Ок. 950 г. пр. н. е.
Умира Менелик, син на цар Соломон, навярно първият владетел на древната етиопска държава. (Основаването на тази държава се приписва на легендарната Савска царица),

V—IV в. пр. н. е.
По крайбрежието на днешна Етиопия възникват колонии на търговци и заселници от южноарабската Савска държава. Тези преселници, които носят високо развита техническа и интелектуална култура, поставят началото на цивилизацията в Етиопия.

Ок. III в. пр. н. е.
Египетският владетел Птолемей Евергет построява на Червено море пристанище Адулис (край днешна Масау), през което от земите на днешна Етиопия се изнасят слонова кост, кожи от хипопотами, както и роби за Египет, Арабските страни, Персия и Индия. Тези търговски контакти благоприятстват за взаимното културно и езиково влияние.

I—II в.
Държавата Аксум, възникнала на територията на днешна Северна Етиопия получава независимост и се освобождава от арабските страни, наричани „Арабия феликс“ (откъдето по-рано са дошли заселниците). Седалище на владетелите, които приемат титлата „нигусте негест“ (цар на царете) става град Аксум, основан през 1 век. Държавата „бързо завоюва голямо икономическо и политическо значение. Настъпва разцвет на културата, формирана от културата на миграционните групи (най-вече семитски) и местното, кушитско, население.

III в.
Аксумският владетел Сембруг разширява границите на държавата и получава данък от Мерое и Сомалия. Търговските връзки на Аксум достигат до Индия. Сечат се златни и сребърни монети.

Разбери повече за БГ Наука:

***

IV в.
Връх в мощта на Аксум. По-нататъшно разширяване на границите и международните контакти. Разцвет на архитектурата и изкуството. По времето на Езана, Аксум приема християнството (333 г.) — религия, донесена от византийските търговци, които често посещават акумското царство. Страната преживява елинизация. Християнството изолира Етиопия както от ислямските народи, така и от тези, които изповядват анимизтични религии. Етиопската църква се свързва с александрийската патриаршия.