Фондация „Българско дело“ е създадена още през войната за пропагандиране на българската политика и действителност. След 1944 г. е овладяна, разбира се, от новата власт и продължава да пропагандира нейната политика. През 1945 г. пропагандата е още лишена от сковаността и догматиката на следващите години и е мека (да не забравяме, че имаме и прозападни сили в България по това време), до степен на обективност. В него дори се промъква изразът, че София е била чист и спретнат град преди войната. За бомбите се обвинява, разбира се, предходната власт, като че ли тя ги е пускала….  

Филмът „Един ден София“ на Захари Жандов, виден български кинорежисьор оттогава и от социализма, показва доста успешно ежедневието на София. Войната не е свършила, но за нея не се споменава. Показва се ведър и спокоен живот, какъвто впрочем обиквновените хора винаги са търсили… Нито дума няма за свършилата само преди няколко дни война в Европа, нито за враговете на народа и пр. 

Видно е умишленото желание за успокояване на населението. Странно, но се споменават удивително актуални неща и за днес, като атомната енергия за мирни, разбира се цели, както и за това, че с увеличение на добивите в селското стопанство ще се финансира промишлеността. (Е, не се споменава, че за пръв път от столетия заради това българското село ще изпита глад.)

Има уникални детайли и си представлява исторически извор – например много кадри от заводи и строежи, от които днес биха шокирали органите по безопаснот на труда.
Споменава се за купонната система за основните хранителни продукти, която ще бъде отменена едва няколко години по-късно. 

Филма „Един ден София“: