Направи дарение на училище!

Пациентите, които страдат от синдрома на хроничната умора, съобщават, че са по-тревожни и стресирани от тези, които не страдат от това състояние, и са по-склонни да потискат емоциите си. Освен това, когато са под стрес, при тях се наблюдава по-голяма активация на биологичния механизъм „борба или бягство”, което може да допринася за умората им, според ново проучване, публикувано от Американската асоциация по психология.

„Надяваме се, че това проучване ще допринесе за по-добро разбиране на нуждите на хората със синдрома на хроничната умора, някои от които може да не споделят за симптомите, които усещат с други хора” – казва водещият автор на изследването Katharine Rimes, PhD, от Кралския колеж в Лондон. „Други може да не са наясно с трудностите, които тези хора изпитват и затова да не успяват да им осигурят необходимата подкрепа.”

Участниците в изследването, които смятали, че изразяването на емоциите им е социално неприемливо, били по-склонни да ги потискат. Това било така както за пациентите, които страдат от хронична умора, така и за здравите хора, според проучване, публикувано в Health Psychology.

Това проучване включвало 160 души от Великобритания и разчитало на доклади от самите пациенти и от странични наблюдатели, както и на психологически отговори, събрани преди това – по време или след като участниците гледали обезпокоителен видео клип. Половината от участниците вече били диагностицирани със синдром на хроничната умора, а останалите били здрави.

Половината от хората във всяка група били инструктирани да потискат емоциите си, а другата половина – да ги изразят, както желаят. Реакциите им били записани на видео и оценени от независими наблюдатели. Била отчетена проводимостта на кожата, тъй като тя се повишава при изпотяване, а то е знак за активиране на симпатиковата нервна система. Това е свързано с биологичната система за борба или бягство, която се задейства в отговор на стрес.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Независимо от инструкциите, които получили, участниците, страдащи от хронична умора, съобщили, че са изпитали по-висока тревожност и тъга, а реакцията на кожата им показвала, че те са по-притеснени от здравите участници – както преди, така и след филма. Но тези емоции не се установявали лесно от независимите наблюдатели.

Повишената активация на системата за борба или бягство била свързана с по-силна умора при хората, страдащи от синдрома, но не и при здравите участници. „Пациентите, страдащи от хронична умора, често ни казват, че стресът влошава симптомите им, но това проучване показва вероятния биологичен механизъм, който стои зад този ефект” – казва Rimes.

Авторите отбелязват, че това проучване е било проведено главно с представители на бялата раса, които посещавали специална клиника за пациенти, страдащи от синдрома на хроничната умора, както и че е необходимо да се проведат повече изследвания, за да се установи дали ще се наблюдава повишено потискане на емоциите при пациенти от различни общества.

Тъй като това проучване е проведено сред хора, които вече са били диагностицирани със синдрома на хроничната умора, това не показва причинно-следствена връзка между потискането на емоциите и самия синдром, добавя Rimes.

„Тези открития ни помагат да разберем защо някои пациенти, страдащи от този синдром не търсят социална подкрепа в моменти на стрес” – казва той. „Семействата на пациентите могат да се възползват от информацията за това по какъв начин най-добре биха могли да окажат подкрепа на близките си, които са склонни да крият емоциите си.”

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!