Някои гигантски дълговрати динозаври са можели да се изправят на два крака

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Когато си представяме завроподите (гигантски дълговрати динозаври), обикновено ги виждаме като огромни, бавно движещи се тревопасни животни, които стъпват тежко на четири крака. Ново изследване обаче подсказва, че поне някои от тях са били по-гъвкави, отколкото сме свикнали да мислим. Според международен екип палеонтолози и инженери два южноамерикански завропода вероятно са могли да се изправят на задните си крайници и да останат така сравнително дълго, особено когато са били млади.

Става дума за Uberabatitan от Бразилия и Neuquensaurus от Аржентина. И двата вида са живели в края на креда, допреди около 66 милиона години. Те не са били най-големите известни завроподи, но все пак са били внушителни животни, сравними по маса с днешните слонове. Възрастните представители на Uberabatitan например може да са достигали до около 26 метра дължина, което го прави най-големия известен динозавър, намиран в Бразилия.

Изследването е публикувано в списание Palaeontology и използва метод, който по-често свързваме с мостове, машини и сгради, а не с изчезнали животни. Учени от Бразилия, Германия и Аржентина са направили цифрови реконструкции на бедрените кости на седем вида завроподи и са приложили т.нар. краен елементен анализ. Това е инженерна техника, при която сложна структура се разделя на много малки части, за да се изчисли как всяка от тях поема натиск, тежест и напрежение.
В случая въпросът е бил прост, но труден за проверка: какво се случва с бедрената кост, ако такъв динозавър прехвърли тежестта си назад и се повдигне на задни крайници? За да отговорят, изследователите са моделирали два вида натоварване. Първото идва „отвън“: гравитацията и собственото тегло на животното. Второто идва „отвътре“: силите, които биха упражнявали мускулите върху костта. Комбинацията между двете дава приблизителна картина на общото напрежение, което бедрената кост трябва да поеме.

Резултатът е интересен. Най-ниски нива на напрежение са отчетени именно при Neuquensaurus australis и при млад Uberabatitan ribeiroi. Според авторите техните бедрени кости са били сравнително по-здрави и яки, така че са разпределяли натоварването по-успешно. Това означава, че изправянето на два крака вероятно не е било екстремно изключение, а напълно постижима поза в определени моменти от живота им.

За какво би служило това? Най-очевидният отговор е – за хранене. Ако животното може временно да повдигне предната част на тялото си, то достига листа и клони, недостъпни за по-ниски тревопасни. Авторите обсъждат и други възможности: защита чрез по-заплашителен силует, размножително поведение и визуални демонстрации. В такава поза тялото вероятно е било стабилизирано не само от двата задни крака, но и от опашката, така че животното да застане стабилно на три опорни точки.

Разбира се изследването не казва, че всички гигантски завроподи са се изправяли лесно и често. Напротив, данните сочат, че колкото по-голямо е животното, толкова по-трудно е да понесе натоварването върху бедрената кост. Младите и по-умерено големи видове вероятно са имали предимство в това отношение. При възрастните екземпляри допълнителната маса е увеличавала напрежението и е правела позата по-неудобна и по-краткотрайна.

Авторите отбелязват и няколко важни ограничения. В моделите не е включен ставният хрущял, който в реално тяло би могъл да омекотява и разпределя част от натоварването. Не е моделирана и опашката като трета опорна точка. Затова работата не трябва да се чете като абсолютно измерване на това колко секунди е стоял един динозавър изправен, а като сравнителен анализ между различни видове. Именно в тази сравнителна рамка тя е особено полезна: показва, че „гигантски тревопасен на четири крака“ не е достатъчно описание за всички завроподи.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.