Направи дарение на училище!

Автор: Евелина Миткова

Аннотация: В тази статия  се разглеждат  градивните елементи на архитектурата, които са част  от архитектурното формоообразуване и тектоника.

Abstract: This article describes building architecture elements , which are part of  architecture shaping and tectonics.

Ключoви думи: архитектура; градивен елемент; формообразуване, тектоника

Keywords: architecture;  building element; shaping; tectonics

Разбери повече за БГ Наука:

***

Архитектурната същност представлява материално-пространствена форма, която има предметни, пространствени и материални характеристики.

Функционалният процес определя предметните характеристики на архитектурната форма, характеристиките на формата както физическо тяло се определят от  материала и теглото.

Конструкцията и технологията на  строителния процес са активни фактори, формиращи архитектурните „ организми“.

Средството на формообразуването се  определя от  предназначението на пространствата.

Функцията  е съвкупност от задачи, които трябва да реши архитектурното пространство.

Формата е  естетическа ценност  и художествено-идейно съдържание на архитектурното произведение. Формата е свързана с техническо-конструктивна последователност, самата форма трябва да е функционална.

Качеството на  постройките и съоръженията се определя от взаимовръзката на   формата и  конструкцията им.

В книгата на  Икоников А.В. [1] процесът на  тектонизацията е  представен  както хармонизация на  конструкцията в системата на  всички елементи на  архитектурната форма. В този процес функционалността на  обекта има влияние върху  конструкцията и  тектоничната система и с помощта на конструкцията се  раждат художествените свойства на архитектурната форма.

Формообразуването в жилищната среда служи за организация на пространството, имайки предвид всичките съставящи го компоненти, както и за организирането на функционалния процес. Благодарение на архитектурните форми се осъществяват основните жизнени функции на човека. Организирането на жизнените процеси се осъществява посредством тектоничното формообразуване, въплътено в материално-пространствената среда.

Конструктивната основа на формата в архитектурното пространство има определени геометрични и физични свойства, съотношения на носещи и носени елементи, и връзката им с подходящите материали, оттук и идва понятието „тектоника“.[2]

Архитектурното формообразуване се осъществява благодарение на композиционните природни закони.

Тектониката формира връзката между формата и конструкцията, образувайки композиция.

Конструкциите могат да са носещи, носени , монолитни и сборни единици, тънкостенни и леки, масивни и тежки, еднородни и нееднородни. Формата, структурата и материалът са местата, в които се изявява тектониката.

Задачите на пространственото формообразоване са  тясно  свързани с  тектониката.

Формите се изграждат от  различни  материали, като метал, камък, дърво или комбинация от тях, и те непосредствено влияят на формообразуването.

Привърженици на архитектурното течение „Ар нуво“, разработили подходи за разкриване на пластичния потенциал на металните конструкции.  Ажурните извити конструкции създават нов художествен образ на архитектурните пространства. Оттук следва, че прогресът в технологиите влияе най-активно първо върху развитието на архитектурата.(Фиг. 1)

Фиг. 1 Пти Пале в Париж. Характерни орнаменти в стил „ар нуво“

Пример за това са проектите на Калатрава и Гауди, които черпят вдъхновение от природата. Калатрава е проектирал сградата „Обръщащия се торс“ в Малмьо, Швеция, която се състои от девет куба, всеки от по пет етажа, завъртени един спрямо друг. (Фиг. 2) По този начин се създава впечатление, че цялата сграда е усукана, като най-високата част е извита на 90° спрямо приземния етаж.

Фиг.2 „Обръщащия се торс“ в Малмьо, Швеция – архитект Сантяго Калатрава

Средствата на напредналите технологии и методите на точните науки тотално измениха подходите при проектирането, повлиявайки на съдържанието и давайки възможност да се преоткрият нови форми.

Фиг.3 Градът на изкуствата и науката, Валенсия, Испания – архитект Сантяго Калатрава

Върху архитектурното творчество влияят новите направления в науката, връзката на архитектурата с други науки, не трябва да се забравя обаче и за социално-потребителския адрес. (Фиг.3)

Динамично напрегнатите форми, напълнени с „композиционно съдържание“ са важни свойства на архитектурното пространство,  в което  са взаимосвързани  конструкцията, формата и материала.

М. Гинзбург  стигнал до извода : „Основния проблем на проектирането е ограничението на пространството от материалните  форми –  изискващо да се изградят конструктивно функциониращи“.

