1027 г.
Поход на Конрад II към Италия и коронясването му за император.

1031 г.
Нашествие на Конрад II в Полша и битка с полския крал Мешко II.

1034 г.
Конрад II наследява Бургундското кралство — земите между Рона и Сона.

1037 г.
За да привлече на своя страна рицарството Конрад II признава правото (отначало в Италия, а скоро в цялата империя) на дребните феодали да наследяват леновете.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1039—1056 г.
Управление на крал Хенрих III (император от 1046 г.) Той засилва васалната зависимост на чехите от Германия (1041 г.), разпростира властта си и върху унгарците (1044—1046 г.). В Германия Хенрих III прави опит да разшири земите, които са под прекия контрол на императора. Само Саксония, Лотарингия и Бургундия остават под властта на князете, с помощта на рицарството той подчинява църквата Стреми се да постави на папски престол свой кандидат.
Втората половина на XI в. Начало на борбата за инвеститура — акт на въвеждане във владение на земите – когато сеньорът предава феода на своя васал Относно епископите и абатите инвеститурата включва не само въвеждането на новия епископ или абат в управление на земите и на зависимите хора в църковното учреждение (епископство или абатство), но и утвърждаването в духовен сан в знак на коъето се връчват прстен и жезъл. Правото на инвеститура означава всъщност право да се назначават или утвърждават в длъжност избраните от духовенството епископи и абати.

1056—1106 г.
Управление на крал Хенрих IV (император от 1084 г.).

1073—1085 г.
Папа Григорий VII, защитник на развиващото се от началото на XI в. реформаторско направление в църката. Той въвежда каноническия принцип при избора на папи от кардиналите (кон клав), за да отстрани участието на императора и светската аристокрация. Григорий VII въвежда също и целибата — т. е. задължителното безбрачие на духовенството.

1073—1075 г.
Голямо саксонско въстание срещу Хенрих IV, което след продължителна и изтощителна борба завършва с победа на краля. Налице са антифеодални прояви на селяните.

1075 г.
Григорий VII издава декрет за премахване на светската инвеститура (правото за утвърждаване на духовни лица). Оттогава това право е изключително на папата. Отмяната на светската инвеститура е удар срещу германските монарси, защото ги лишава от политическо и финансово могъщество. Именно епископите са помощници и изпълнители на кралската воля, именно епископите и манастирските имоти са основа на държавната хазна.

1076 г. — 24. I
По инициатива на Хенрих IV във Вормс се Свиква събор на германските епископи и феодална аристокрация, който по настояване на императора отменя каноническия избор на папите и повелява подчинението му спрямо императора. В отговор на свипкания в Рим събор на френските и италиански еископи Григорий VII отлъчва краля от църквата и освобождавда поданиците му от клетвата за вярност към господаря им. Борбата за надмощие между папствсто и империята, която се води от няколко века навлиза в най острия си стадий.

1077 г. – 25. I
В резултат на враждебното настроение на едрите феодали, на значителна част от духовенството, на ордените, на италианските градове и частично на германските епископи, Хенрих IV пристига, с неголяма свита ,в замъка Каноса (в. Тоскания) да моли прошка от пребиваващия там папа Григорий VII. Постига отмяна на отлъчването му от църквата Каноса става символ на най-голямо покорство на светската пред папската власт.

1077—1080 г.
Гражданска война в Германия. Хенрих IV побеждава князете, вдигнали бунт срещу него.

1080—25. VI
В Бриксен (Тирол) Хенрих IV свиква Синод на враждебно настроените към Григорий VII германски и италиански епископи, който обявява папата за свален и избира за папа (антипапа) кардинала на Равена — Виктор (Климент III).

1081 — 1084 г.
Хенрих IV предприема три въоръжени похода до Италия. В 1084 г. превзема Рим и поставя на папския престол Климент III, който го коронясва за император. Григорий VII заминава от Рим за Южна Италия, където през 1085 г. умира.

1106—1125 г.
Управлението на Хенрих V (император от 1111 г.).

1122 г.
Вормски конкордат (договор между римския папа и някояк държава, в който се определят привилегиите, получавани от католическата църква в съответната договаряща страна). Вормският конкордат е сключен между император Хенрих V и папа Каликст II. Приема се принципът духовенството да избира епископите. На императора се предоставя светската инвеститура — предаването на скиптъра, който символизирал властта му над земите на епископството. След светската инвенститура следва духовната, извършена от папата или негов легат. Вормският конкордат е твърде по-изгоден за папата, отколкото за императора. Влиянието на императорската власт върху епископството отслабва. Значиателно намаляват данъците от църковните имоти, които се изплащат на императора. Конкордатът засилва позициите на феодалното духовенство, което занапред ще затруднява императорите в борбата им с феодалната разпокъсаност.