530 г.
Аксумският владетел Калеб организира търговска експедиция до о. Цейлон.

570 г.
Аксумокият управител на Южна Арабия Абриха, предприема поход до Мека, който завършва неуспешно. Поражението бележи западането на Аксумското могъщество.

VI в.
След продължителни войни с Аксум, Персия установява контрол над търговския път в района на Червено море, това отслабва аксумската търговия.

VII—VIII в.
Мюсюлманите поемат контрола над важния търговски път, който свързва Средиземно море с Индийския океан. След като завземат о. Дахлак (края на VII и нач. на VIII в.) и овладяват залива Масауа, те укрепват своите позиции по африканското крайбрежие на Червено море. Изтласкана от крайбрежието, аксумската държава започва да запада.

Разбери повече за БГ Наука:

***

IX — началото на X в.
Нарастват тенденциите на децентрализация в държавата (в края на IX в. тук съществуват 5 отделни държавици), отслабва централната власт; нашествие на неизвестни племена. Това довежда до окончателно падане на Аксум. Населението се премества навътре в континента, където се смесва с тамошните жители. От смесването на племената, културите и религиите започва да се формира отделна култура, която в бъдеще ще се развива като етиопска култура. В етиопската национална традиция Аксум се счита за люлката на Етиопия.

Средата на ХII в.
Възниква нова централизирана държава, управлявана (от 1137 г. до втората половина на XIII в.) от династията Загу. Във вътрешната и външната политика владетелите от тази династия , се опират на християнството (проникнало още през IV в.). Цар Лалибела, последният цар от династията Загу, се прославя с построяването на 12-те църкви в скалите (запазена и до днес), чиято архитектура е продължение на аксумския стил.

VII—VIII в.
Мюсюлманите поемат контрола над важния търговски път, който свързва Средиземно море с Индийския океан. След като завземат о. Дахлак (края на VII и нач. на VIII в.) и овладяват залива Масауа, те укрепват своите позиции по африканското крайбрежие на Червено море. Изтласкана от крайбрежието, аксумската държава започва да запада.

1268—1299 г.
Управление на Икуно Амлак, първият представител на новата династия, считана за наследник на аксумската дмнастична линия. Хегемония в държавата има племето амхара — семитизирано кушитско население. Амлак сключва договор с духовните сановници и църквата получава 1/3 от територията на държавата, задето е помогнала на Амлак да VI в.
След продължителни войни с Аксум, Персия установява контрол над търговския път в района на Червено море, това отслабва аксумската търговия.

1299—1314 г.
Управление на Уйдим Арид, син на Амтак. Начало на продължилия до средата на XV в. процес на формиране на етиопската държава.

1314—1340 г.
Управление на император Амде Тсийон I. Нараства могъществото на църквата; постоянни войни със създадените край Червено море мюсюлмански султанати.

1331 г.
Етиопска императорска армия побеждава войските ла Себър ад Дин — владетел на едно от мюсюлманските султанства.

1335 г.
Битка между войските на император Амде Тсийон и мюсюлманската армия, предвождана от Адал. Победата на Тсийон утвърждава хегемонията му над султаните.

1434—1468 г.
Управление на император Зеро Яйкоб, един от най-изтъкнатите владетели в историята на Етиопия. Той разгромява армията на султан Ахмед Бадлая, владетел на султаната Ифат (1445 г.). Централизира властта в свои ръце, уеднаквява системата за управление, значително ргзширява границите на Етиопия, които достигат на север до Червено море. Поверява, много дворцови и държавни длъжности на жени — няколко провинции в империята са управляват от жени. Има абсолютна власт, която значително отслабва след неговата смърт. Наследниците му водят вътрешна политика, основана на федератизъм, който е само формално под императорската егида.