Португалският флот, командван от Кабрал, достига Каликут.
1510—1516 г.
Алфонс д’Албукерк, португалски адмирал, губернаторна португалските владения в Индия. Португалците стават господари наиндийската външна търговия.
1525 г.
Владетелят на Кабул, Захиредин Бабур (1483—1530 г.), отрода на Тимур — основател на династията на Великите моголи — нахлува вИндия и завзема провинция Пенджаб.
1526 г.
Битка при Панипат. Ибрахим Лоди претърпява поражение и загива, Бабур завладява Делхи и Агра.
1527 г.
В битка при Сикри (Кхануа), Бабур побеждава конфедерацията на князете от Раджпутана, предвождана от раджата Санграм Сингх.
1530—1556 г.
Управление на Хуматюн, вторият владетел от династията на Великите моголи, син на Бабур.
1556—1605 г.
Управление на Акбар, третият владетел от династиятана Великите моголи. Период на могъщество на монголската държава. Акбаруспява да сломи съпротивата на владетелите в отделните държавици (през1576 г. разгромява големия бунт в Раджапутана) и да обедини почти цяла(освен южната част) Индия. Разширява границите на държавата,присъединявайки на изток, запад и юг Бенгалия, Ориса, Гуджарат иКашмир, както и султанската Кхандеш и Ахмаднагар, а на север —откъснатия от Иран град Кандахар, важен търговски пункт по пътя накерваните. Акбар се стараел да спечели индуските феодали, защитавалиндуските търговци. Спрял преследванията на изповядващите индуизма.През 1539 г. Акбар издава закон за толерантността (индусите, коитоприели насила исляма, можели да се върнат към предишното сивероизповедание), осигурил религиозна свобода на персите (изповядващимаздакизма, староиранска религия) и на християните. Акбар подкрепялразвитието на науката и изкуството. Строял нови канали и възстановявалстарите, разширявайки напоителната мрежа в Индия. Столицата Делхи сепревърнала в най-големия и най-красивия от тогавашните индийски градове.
1580—1582 г.
Бунт на мюсюлманските феодали в Бихар и Бенгалия нафона на религиозен антагонизъм. Потушен е от Акбар с помощта наиндуските феодали.
Краят на XVI в. и първата половина на XVII в.
Монголскатаимперия преживява остра обществена криза. Подразделянето на населениетона все по-дребни групи (касти) отслабва държавата. Страната преживявагладни години (1583—1584 г.; 1586—1597 г.). Замяната на натуралнияданък с паричен разорява селяните и ги прави зависими от лихварите.Освен данък за хазната на владетеля, селяните дължели допълнителнитакси в полза на местните феодали, които при управлението наомаломощените наследници на Акбар постоянно се увеличавали.Провинциалните губернатори ограбвали населението. В същото време, презXVII в., Индия е все повече застрашена от английските, португалските ифренските колонизатори, които враждували помежду си за тази богатастрана.
1605—1627 г.
Управление на Акбаровия син Джехангир.
1612 е.
Англичаните основават първата фактория (в Сурат).
1613 г.
Първият ферман, разрешаващ на английската Източноиндийска компания да започне дейност в Индия.
1627—1658 г,
Управление на Шах Джехан Свален от сина си Аурангзеб.
1634 г.
С императорски ферман се разрешава на англичаните да търгуват в Бенгалия.
1639 г.
Англичаните завладяват Мадрас, изходен пункт за експанзията им в Индия.
1657 г.
Нашествие на Шизаджи в Ахмадуагер и Джунар.
1658—1707 г.
Управление на Аурангзеб, последният от изтъкнатитемонголски владетели на Индия. Той разширява на юг границите надържавата, покорявайки Биджапур и Голконда. Ефективно се противопоставяна английската Източноиндийска компания и нейната експанзия, дори япринуждава (през 1688—1689 г.) да заплати високи контрибуции. Полагагрижи за науката и изкуството, основава училища и библиотаки, довеждаучени от Европа. Противно на управлението на Акбар, политиката наАурангзеб, фанатичен привърженик на исляма, отслабва споеността надържавата. Отново започват религиозни преследвания на индусите.Завоеванията му в Южен Индостан са главно в интерес на мюсюлманскитефеодали, но изискват от населението огромни усилия. Управлението наАурангзеб се съпътства с много селски въстания и феодални бунтове.Най-голямо значение има въстанието на селяните-планинци в ЗападенДекан, т. нар. маратхи. Тяхната борба срещу мюсюлманското господствопридобива характер на свещена война. Смелият им вожд Шиваджи с успехвоюва с властта на монголите през шестото и седмото десетилетие на XVIIв. В крайна сметка страната на маратхите, Махаращра, става независимадържава.
1661 г.
Бомбай е отстъпен на англичаните.
1674 г.
Французите заграбват град Пондишери в Индия(френско-английското съперничество завършва през следващото столетие,когато французите са отхвърлени от Индия црез 1761 г., по време наседемгодишната война.
1708 г.
Раджа на маратхите става Шаху.
1739 г.
Персийският шах Надвр завладява Делхи.
1740—1748 г.
Маратхите правят опит да завземат Бенгалия и Акрот.
1744—1748 г.
Първа антло-френска война в Индия.
1751 г.
Роберт Клайв, командващ английските войски в Индия, отбранява Акрот.
1757 г.
Битка при Плееи, след която Източно-ндийската компаниястава собственик на 24 паргана (окръзи) — близо 900 кв. мили, южно отКалкута. Победата при Плеси полага началото на създаващата се британскаимперия в Индия.
1761 г.
Край Панипат се сражават афганска и маратхока войска. Край на експанзията на маратхите в Пенджаб.
1765 г.
Англичаните получават от императора диван, т. е. правода се разпореждат с доходите от Бенгалия, Бихар, Ориса. С този правенакт Източноиндийската ком пания наистина се превръща в суверенна великасила на Индийския субконтинент.
1765 г.
Създадена е независима държава на сикхите в Пенджаб.
1775—1782 г.
Първа война на англичаните с паратите.
1793 г.
В Бенгалия е приет Декрет, който основно променясобствеността върху земята в Индия, създавайки несъществуващия предитова слой на земевладелци, които плащат па правителството годишноопределен поземлен данък (заминбари).
