Направи дарение на училище!

Тихоокеанската страна на Земята губи повече топлина отколкото Африканската ѝ страна.

Нашата планета е в известен смисъл двустранно разделена. Едната половина на Земята губи топлина от вътрешността си по-бързо отколкото другата половина през голяма част от последните 400 милиона години.
Неравномерната загуба на топлина може да е остатък от съществуването на минали суперконтиненти, когато всички земни маси са били обединени от едната страна на планетата.

„Виждаме, че Тихият океан е загубил повече топлина“, казва Кристер Карлсен от университета в Осло (Норвегия). Карлсен и колегите му реконструираха степента на топлинни загуби от вътрешността на Земята през последните 400 милиона години чрез комбиниране на два източника на данни. Първият се отнася до количеството топлина от вътрешността на Земята, което тече нагоре през кората.
Този набор от данни показва, че океаните не са толкова добри в улавянето на топлина вътре в Земята, колкото континентите, казва Карлсен. Това е отчасти защото континенталната кора е с около десет километра по-дебела от океанската кора, така че е по-добър изолатор.

Вторият набор от данни се отнася до движението на континентите дълбоко в праисторията. Някои континентални скали носят издайнически следи от магнитното поле на Земята, което варира по целия свят.
Данните от тези скали могат да се използват, за да се покаже, че на няколко пъти Земята е била дом на суперконтинент – и може да помогне да се установят приблизителните позиции на някои от тези суперконтиненти. Най-новият суперконтинент е Пангея, който е съществувал от около 335 милиона до 175 милиона години назад и е бил съсредоточен приблизително там, където се намира Африка днес.

Когато Карлсен и колегите му реконструират модела на топлинните загуби през отминалите 400 милиона години, те откриват, че повече топлина е била загубена от тихоокеанското полукълбо на планетата, отколкото от противоположното му африканско полукълбо, където някога е лежала Пангея (Geophysical Research Letters, doi. org / fz6s).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Цикълът на образуване и разрушаване на суперконтинента е тясно свързан с топлината на вътрешността на Земята, според Луи Мореси от Австралийския национален университет в Канбера.
„Суперконтинентите изолират Земята“, казва той, така че топлината се натрупва под тях.
Мореси твърди, че част от тази топлина изтича през свободната страна на планетата, противоположна на суперконтинента, създавайки полусферичния дисбаланс, който екипът на Карлсен наблюдава. Но натрупването на топлина при суперконтинентите също може да бъде това, което ги унищожава.

„Когато всички континенти се обединят, те са притиснати заедно от плочите, така че те се нагряват и всичко се движи по-бързо и всичко се разпада“, обяснява Мореси.
Други фактори също могат да помогнат да се обясни защо тихоокеанската страна губи повече топлина. В средата на океанските хребети – дълги вериги от вулканично активни планини на морското дъно – магмата се охлажда, образувайки нова океанска кора.
От решаващо значение е, че средноокеанските хребети в Тихия океан създават нова кора по-бързо от тези в Атлантическия океан.
„Бързо разпространяващите се хребети произвеждат много млади океански кори, които могат бързо да транспортират топлината“, казва Карлсен.

Изследователският екип също така установи, че процентите на топлинни загуби са били по-високи през последните 400 милиона години, отколкото са днес. Това е така, защото в момента Земята има необичайно голямо количество стара океанска кора, казва Карлсен.
„По-старите океански кори са по-дебели и не позволяват да излиза толкова много топлина“, казва още той.
Това означава, че днешната ситуация може да не е много представителна за историята на Земята.
„Случаят е такъв, че в момента ситуацията не е типична“, казва Мореси. „Мисля, че това е така.“

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!