизследователската дейност е съобразена с националните и Европейски приоритети в областта на селското стопанство, храните и биоикономиката.
Учените от АУ имат съществен принос при подготовката на Националната стратегия на българското правителство за засилване ролята на селскостопанския сектор в биоикономиката и в българската пътна карта за научноизследователска инфраструктура.
Аграрният университет поддържа уникална Учебно-опитна и внедрителска база (УОВБ) за практическо обучение на студентите, извеждане на полски опити на докторантите, за научноизследователска, внедрителска и демонстрационна дейност. Базата е разположена на 205 ha в землището на Пловдив и край с. Брестник. УОВБ включва 3 основни сектора: „Полски култури и оранжериен комплекс“, „Трайни насаждения“ с направленията „Лозарство“ и „Овощарство“ и сектор „Животновъдство“. Наша гордост е и Експерименталната винарската изба, разположена сред лозята на Аграрния университет, единствената винарна в България за микровинификация с експериментален характер и една от 28-те университетски изби в света.
Аграрният университет може да се гордее с изключително ползотворно международно сътрудничество, изразяващо се в: двустранно сътрудничество с чуждестранни партньори от академични и научни институции и от бизнеса за обмяна на опит, подобряване на учебните планове и програми, обмен на преподаватели и обучение на студенти в трите образователни степени. Меморандуми са сключени с образователни и научни структури от Европа, както и със страни от нови географски области като Китай, Казахстан, Украйна, Узбекистан, Египет, Южна Африка, Малайзия. Членства в международни организации и тематични мрежи, десетки успешни образователни и научноизследователски проекти.
Студентите и докторантите се включват активно в интернационализацията на университета. Те имат възможност да се обучават или да придобият практически опит в някоя от 116-те институции от 33 държави от и извън ЕС чрез включване в програма „Еразъм+“. Тук ще споделя гордостта ни от постигнатото – над 2% от нашите студенти провеждат Еразъм+ мобилност, като индикаторът на Европейската комисия за успешна дейност по Еразъм+ е 1%. Традиционно осигуряваме възможност за участие в международни обучителни курсове и летни школи, конференции, семинари и други форуми в страната и чужбина.
Интернационализацията не означава само пресичане на националните граници, а съчетание от интердисциплинарни образователни програми, многоезичие, разнообразие от култури и традиции, иновативност за постигане на качествено обучение и социална справедливост. В образователната сфера интернационализацията е управленски подход, при който дейностите, свързани с международно сътрудничество, са интегрирани във всички инициативи на университета.
АУ се утвърди като висше училище, отворено към положителния опит на своите партньори, гордеейки се с богатите традиции и ползотворни научни и академични контакти с партниращи институции от Европа, Азия, Африка и САЩ.
Дипломата, получена в Аграрния университет – Пловдив, отваря врати за професионалната реализация и кариерното развитие на завършилите. Работодателите дават висока оценка за качеството на обучението и придобитите знания и умения.
Създаденият още през 2005 г. Център за кариерно развитие и връзки с бизнеса активно съдейства на нашите студенти чрез разнообразни дейности за провеждане на практически стажове и реализация. Само през последните две години 286 работодатели са назначили на работа наши възпитаници, като са ползвали услугите на Центъра.
Български и чуждестранни възпитаници на АУ прилагат своите компетенции в Европа, Африка, Азия и Америка.
С гордост можем да заявим, че ние подготвяме конкурентоспособни специалисти, работещи за прехраната на хората и за по-доброто бъдеще на България.
Постиженията днес са устойчиви, защото съхраняваме 75-годишните традиции, създадени с труда на поколения учени и преподаватели, и заедно творим настоящето с увереност в бъдещето на Аграрния университет – Пловдив.

Какво бихте казали на бъдещите студенти, които се колебаят между образование в България или чужбина?

