Гравирани щраусови черупки разкриват геометрично мислене отпреди 60 000 години

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Преди около 60 000 години хората в Южна Африка и днешна Намибия са гравирали линии върху черупки от щраусови яйца. На пръв поглед фрагментите могат да изглеждат като сбор от драскотини. Нов количествен анализ обаче показва, че много от линиите са подреждани чрез повтарящи се геометрични отношения — успоредност, пресичания, приблизително прави ъгли, повторение и влагане на елементи един в друг.

Изследването е публикувано в рецензираното списание PLOS One от екип с водещ автор Валентина Дечембрини и учени от Университета в Болоня и Римския университет „Ла Сапиенца“. То разглежда гравирани щраусови черупки, свързани с културния комплекс Howiesons Poort от късната Средна каменна епоха в Африка.
Фрагментите идват от три археологически обекта: Diepkloof и Klipdrift в Южна Африка и Apollo 11 в Намибия. Датирането на отделните пластове продължава да се обсъжда, но авторите работят с приблизителен интервал между 65 000 и 60 000 години. Щраусовите яйца вероятно са били използвани като съдове за вода, а гравировките са нанесени върху повърхността им.

Учените събират изображения на 112 фрагмента от по-големи археологически колекции: 93 от Diepkloof, 17 от Klipdrift и два от Apollo 11. Три прекалено износени фрагмента са изключени от статистическия анализ. Това е важно уточнение — проучването не анализира всеки намерен къс, а наличната публикувана визуална извадка.

За да превърнат впечатлението за „геометричност“ в проверима хипотеза, изследователите проследяват ръчно линиите с географския софтуер QGIS и ги разделят на основни сегменти. След това измерват посоката им, пресечните точки, ъглите и разстоянията между тях. Два сегмента са определяни като успоредни, ако наклоните им се различават с не повече от 3,5 градуса. Ъгъл е класифициран като прав, ако е в рамките на седем градуса около 90 градуса. Тези допускания са избрани с оглед на човешкото зрително възприятие и на неизбежните деформации при работа със снимки на извити и счупени повърхности.

Анализът открива не само отделни прави или успоредни линии, а повторяеми начини за комбинирането им. Сред мотивите има щриховани ленти, решетки и ромбовидни форми. Някои структури са изграждани чрез повтаряне на сходни елементи, чрез преместването им по повърхността или чрез влагане на по-малки части в по-голяма композиция. Според авторите това говори за предварително зрително-пространствено организиране, а не за напълно случайно нанасяне на резки.

Изследователите използват израза „геометрична граматика“ — не в смисъл на учебник по Евклидова геометрия, а като набор от правила, чрез които прости линии се превръщат в по-сложни подредби. Тази способност изисква разпознаване на отношения като успоредност и ъгъл, последователно повторение и вероятно някакъв общ замисъл за фигурата.

Това не означава, че учените са разчели послание или са доказали, че мотивите са някаква писменост. Значението им остава неизвестно. Те може да са служили за украса, разпознаване на съд или предаване на социална информация, но настоящият анализ не избира между тези възможности. Неговият въпрос е по-тесен: има ли измерима структура в начина, по който са организирани линиите?

Отговорът подкрепя по-широката картина, според която ранните Homo sapiens в Африка са развивали сложни графични практики много преди появата на писмеността. Ценността на черупките е, че са материална следа от мисловни операции, които иначе не се запазват. Те показват как хората са превръщали елементарни форми в повтарящи се визуални системи — способност, която по-късно стои зад орнамента, диаграмата, символа и писането, без самите гравировки непременно да са били някое от тях.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.