Хигс бозонът – най-голямото научно откритие на последното десетилетие

Автор: Емил Кръстев

През 2012 г. физикът Стивън Хокинг заявява пред BBC, че се е обзаложил на 100 долара с Гордън Кейн, емерит към Мичиганския университет, че Хигс бозонът няма да бъде открит. „Изглежда току-що загубих 100 долара.“, казва в интервюто Хокинг. Тази година се навършиха 10 години откакто за първи път е забелязано, вероятно, най-важното научно откритие.

Какво е Хигс бозон?

Хигс бозонът (или още „частица на Хигс“) е елементарна частица в Стандартния модел на физиката на елементарните частици (теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици). В Стандартния модел частицата на Хигс е масивен скаларен бозон с нулев въртеж, равномерен (положителен) паритет, без електрически заряд и без цветен заряд, който взаимодейства с маса.

Фотоните нямат маса, което им позволява да се движат със скоростта на светлината във вакуум. Ако всички елементарни частици нямаха маса, обаче, Вселената щеше да е много различна- нямаше да има звезди, галактики, живот, такъв какъвто го познаваме. В началото след Големия взрив, обаче, никоя частица не е имала маса, но нещо се случва веднага след това, каращо някои от тях да получат такава. 

През 1964 г. Хигс и Англер предлагат теорията, че е имало своеобразно силово поле и частиците, които взаимодействат с него получават маса. Днес това поле наричаме поле на Хигс. То не може да бъде засечено, както други видове полета като например магнитното такова, освен ако не създадем неговата частица – Хигс бозона. Това става при сблъскване на протони с висока енергия, като се има предвид, че много рядко се „ражда“ Хигс бозон – веднъж на 10 милиарда сблъсъка.

Хигс бозонът е крайно нестабилен- почти мигновено се разпада на други частици. Именно поради тази причина експерименталното наблюдаване на частицата става, като се регистрира не самата тя, а нейните продукти на разпад – например разпадът на Хигс бозона на два фотона, или на четири електрона, или на 4 мюона, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 165 на списанието.