1662—1664 г.
Турско-австрийска война, водена с променлив успех. Накрая императорските войски, командвани от Монтекуколи победили (с помощта на френски подкрепления) турската армия. Не твърде изгодния за Австрия мирен договор в Айзенбург (Вашвар) на р. Рааб оставял и занапред Седмоградско (Трансилвания) като турско владение, а Австрия направила в полза на Турция неголеми териториални погранични отстъпки.

1678 г.
Създаване на първата германска опера в Хамбург.

1683—1699 г.
Поредната война на Австрия с Турция. През юли 1683 г. турците се озовават край Виена и започват обсадата й. Полският крал Ян III Собйески, съюзник на Австрия, начело на полските и германските войски разбива турската армия и освобождава Виена. През 1684 г. под егидата на папа Инокентий XI се създава Свещена лига за борба с турската опасност, в която влизат Австрия, Полша и Венеция. През 1686 г. към лигата се присъединява и Русия. Офанзиви: руска в Крим и полска във Влахия и Подолието, които гарантират на Австрия военните й успехи край Дунав. През 1686 г. турците са изтласкани от териториите край Среден Дунав (превзета е Буда). Пре 1687 г. Унгария признава наследствените права на Хабсбургите върху унгарския трон. Карловацкият мирен договор от 1699 г. отново отдава под властта на Хабсбургите цяла Унгария с Трансилвания (без Банат) и Хърватско.

1685—1750 г.
Йохан Себастиан Бах, германски композитор и органист. Автор на много произведения за орган, пиано; цигулкови, оркестрови и вокалти творби.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1699 г.
Английско-френски договор, който предвижда, че в случай на смърт на последния испански Хабсбург — Карл II, испанската монархия ще бъде поделена. Същинска Испания, Белгия и колониите в Централна и Южна Америка трябвало да се наследят от по-младия син на император Леополд I — ерцхерцог Карл. По-големият син Йосиф трябвало да получи императорския трон, австрийските земи, Неапол и Милано.

1700 г.
На испанския трон се възкачва Филип V Бурбон, внук на френския крал. Луи XIV. Създава се опасност от обединение на Франция и Испания, което става причина за войната за испанското наследство.

1701—1714 г.
Война за испанското наследство. Коалицията, съставена от Австрия, Англия, Холандия, повечето германски държави — например Саксония, Хановер и Бранденбург (от 1701 г. Пруско кралство), Португалия и Савоя воюва срещу Франция. Войната завършва с победа на коалицията и с мирния договор в Утрехт (1713 г.). Австрия получава Белгия, Милано, Неапол, Парма и Сардиния; Савоя получава Сицилия, но скоро я отстъпва на Австрия в замяна на Сардиния. Савойските князе приемат титлата крале на Сардиния. Нараства могъществото на австрийските Хабсбурги.

1710 г.
Откриване в Майсен (Саксония) на първата в Европа манифактура за порцелан.

1711 — 1740 г.
Управление на Карл VI.

1713 г.
Карл VI издава закон, т. нар. прагматична санкция, според който хабсбургските владения са неделимо наследство. Прагматичната санкция също предвижда, че наследник на трона може да бъде и жена. По този начин императорът искал да гарантира, след смъртта си, управлението на своята единствена дъщеря Мдрия Терезия.

1716—1718 г.
Успешна за Австрия война с Турция. По Пожаревацкия мир получава Банат, част от Влахия, северна Сърбия с Белград и др. територии.

1724—1804 г.
Имануел Кант, германски философ и учен, родоначалник на германския класически идеализъм, основател на „критическия“ или „трансцеденталния“ идеализъм. (повече в материала на сайта (nauka.bg) за него)

1724 — 1803 г.
Фридрих Готлиб Клопщок, германски поет на просвещението, автор на много драми, оди и поеми.

1729—1781
Готхолд Ефраим Лесииг, германски писател и литературен теоретик, философ, представител на Просвещението. Автор на трагедии, комедии, поеми.

1732—1809 г.
Йозеф Хайдн, австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на повече* от 104 симфонии, 50 инструменетални концерта, сонати за пиано, клавирни творби, 24 опери, солови и хорови песни, ораториите „Сътворението на света“, „Годишните времена“ н др.