Основните проблеми в проектирането са свързани с конструктивните решения, като функционалното организиране на пространството, естетическата интерпретация на архитектурните форми, предназначението на помещенията.

За да бъде хармонична една архитектурна форма е необходимо да бъде умело съчетана конструктивната схема  и вида конструктивен материал.

Конструкциите имат  способността  чрез средствата на пластичните принципи  да променят  своята форма. Законите на механиката са даденост и са стабилни в избраната конструктивна система, но изборът  на тази система е разнообразен, имайки предвид съвременните неограничени технически възможности. Като пример мога да посоча куполовидните конструкции с различни радиуси на закръгление , създаващи многообразие от геометрични параметри.

Всяка архитектурна форма е изградена от функционални конструктивни елементи и ограждащи конструкции, които могат да варират в рамките на едно пространство.

В днешно време функционалните системи се усложняват и диференцират, стават гъвкави,  което има отражение в съвременните проектантски решения.

Бъдещето на архитектурата изисква нов подход, отразяващ аспектите формиращи  жилищното пространство.

В пространството факторът, който определят смисловото му значение, е информацията. Планирането на пространството, плътността на запълване на обема, мобилност, зони на досегаемост, всичко това се определя от социално-потребителските изисквания.

В пространството се съдържат закодирани послания на средата, на основата на които се формира нашият мироглед. Архитектурата отразява света в зависимост от епохата, в която се създава.

Съвременната архитектура е лишена от стилова насоченост, новите метафори са в процес на формиране. Така архитектурните произведения ни карат да им се възхищаваме и ни въздействат без да имат връзка с конкретна идеология. [3]

Информацията, науката и средата  са определили  насоките за развитието на архитектурата.

Отделяйки главните и второстепенни елементи на пространствата, систематизирайки ги  и обединявайки в логична структура, се получават новите подходи във формообразуването.

Понятието „адаптация” в архитектурата се е появило във връзка с необходимостта да се взимат предвид фактори, които се намират в постоянно движение: ръст на населението, миграция, социално движение.

Архитектурата, като система се намира в постоянна структурна организация, имаща свойството да се изменя, адаптира и трансформира.

Идеологическото значение на архитектурата се състои във влиянието й върху човека, и то има значение при създаване на пространство с определено предназначение. Проявява се в композиционен, социално-утилитарно, художествено-естетически аспект .

Кодовете заложени в пространствената архитектура, могат да имат временно послание, а функционалната насоченост да е сменяема, така че при реконструкция  може да се смени цялостно образа на пространството и средата като цяло. [4]

В процеса на разработката на проекта, емоционалният смисъл на бъдещия обект се разпознава, после узрява, уточнява и в края на процеса се превръща в сложна система от смисъл, впечатления, знаци, и по този начин се презентира.

Емоционалната структура и степента на въздействие на  пространството зависят  от времето, мястото, жилищната среда и функционалното предназначение.

Архитектурата се „презентира” , а човека я „приема” и „възприема”. Чувството, което придава архитектурата, усещането, което предизвиква, са част от този смисъл, който носи обектът като цяло.

Емоционалната реакция  е цялостна и отразява не само външната, но и вътрешна среда на човека, неговото самочувствие, настроение и много други неща, попадащи в полезрението  и не зависещи от архитектурата.

Съвременната архитектура е необходимо да направи препратка към науки като: семиотика, психология, математика, философия, микрофизика, антропология, биохимия и др.

Бъдещите тенденции са средата ни да бъде още по-наситена с информационни и комуникационни данни под формата на цифри, графики, шрифтове, кодове, знаци и символи.

Това предполага и изменение на заобикалящото ни пространство, изменение на мирогледа и знанието за света.

Оттук произтича и необходимостта да се изведат предварително  параметрите на пространственото формообразуване  и да се създават нови принципи и методи на  проектиране.

Необходимо е да се проектира  „пространство” с нова основа, да се пресъздаде нова „естествена среда”.

Литература:

1.Иконников А.В. „Функция, форма, образ в архитектуре“, изд.М.:Стройиздат,1986

2.Кобзева И.А.” „Формообразование в архитектуре и ее структурный элемент”

Режим на достъп: http:// www. sci-article.ru /stat.php?i=1424021124

Раздел „Архитектура”, 2015

3.Дженкс Ч. Новая парадигма в архитектуре.

Режим на достъп: http:// www.а3d.ru/architecture/stat/155

Раздел „Архитектура”/Статии, 2003

4.Эко У. Отсутствующая структура. Введение в семиологию, изд.М.:Петрополис, 1998

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!