Направи дарение на училище!

– Представи се накратко на нашите читатели.

Казвам се Илиана Дечкова Димитрова, на 42 г. Живея в Аксаково, малък град до Варна. По професия съм икономист, преподавател и преводач. Омъжена съм, имам две пораснали деца.

– Наскоро излезе първата ти книга – “Имало едно време. Нрави и светогед на българите”. Какво е най-важното нещо, което всеки, който я вземе в ръцете си, трябва да знае?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Това е сборник, енциклопедия, която може да се чете винаги и не непременно цялата. Старите традиции на всеки един народ са ценни. За да разберем по-добре настоящето и да си проправим път към бъдещето, трябва да познаваме добре миналото си. За да съществува човечеството и да живее в мир и хармония е нужен ред. В старите български традиции откриваме онзи космичен ред, онази йерархия, която ни е помогнала да просъществуваме във вековете.

– Ти не се занимаваш професионално с фолклор и етнография, как ти дойде идеята за написването на тази книга?

Фолклорът и народите традиции са част от семейното ми наследство. Въпреки че живеем в ново, дигитално време, в моя род и в рода на съпруга ми старото знание винаги ни е било спътник. Имаме в семейството танцьори, музиканти и певици. Децата ни също от малки се занимават с това.

През 2013 г. работех като читалищен секретар, когато започнах да събирам информация. В началото за себе си. Подредих написаното, преработих го и стана хубава книжка. Децата ми я използваха в часовете по литература, особено частта с празниците. В много по-късен етап ми хрумна, че това, което съм събрала би могло да види „бял свят”. Реших, че е нещо, което си струва всеки българин да има в дома си. Защото хората се интересуват, но много от тях са забравили. В предговора и в послеслова на книгата наблегнах именно на това – защо е написана и защо си струва.

– На пазара има не една и две книги, които са посветени на българския фолклор, традиции и обичаи и всичко свързано с тях. С какво според теб “Имало едно време. Нрави и светоглед на българите” се отличава от тях?

Като изключим книгите с приказките, преданията и легендите, на пазара в момента в хартиен вариант има различни издания основно за празниците. Миналото лято видях и две нови издания, посветени на българските шевици и костюми. Но всичко това е много тясно насочено. В същото време в интернет е пълно с информация, но е някак пръсната. А най-жалкото е, че в библиотеките събират прах много стари издания по темата, които просто никой не чете.

Моят сборник се отличава с това, че обхваща, ако не всичко, то поне голяма част от фолклора ни. И в същото време завърта два пъти един период от време. Веднъж като цикъл на човешкия живот: запознанството на младите, сватбата, раждането на дете, изграждането на дом и разбира се смъртта; и втори път като една календарна година с всички празници и обреди.

Книгата започва с описание на фолклорните области и техните особености по отношение на танц, музика, костюми. Втората част е посветена на народните инструменти: къде са разпространени, от какво се изработват и как се извлича звука. След това преминаваме към костюмите и шевиците. Облеклото е било важна част от живота на българите. В миналото то е било като вид документ за самоличност. По отличителните му белези се е разбирало от коя област идва даден човек, от кой род е, дали е семеен или не, материалното му състояние. Символиката на шевиците и украсата също не е създавана без смисъл. След това преминаваме към обредите, празниците и обичаите, като реших да включа и националните, които са важна част от историческото ни минало и са свързани с бита и културата ни. Накрая направих малък списък с някои позабравени думи от езика ни, които днес не се използват, но предметите, които назовават, са били съществена част от ежедневието на старите българи.

– Какво е твоето мнение, има ли интерес сред млади хора в България да научат нещо повече за родните традиции и фолклор или темата им се вижда много архаична? Има ли шанс такава книга да достигне до тях?

В зората на демокрацията фолклорът като че ли замря. Но в последните десетина години наблюдавам точно обратното. Десетки станаха фолклорните фестивали в страната, като участниците всяка година се увеличават. Създадоха се много клубове за народни танци. Децата от малки се записват на уроци по народно пеене и избират да свирят на нещо. За съжаление, когато пораснат част от тях прекратяват тези си занимания, но като цяло мисля, че интересът към старото българско знание все повече се увеличава. Има нови книги на пазара от български автори, един нов жанр, който набира скорост. И всичко това е много хубаво.

– Има много хора като теб, които без да са професионалисти в дадена сфера, имат задълбочен интерес и познания в нея и мислят съответно за издаването на книга. Но много често те не се решават на тази стъпка или срещат големи трудности при нейното реализиране. Какъв беше твоят опит? Колко време отне от зараждането на идеята до нейното реализиране? Лесен или по-скоро труден беше пътят, който трябваше да извървиш?

Събирането на информация започна през 2013 г. и ми отне няколко месеца преди да отпечатам прототипа на книгата на принтера вкъщи. През годините няколко пъти се опитах да намеря издателство, защото не можех да поема сама финансовата част. Не съм се старала особено, нямаше и отзвук. Миналата година идеята за книга започна да ми „присвятка” по-настоятелно. Подготвих си кратко резюме на това, което предлагам, отворих Гугъл и започнах да търся контакти на издателства. Написах за няколко дни 23 имейла. Получих само два отговора. Издателството, което ми отказа, го направи с мотив, че не издават такъв тип литература, но поне ми отговориха. Вие бяхте следващите с положителен отговор. Лятото на 2019 г., преди да изпратя ръкописа, го прегледах отново и установих, че има нужда от основна преработка. Добавих и много нови неща, за да стане съвсем пълно и завършено. Отне ми няколко месеца.

Дали ми е било лесно? По-скоро да. Може би защото нямах кой знае какви очаквания и правех всичко по-скоро за забавление и с удоволствие. Правех това, което ми харесва, с идеята, че ако се получи ще е прекрасно, ако не – здраве да е.

– След като направи авторския си дебют предвиждаш ли да напишеш и други книги?

В последните години се занимавам все повече с писане и преводи. Имам публикувани статии за три различни рубрики в Universal Academy of Studies and Arts Ltd, английска платформа за курсове на езотерична тематика; в момента работя и като пишещ редактор, изготвям резюмета на книги.

Следващият ми проект, който също е започнат много назад във времето е една двуезична книга на италиански и български език. Алманах, включващ информация за основните градове на Италия и техните забележителности, известни личности и разбира се малко от италианския фолклор – костюми, карнавали, пословици. Италия е страна с богата култура и е оставила огромно световно наследство. Мисля, че алманахът ще е подходящ основно за изучаващите езика, а защо не и за хора, които искат да се докоснат до част от световната култура.

След това смятам съвсем да се хвърля в дълбокото. В последните години се радват на интерес книги за личностно усъвършенстване: как да станем по-уверени, как да успеем в бизнеса… Има утвърдени специалисти, автори на много добри издания. Аз не съм дипломиран психолог, но по време на двете си обучения изучавах достатъчно от тази наука, защитих магистратура на тази тематика, завърших курс по журналистика, икономист съм и умея да боравя с информация: да анализирам, да преработвам, отсявам… и пиша добре. Не съм сигурна точно какво ще представлява. Имам малко суров материал, вярвам, че ще се получи нещо хубаво, което ще се хареса на хората.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!