1733—1738 г.
Война за полското наследство: Франция и Испания подкрепят кандидатурата на Станислав Лешчински срещу Австрия и Русия, които протежират кандидатурата на Август III Саксонски. Поражение на Австрия. През 1738 г. във Виена е сключен мир. Лотарингия, която дотогава е в състава на Райха, е дадена пожизнено на Лешчински, след което трябвало да бъде присъединена към Франция. Отстраненият от Лотарингия княз Франц Стефан (годеник на Мария Терезия) получава като обезщетение Тоскания. Неапол и Сицилия, като отделно княжество, преминават във владение на един от синовете на Филип V Бурбон Испански. Австрия получава Парма и Пиачвнца.

1733—1813 г.
Мартин Кристоф Виеланд, германски поет от епохата на Просвещението (повести, поемата „Оберон“, преводи).

1736—1739 г.
Война на Австрия с Турция. Завършва с поражение на Австрия и мирен договор в Белград (18. IX. 1739 г.). Австрия връща на Турция Северна Сърбия с Белград.

1740—1780 г.
Управление на Мария Терезия.

1740—1748 г.
Война за австрийското наследство. Срещу Мария Терезия се обявяват Прусия, Франция, Испания и някои немски държави (например Бавария и Саксония). Войната завършва като Австрия загубва (в полза на Прусия) Силезия.

1744—1803 г.
Йохан Готфрид Хердер, германски философ, просветител, писател, литературовед, пропагандатор на народното творчество.

1749-1832 г.
Йохан Волфанг Гьоте, германски поет и мислител. Световна слава добива с романа „Страданията на младия Вертер“. Най-великата творба на Гьоте е трагедията „Фауст“.

1756—1763 г.
Седемгодишна война, в която Австрия, заедно с Франция, Русия, Саксония и Швеция, воюва против Прусия, съюзена с Англия. Мирен договор в Хубертсбург (1763 г.). Австрия признава на Прусия завладяната преди това от нея Силезия (1740—1748 г.).

1756—1791 г.
Волфганг Амадеус Моцарт, австрийски композитор, виден представител на Виенската класическа школа. Създал повече от 600 творби. Известни опери: „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“ и др.

1759-1805 г.
Фридрих Шилер, германски поет и драматург. Шилер пише ярки граждански драми с хуманистични и свободолюбиви идеи: „Разбойници“, „Коварство и любов“, „Дон Карлос“ и др.

1770—1827 г.
Лудвиг ван Бетховен, германски композитор и пианист, най-значителния композитор през XIX в. Създател на симфонии, опери, увертюри, концерти за пиано и цигулка, сонати, вокални пиеси и др. Представител на Виенската класическа школа.

1773 г.
Забрана на ордена на йезуитите в Австрия.

1777—1855 г.
Карл Фридрих Гаус, германски математик, астроном, геодезист, считан за един от най-великите математици на света (заедно с Архимед и Нютон). Съвместно с В. Вебер създава първия електромагнитен телеграф в Германия (1837 г)

1780—1790 г.
Управление на император Йосиф II. Този, владетел издава много едикти в духа на Просвещението, например: за отменяне на крепостната зависимост на селяните, за патримониални съдилища, предоставяне на равни права на евреите, за равноправие на всички християнски вероизповедания, с което лишил католическата църква от приоритет и я поставил под държавен контрол (същевременно католицизмът запазва положението си на господстващо вероизповедание). Императорът ликвидира някои манастири, а имуществото им предава на държавната хазна. Провежда реформи в областта на просветата, въвежда ново административно деление на страната; утвърждава централната власт. Във връзка с отнемането на самостоятелността на местните сеймове, подложени на надзор от имперската бюрокрация, настъпва отслабване на политическото значение на аристокрацията. Във всички органи на администрацията се въвежда немски език. Стремежът към германизация на всички области в страната предизвиква национални въстания (Унгария, Белгия). Много от своите реформи Йосиф II е принуден, в края на живота си, да отменя (1790 г.), съобразявайки се с поражението, което претърпява във войната с Турция и страхувайки се от бунт на аристокрацията.

1786 г.
Първото газово осветление в градовете (Вюрцбург в Германия).