Георги Наджаков: физикът, който показа как светлината оставя трайна следа в материята

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Малко българи в науката са оставили толкова осезаема връзка между лабораторно откритие и всекидневен предмет като Георги Наджаков. Днес всеки офис с копирна машина или лазерен принтер разчита на физично явление, чиито основи той описва през 1937 година в София. Роден на 26 декември 1896 г. по стар стил (7 януари 1897 г. по нов) в Дупница, той изминава пътя от осиротяло момче, издържащо семейството си, до ректор на Софийския университет, академик и учен с огромно международно признание.

Наджаков остава сирак на 16 години и трябва сам да поеме грижата за близките си, докато завършва Трета софийска мъжка гимназия през 1915 г. Същата година е мобилизиран в офицерска школа заради влизането на България в Първата световна война и се връща в университета едва след 1918 г. Дипломира се по физика и математика през 1920 г. и година по-късно става асистент по физика в Софийския университет — начало на кариера, която ще продължи повече от половин век в същата тази институция.

Решаващият обрат идва през 1925–1926 г., когато Софийският университет го изпраща на специализация в Париж. Там той работи в лабораториите на Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри и изследва фотоелектрическите свойства на сярата — тема, която ще определи цялата му по-нататъшна научна работа. Годините сред водещите физици на епохата му дават не само методи, но и мащаба, в който по-късно ще мисли за собствените си изследвания.

След завръщането си в България Наджаков продължава да изучава диелектрици — материали, които обикновено не провеждат електричество. През 1937 г. открива нещо, което дотогава не е било описано: ако диелектрик е подложен едновременно на светлина и на електрично поле, той се поляризира и запазва тази поляризация трайно, дори след като светлината и полето отдавна са премахнати. Той нарича новото устойчиво състояние на материята фотоелектрет, разграничавайки го изрично от термоелектретите, описани от японския физик Мотораро Егучи през 1919 г. — там трайната поляризация се получава чрез топлина, а не чрез светлина.

Откритието е фундаментално, защото показва, че светлината може да остави в материята не само мигновен, а и запаметен електричен отпечатък. Именно този принцип — способността на осветени участъци от повърхност да задържат избирателно електричен заряд — стои в основата на явленията, върху които по-късно се изграждат ксерографията и лазерният печат. Затова в българските научни разкази той нерядко е наричан „дядото на копирната машина“, макар практическото устройство да е дело на американския изобретател Честър Карлсън в следващите десетилетия. Наджаков публикува над 60 научни труда в областта на физиката на твърдото тяло, а кабинетът, в който е направено откритието, е обявен през 2014 г. за исторически обект на Европейското физическо дружество — отличие, което в България носят само отделни места с доказано значение за световната наука.

 

Международната общност забелязва работата му и през 1940 г. той е избран за член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, а през 1958 г. става чуждестранен член на Академията на науките на СССР. През 1965 г. е приет в Американската асоциация за напредък на науката. От 1957 до 1970 г. е пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и остава член на неговия Научен съвет до 1973 г. — роля, чрез която българската физика получава глас в едно от най-важните следвоенни научни обединения на Източния блок. В негова чест е наименуван ледник в Антарктида — Ледник Наджаков.

Наджаков е и обществено ангажиран учен. От края на 1950-те години се включва в международното движение на учените за мир и разоръжаване, известно като Пъгуошко движение, а по-късно е избран за почетен председател на Световния съвет за мир (1970–1980). През 1967 г. получава Златния медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“, а през 1977 г. е удостоен с орден „Георги Димитров“.

У нас приносът на Наджаков има институционален, а не само личен характер. През 1945 г. е избран за академик на Българската академия на науките, а през 1946 г. основава Физическия институт при БАН, на който е директор до 1971 г. — цели 25 години, през които институтът се утвърждава като център на физиката на твърдото тяло в страната. Днес той носи неговото име — Институт по физика на твърдото тяло „Академик Георги Наджаков“. От 1937 г. той ръководи и катедрата по опитна физика в Софийския университет, а от 1947 до 1951 г. е избран за ректор на университета, в който е започнал като студент близо три десетилетия по-рано.

Наджаков съчетава две роли, които рядко се срещат в едно цяло: изследовател с международно признат резултат и дългогодишен строител на научна институция у дома. Затова той остава особено показателна фигура за българската наука — пример, че откритие с глобален отзвук може да произлезе от лаборатория в София и да остане свързано с институция, която носи неговото име и днес.

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA. 

 

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.