Интервю с проф. Христина Янчева

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Възпитаник съм на АУ – Пловдив и целият ми професионален път като преподавател, учен и административен ръководител като зам.-декан, зам.-ректор и ректор вече втори мандат изцяло са свързани с университета. Свидетел съм и участник в промените, осъществени през последните години, насочени към все по-тясно обвързване дейността на университета с практиката, с реализацията на кадрите и с новите тенденции в селското стопанство.

Академична кариера:
Катедра „Растениевъдство“: 2011 – професор; 1997 – доцент.
Преподавателска и научна дейност: Фуражно производство; Устойчиво управление на ливади и пасища; Биологично земеделие
Над 100 научни публикации и 6 книги на български, английски и руски език.
Гост-професор в 3 университета в Република Казахстан.
Научно ръководство на трима български докторанти и втори научен ръководител на 10 докторанти от Казахстан.
Координатор на международни проекти, финансирани по програмите Еразъм и Еразъм+, SCOPES, Оперативни програми на ЕС, Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и др.
Понастоящем член на УС на Съвета на ректорите на висшите училища в България.
Член на редколегии на Bulgarian Journal of Agricultural Science
Участие в работни групи към Министерство на образованието и науката, Министерство на земеделието и храните, Национална служба за съвети в земеделието.
Чужди езици – свободно владеене на английски и руски.

Каква е основната функция на ректора?

Ректорът представлява АУ пред държавните органи и обществеността в страната и чужбина. Той организира, ръководи и носи отговорност за цялостната дейност на университета. Като председател на Академичния съвет организира изпълнението на решенията му. Носи отговорност за целия „жизнен цикъл“ (прием, развитие, дипломиране и реализация) на студентите, подбора и кариерното развитие на преподавателския и административен състав, представлява работодателската страна в колективния трудов договор, отговаря за развитието на научноизследователската дейност, международното сътрудничество, партньорството на розлични нива, разпорежда се с финансовите и материалните ресурси на АУ и носи отговорност за тяхното законосъобразно използване, следи за спазването на Правилника и на другите вътрешни нормативни актове на АУ…


РЕКЛАМА:

***

Може ли да разкажете накратко за историята на университета?

През 2020 г. Аграрният университет – Пловдив посрещна своя 75-годишен юбилей в сложна и непозната обстановка, но със свободен дух и интелектуални предизвикателства, с доказано високо обществено признание като водещ в аграрното образование, наука и бизнес в страната и предпочитан международен партньор.
Историята и традициите на университета неизменно следват политическото и културно развитие на страната, белязани от динамични промени.
В исторически план, на базата на многогодишния опит и добри практики на поколения земеделци, се зараждат и основите на земеделското образование още преди повече от 140 години.
През 1945 г. с Указ на регентите № 180 от 4 август 1945 г. е приета Наредбата-закон за създаване на първия извънстоличен държавен университет в Пловдив с два факултета: Агрономо-лесовъден и Медицински. Агрономо-лесовъдният факултет полага основите на днешния Аграрен университет. През 1950 г. е създаден Висшият селскостопански институт – Пловдив (ВСИ) като самостоятелно висше училище. През 1975 г. висшето селскостопанско образование в страната се съсредоточава във ВСИ след пребазиране на агрономическите специалности от Селскостопанска академия – София. С Решение на ХХХVІІІ Народно събрание на Република България, прието на 4 април 2001 г., ВСИ е преобразуван в Аграрен университет – Пловдив.
Последователно през годините се разкриват нови факултети, центрове, звена. Обогатява се учебно-опитната и внедрителска база. Към настоящия момент структурата на АУ включва 4 факултета: Факултет по агрономство, Факултет по лозаро-градинарство, Факултет по растителна защита и агроекология и Факултет по икономика; Департамент по езикова подготовка и спорт; 14 центъра: Учебно-информационен център, Център за продължаващо обучение, Център за дистанционно обучение, Център за международна дейност и връзки с обществеността, Център за кариерно развитие и връзки с бизнеса, Център за информационни и комуникационни технологии, Библиотечно-информационен център, Академично издателство, Център за научни изследвания, трансфер на технологии и защита на интелектуалната собственост, Университетски лабораторен център за изследвания, Агроекологичен център, Център за интегрирано управление на болестите по растенията, Център за биологично изпитване, Демонстрационен център 16+1.
Днес, с изградената модерна инфраструктура, Аграрният университет се превръща в атрактивен образователен център и място за провеждане на конкурентоспособни фундаментални и приложни научни изследвания, ориентирани към потребностите на бизнеса и насочени към настоящото развитие на сектора за адекватно интегриране в европейското земеделие.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 138 на списанието>>

Безплатно ДЕМО – първите 40 стр. на Брой 138>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: