Направи дарение на училище!

Изображение: evogeneao.s3.amazonaws.com

Учени за първи път доказаха една от еволюционните теории на Чарлз Дарвин – близо 140 години след смъртта му. 

Лаура ван Холщайн, докторант по биологична антропология в Сейнт Джонс Колидж към Университета в Кеймбридж и водещ автор на изследването, публикувано на 18 март в Proceedings of the Royal Society, откри, че подвидовете на бозайниците играят по-важна роля в еволюцията отколкото се смяташе досега. Нейните изследвания могат да се използват за прогнозиране от природозащитниците към опазването на кои видове трябва да съсредоточат усилията си, за да не станат те застрашени или изчезващи. 

Под понятието вид се разбира най-общо група животни, които могат да се кръстосват свободно помежду си и да дават репродуктивно поколение. Много видове съдържат подвидове – популации в рамките на видовете, които се различават един от друг по различни физически черти и собствени размножителни обхвати. Северните жирафи имат три подвида, които обикновено живеят на различни места един до друг, а червените лисици имат най-много подвидове – 45 известни сорта – разпространени по целия свят. Хората нямат подвид.

Разбери повече за БГ Наука:

***

“Ние стоим на раменете на гигантите. В глава 3-та на “Произходът на видовете“ Дарвин пише, че животинските родословия с повече видове също трябва да съдържат и повече разновидности. Подвидът е съвременната дефиниция. Моето проучване, изследващо връзката между видове и разнообразието от подвидове, доказва, че подвидовете играят решаваща роля за дългосрочната еволюционна динамика и за бъдещата еволюция на видовете. Това винаги е било така и Дарвин го е подозирал, когато се е опитвал да определи какво всъщност представлява вида“ – казва ван Холщайн. 

Хипотезата на Дарвин се потвърждава въз основа на данните, събирани от биолозите в продължение на стотици години, много преди той да посети известния архипелаг Галапагос на борда на кораба Бийгъл. Фундаменталната книга “Произходът на видовете” за първи път е публикувана през 1859 г., след като Дарвин се завръща у дома от петгодишно изследователско пътуване. В нея той твърди, че организмите постепенно еволюират чрез процес, наречен “естествена подбор“ – често известен като оцеляване на най-силните. Тогава неговият пионерски труд е приет изключително противоречиво и от обществеността и от научните среди, тъй като влиза в разрез с Библейските писания за сътворението.

Изследванията на ван Холщайн също доказват, че еволюцията се случва по различен начин при сухоземните бозайници (наземни), морските бозайници и прилепите (неназемни), поради различията в техните местообитания и различията в способностите им да се придвижват свободно през околната среда.

“Установихме, че еволюционната връзка между видовете бозайници и подвидовете им се различава в зависимост от местообитанието им. Подвидовете се формират, диверсифицират и увеличават броя си по различен начин при наземните и неназемните местообитания. А това от своя страна влияе върху възможността подвидът в крайна сметка да се обособи като отделен вид. Например, ако естествена бариера, като голяма планинска верига, дели местообитанията на групи животни и по този начин ги подтикне да еволюират по собствени различни еволюционни пътища. Летящите и морските бозайници – като прилепи и делфини – имат по-малко физически бариери в тяхната среда“ – обяснява ван Холщайн.

Проучването изследва дали подвидовете могат да се считат за ранен етап на видообразуване, тоест – на формирането на нов вид. „Отговорът беше да – казва ван Холщайн – Но еволюцията не се определя от едни и същи фактори във всички групи и за първи път сега вече знаем защо, след като разгледахме силата на връзката между видовото богатство и богатството на подвида.“

Изследването влиза в ролята на още едно научно предупреждение, че човешкото въздействие върху местообитанията на животните не само ще ги засегне сега, но ще повлияе на еволюцията им и за в бъдеще. Тази информация може да бъде използвана от природозащитниците и да им помогне да определят накъде да насочат усилията си.

Еволюционните модели вече биха могли да използват тези открития, за да предвидят как човешки дейности като дърводобив и обезлесяване например, ще повлияят на еволюцията в бъдеще, нарушавайки местообитанието на видовете. Животинските подвидове обикновено се игнорират, но те играят основна роля в дългосрочната динамика на бъдещата еволюция. 

Ван Холщайн се стреми да определи как нейните открития могат да бъдат използвани за прогнозиране на степента на видоообразуване на застрашени и незастрашени видове.

Източник: sciencedaily

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!