Предстой да се въведе забрана върху финансирането на научната дейност на учени и академици, които поставят под въпрос политиката водена от правителството на Великобритания от 1 май. Това е или някакво недоразумение или има конспиративен характер.

Освен ако правителството (Британското) не реши да направи обратен завой през следващите няколко дни, голям брой учени ще бъдат лишени от възможността да правят анализ и оценка на ключови теми, които засягат страната. Те варират от климатични промени до изследвания на ембрионни клетки и от експерименти провеждани върху животни до защита от наводнения. Източник на тази смайваща и изключително противоречива картина, разкрива вестник Обзървър през Февруари, се намира по високите равнища на управлението на страната. От въпросното решение следва, че учени които се издържат и финансират работата и изследванията си с държавни фондове ще бъдат лишени от възможността да използват резултатите от изследванията си да лобират или предлагат промени в законодателството. 

Целта на регулацията е да елиминира лобисткото влияние от страна на Неправителствените организации, финансирани от държавни фондове,  върху политици и административна система. Според влиятелни учени, протестиращи и изследователски екипи, крайния резултат ще ограничи възможността учените да изразяват експертно мнение по важни въпроси. Правителството предприема стъпка, която е откровена обида към свободата на академичните среди, заключават академиците. 

Критиците на предложението, изтъкват редица случаи. Социологически проучвания, финансирани от държавни фондове откриват, че нови жилищни правила са в ущърб на бездомни лица; еколози, които откриват негативни последствия върху природата, произтичащи от промени в устройствения план на града; учени които изследват климатичните промени, подриват политики в енергийния сектор водени от правителството. Всичко това предстой да бъде заглушено, след като бъдат въведени новите правила според, които учените които получават държавни фондове ще бъдат възпрепятствани от свободното излагане на откритите резултати.

За тази част от законовата промяна, отговорните лица обещаха още преди два месеца да преразгледат ограниченията. Академиците, които получават финанси от държавни фондове, ще получат правото което ще им позволи да дискутират изведените заключения от направените изследвания пред широката публика. Но до този момент нищо не е било предприето. На властите им остават две седмици преди промяната в първоначалния й вид да бъде въведена.

Разбери повече за БГ Наука:

***

‘Това е изключително обезпокоително’, според зоолог от Университета в Кеймбридж, Професор Уилиам Съдерланд. ‘Правителството и сега има лоша репутация за това, че не следва препоръките направени от научните среди. Такива са редица примери които говорят за лошия начин, по който се взимат решения от официални лица – от разрешаването на свръх популацията на язовци до справянето на страната с наводнения в района Съмърсет. Ако политическите кръгове се съгласят с новите промени в закона с цел ограничаване на лобистите, и те биха закъснели твърде много ако не въведат промените, то в такъв случай ни очакват още повече погрешно взети решения от страна на правителството, само защото последните са се лишили от съвета на учените.’

Тази позиция беше подкрепена от Фиона Фокс, ръководител на Центъра за Интерактивна наука. ‘Не е задължително политиците да се съгласяват с учените, но някой вярва ли в идеята, че по-добро решение ще бъде направено ако първите не се доверяват на доказателства, които им бива предотставяни по отношение на наводнения, климатични промени, лекарства за намаляване на холестерола в кръвта и електронните цигари?’ пита тя.

‘Анти-лобиските клаузи ще изпратят част от най-добрите ни учени в сигурната среда на лабораторията и ще ги отдалечат от медийния шум, от който вече се страхуват. Ще победи безразличието и ще са засенчени политиките базирани върху доказателства, към които нашите управници твърдят че се стремят.’

Откакто анти-лобиският план беше обявен официално, кабинета, източник на тези регулации, беше атакуван от редица протести, включително и петиция излъчена от Боб Уард, директор в отдел Политики и комуникации в Центъра за икономика на климатичните промени и стратегии. Подписана от повече от 12 000 човека, същата изисква анти-лобиската клаузата да бъде напълно игнорирана.

Въпреки всичко не всеки учен или участващ в протеста смята че е твърде късно. ‘Аз все още вярвам, че правителството може да измисли решение на проблема‘, казва г-н Мартин Рийз, астроном. ‘Би било изключително пагубно да позволим новата поправка да бъде приета и смятам, че ще бъде направено изключение за учените, които разчитат на правителствени фондове.’

Сара Кейн, директор на Кампанията за Наука и Инженерство, също е в близък контакт с кабинета, където се водят преговорите и е на мнение, че все още има надежда. ‘Учените, обяснимо защо, са много разгневени на това решение, но аз имам надежда, че правителството ще излезе с решение, което ще позволи на изследователите да продължат да лобират и да дават съвети.’

Това изказване няма да измъкне кабинета от проблемите, тъй като дори и се стигне до подобен компромис, според Рийз и Мейн, достатъчно щети са били нанесени през изминалите два месеца. По-конкретно, връзката между учените и правителството е посърнала и много време е било пропиляно ненужно.

‘Целият този процес е много обезпокояващ и ненужен също така,’ казва Рийз. ‘И също така смятам, че ще има последствия. Млади учени, които за първи път получават финансиране от правителството ще се тревожат, че правителството няма да посрещне добре техните мнения и виждания. Това няма да ги окуражи да говорят открито за в бъдеще.’

Алтернативният изход ще бъде този, в който правителството продължава да поддържа анти-лобистката си позиция и кара учените да следват правилата наложени от новата регулация в опит да предотвратят бъдеща намесата на учените в смущаващите проекти, които правителсвтото предприема. Това, в същност ще бъде обида за свободата на учените.

Нека се надяваме, че това не е някаква конспиративна теория, а просто поредната грешка, която правителството прави. 

Превод: Даниела Тороманова

http://www.theguardian.com/