Българската образователна система има своите традиции и достойнства. Бих посъветвала бъдещите студенти да се доверят на родното образование. И все пак, ако желаят да учат в чужбина, препоръчвам им да запишат магистърска степен, след завършена бакалавърска в България.
Така например Аграрният университет – Пловдив не отстъпва по качество на образование и реализация на своите възпитаници на водещи университети в Европа и света. Обучаваме и възпитаваме млади специалисти с модерно мислене, запознаваме ги с иновациите и новите технологии за развитие на устойчиво земеделие.
Аграрният университет е равностоен партньор в групата на Европейските университети, в които студенти, преподаватели и бизнес партньори ще могат да си сътрудничат в междудисциплинарни екипи за високо качество и конкурентоспособност на европейското висше образование.
Нашите студенти излизат от университета достатъчно подготвени. Те се обучават от квалифицирани преподаватели и получават качествена теоретична и практическа подготовка. Разкриването на нови специалности и актуализирането на учебните планове и програми са съгласувани с изискванията и препоръките на работодателите. АУ разполага с най-добрата база, съобразена със спецификата на обучението – аудитории с мултимедийно оборудване, научни и учебни лаборатории, полета за извеждане на практически занятия с уникални колекции от различни сортове култури и породи животни. Студентите се включват в научноизследователските екипи и участват в конференции със собствени научни разработки. Друг важен фактор за добрата подготовка на нашите студенти е интернационализацията на университета, която включва дейности, насочени към разширяване на сътрудничеството с образователни, научни, изследователски и други институции и организации в Европа и света за реализиране на мобилности на студенти, преподаватели и служители; разработване на съвместни образователни и научни проекти; организиране на съвместни работни срещи, конференции, симпозиуми, разработване на съвместни учебни планове за придобиване на двойна диплома, включване в международни мрежи. Нашите студенти стават част от Европейското образователно пространство с осигурената възможност да се включат в програмата Еразъм+ за обучение и практика в над 116 институции от 33 програмни и партниращи държави.
Възпитаници на Аграрния университет са стотици чуждестранни граждани, които след дипломиране се утвърждават като доказани професионалисти в своята област. В момента се обучават студенти от Южна Африка, Гърция, Турция, Молдова, Украйна, Монголия.

Как държавата може да помогне на университетите в България?

В последните години държавата отделя значителни финансови средства за човешките ресурси, ангажирани с научни изследвания, както и за изграждане на висококачествена научна инфраструктура. Мерките, предприети в тази насока, са свързани с проектно и програмно финансиране на национални научни програми с обществена значимост. Аграрният университет е водеща организация в две от програмите: „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ и „Интелигентно растениевъдство“, както и участник в „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството“ и „Интелигентно животновъдство“. Силна подкрепа за младите хора е националната програмата „Млади учени и постодокторанти“, която гарантира допълнителни стипендии за докторантите и има за цел да мотивира младите изследователи да работят в България.
За първи път е осигурено национално финансиране на програмата „Европейски научни мрежи“, с която се цели реализиране на високо оценени проектни предложения на български научни организации, кандидатствали по „Туининг“, които поради бюджетни ограничения не получават финансиране по „Хоризонт 2020“. С проекта „Developing the research & innovation capacity at the Agricultural University of Plovdiv to boost the regional innovation potential in Bio-economy“ Аграрният университет – Пловдив е един от 13-те предефинирани бенефициенти по тази програма. Проектът ще се изпълнява с три европейски университета с отлични резултати в областта на биоикономиката: Университета в Болоня, Университета във Вагенинген (WUR) и Университетския колеж в Дъблин. Проектът ще повиши капацитета за мултидисциплинарно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите, като ключова предпоставка за прилагане на регионални стратегии за биоикономика в България. Аграрният университет ще засили позициите си като академичен участник в развитието на инициативи за биоикономика, включително в развитието на хъб за иновации и знания за биоикономиката в Пловдивска област.
Актуализирана е Националната пътна карта за научна инфраструктура, чрез която се планира развитието на научната инфраструктура в България. Аграрният университет ще изгради Център за диагностика и технологии за растително здраве, съвместно с Тракийския университет – Стара Загора и Института по гората към БАН. За 2021 г. са осигурени финансови средства за първия етап от изграждане на Центъра.
Това са само няколко примера, които доказват, че държавата предприема сериозни мерки в подкрепа на българската наука и интеграция в Европейското изследователско пространство.

Има ли бъдеще науката в България?

Убедена съм, че чрез реализиране на заложените политики и мерки, приетата Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030, страната ни наистина ще се превърне в привлекателен център за авангардни фундаментални и приложни научни изследвания, развитие на нови технологии и иновации.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!