Направи дарение на училище!

Може би вече сте гледали новото „стоплящо сърцата“ видео, което се разпространява в интернет, чийто главен герой е полярна мечка, която „потупва“ по главата куче в Чърчил, Канада. CBC нарече мечока „нежен гигант“. Huffington Post похвали неговата “симпатичност“. Коментар във Facebook гласи „Ние сме късметлии, че можем да видим със собствените си очи как животни от всички видове са способни на любов.“ Собственикът на кучето – Brian Ladoon, казва, че привидно приятелските отношения между двете животни са „волята на природата“.

Но има един проблем в този затрогващ разказ: полярната мечка не изразява любов към кучето. Тя си играе с плячката си.

В продължение на историята CBC разкри, че полярна мечка е убила куче от кучешкия впряг на Ladoon едва миналата седмица. А Ladoon, който е наясно с интереса на туристите към полярните мечки, държи своите кучета вързани с вериги на имота си, като по този начин ефективно ги използва като примамка.

Но проблемът тук не е просто в действията на един човек. Популярното видео демонстрира опасностите от антропоморфизма: приписване на човешки характеристики на животните. През призмата на антропоморфизма ние можем да интерпретираме лекото потупване по главата на кучето като знак на привързаност от страна на мечката. Но когато настояваме да виждаме действията на животните по този начин, ние им правим лоша услуга. Ние им възлагаме отговорността, която идва с това да си човек, включително и един морален кодекс, който други животни просто не могат да следват.

Според анализ на NPR хората едва наскоро са започнали да придават на хищниците формата на космати продължители на човешкия род. Медийното съдържание по отношение на природата през последното десетилетие се промени от информационно (научни-популярни документални филми), към развлекателно (клипове в YouTube), при което нашите впечатления за животните са изведени извън повествователния контекст. И така, ние с готовност възприемаме истории, извъртени така, че да покажат естествено хищни животни като изненадващо мили създания – може би, защото ни се иска светът да беше такъв.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Както Robert Krulwich обяснява пред NPR, „Ние виждаме животните през тежкия филтър на нашите собствени чувства, на нашите собствени нужди. А нашият филтър за полярните мечки се е променил. Животните, които някога бяха възприемани като горди и хищни, сега са станали „деликатни“ жертви, самотни животни, които може да имат нужда от компанията на дружелюбно хъски и които може да дойдат в двора ни, търсейки прегръдка.” Във време, в което сме затрупани с депресиращо и често сърцераздирателно съдържание, може да бъде освежаващо и дори терапевтично да станем свидетели на това как две несъвместими създания се „обичат“.

Със сигурност е добре да се чувстваме съпричастни към благосъстоянието на полярните мечки, които имат нужда от нашите усилия за запазване на вида. Но не би трябвало да имаме нужда да се преструваме, че те са послушни или пухкави, за да започнем да действаме в тяхна полза.

Нашата потребност да виждаме животните през призмата на човешкото поведение не се ограничава до полярните мечки или хищниците. Маймуни, които карат мотори, кучета, облечени в дрехи, танцуващи папагали: те са все в основата на популярното съдържание, защото „антропоморфизмът ни помага да опростим и да разберем по-лесно сложни обекти”, според  Association for Psychological Science. Когато възприемаме мечката като приятел на кучето, тя става по-малко страшна; а когато облечем маймуна в зимно палто, тя заприличва на човешко дете и ние не забелязваме острите ѝ зъби.

Нашата нужда за антопоморфизиране на животните е подсилена допълнително от факта, че при извънредни обстоятелства несъвместими видове наистина формират специална връзка. „Все повече изследвания на поведението на животните сочат, че те имат по-голям капацитет да изпитват емоции и то от по-голяма гама, отколкото сме си представяли в миналото”, казва ветеринарният лекар Jonas Watson, който редовно пътува до Чърчил, за да предоставя медицински и хирургически грижи на домашни животни. „Със сигурност може да се развие близост между представители на коренно различни видове, особено когато въпросните животни са били свързани от много ранна възраст.” Добре известен пример са мечката, лъвът и тигърът, които са били отгледани заедно, или бебето хипопотам, което се сближи със 100-годишна костенурка.

Но това не трябва да ни кара да омаловажаваме естественото поведение на животните, което е много специфично за отделния вид. Например, един цирков слон може да развие истинска близост с дресьора, който го е отгледал, но това не означава, че той обича да живее в клетка, да носи дрехи или да бъде бит с пръчка.

Планетата и всички нейни същества, човешки или не, в момента са в уязвимо положение. Разбираемо е хората да намират надежда в това, че животните се отнасят едно към друго с привидна доброта. Но най-доброто, което можем да направим за животните по света, е да ги приемем такива, каквито те са в действителност, и да помогнем за запазването на уникалната роля, която всеки вид играе в екосистемата.

Видеото може да гледате тук:

Превод: Цветелина Христова

Източник: Quartz

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!