Джон Винсент Атанасов – БАЩАТА НА КОМПЮТЪРА

Всеки от вас , дори в момента когато четете тази статия работите с компютър. Но замисляли сте се кой е създал компютъра . Създали са го група американски учени водени от един българин . Името на този българин е Джон Атанасов . Идеята е била негова , ръководството на екипа е било негово . И е създал нещото без което в днешно време не можем .
За съжаление Джон е приел американско гражданство и сега американците казват ,че е бил техен учен . Но това не е вярно Джон Атанасов си е българин и е един от хората с който можем да се гордеем до последно .
А ето и неговата история :
Джон е роден в семейство с девет деца . Баща българин , майка американка .
Като ученик Джон имал интереси към Математиката , Волейбола и към бащината му страна . И на 9-тия си рожден ден получава подарък променил живота му . Сметачна линийка, обикновена сметачна линийка за проверяване на сметките . Появил се вече първият механичен калкулатор всички забравили за тези линий . Всички освен Джон . Той продължавал да изучава възможностите на тази линийка и постоянно работил с нея . Джон е заинтересуван от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка му прочита учебника по алгебра за колеж на J.M. Taylor. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж достига над нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за бройни системи, различни от десетичната и ги разучава, най-вече двоичната бройна система.
Когато Джон трябвало да влиза в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки (под науки се има предвид Биология Физика Химия) и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921г. влиза в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925г. Получава много приложения за работа включително от Харвард. Приема това от Щатски колеж на Айова заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.
Така през 1925г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде минимален, заради напрегнатия му график, той бил запознат с Dixie Club, клуб организиран за студентите, които са далеч от домовете си . Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види какво представлява. Там среща Люра (Lura Meeks), 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова среща и т.н. Скоро са добри приятели и всеки търси компанията на другия.
През юни 1926г., Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика.Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца се раждат едновременно. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия”, дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята за направа на по-добра и по-бърза машина за пресмятания . Семейството отново се премества в Айова.
През есента на 1930 става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка, Атанасов чувства увереност да се опита да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. В периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката, той е повишен в доцент и по математика, и по физика.
След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов решава, че те попадат в два класа — аналогови и цифрови. Доколкото терминът „цифров” тогава още не е използван, Атанасов отбелязва разликата на аналоговите устройства с това, което той смята за „по-добрите машини за пресмятане”. През 1936 започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор. Той е използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.
Манията да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937г. Една нощ, разочарован от множеството обезкуражаващи мисли, се качва на колата и кара без конкретна посока. Спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие Бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. След малкото време без нерви и напрежение, той открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда” идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939г., Атанасов започва създаването на компютъра. За да му помогне да реализира целите си, той наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939-1941г. те работят по направата и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречена по-късно техната Операционна система и самият компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки, че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.
През септември 1939 година Атанасов отива в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния)

Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.

Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност за която му плащат над 10 000 долара — максималната заплата за работа за правителството по това време. Той е натоварен със задачата за направа на компютър за американския флот. През същото време той е включен в първия атомен тест в Тихия океан — проект, който той харесва изключително много.

През 1948, при едно от отиванията си в Еймс, той бил изненадан и разочарован от това, че компютърът Атанасов-Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Дългото отсъствие от семейството му започва да се усеща. Той и Люра се отчуждават един от друг. През 1949 те се развеждат и Люра заедно с децата се премества в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби, от Айова, която също е заминала за Вашингтон да работи по време на войната.

През 1949 става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската Артилерийска лаборатория. Там е до 1951г. През 1952г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с изследване и разработка в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957г. и става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959г. и вицепрезидент от 1959 до 1961г. През 1961 се пенсионира. През 1974г. се завръща в Щатския университет на Айова (името е променено на „университет” през 1959), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Алис и двете им деца: Джоан и Джон и техните семейства. Елси е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.

Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на (Iowa State University) ISU, Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е завършен през 1981г. На 21 октомври 1983г. (предизвикано от историческото съдебно решение на Larson, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл” от ABC), филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери и неговата майка — Грейс Бери са наградени като роднини на съавтора на ABC.

След дълго боледуване, Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в Мериленд.

Ето и малак цитат от автобиографията на Д.Атанасов :
Атанасов: „Към страната на баща ми“

Посвещавайки този вариант на моите мемоари към хората от държавата на баща ми, чувствам голямо вълнение. Имам нуждата да кажа на българските си читатели твърде много неща, но думите не идват толкова лесно.

Баща ми е роден на 6-ти Януари 1876 по времето на подготовката на нашите хора за въстание срещу турците. Преди избухването на въстанието, турските управители накарали хората от село Бояджик (Ямболски регион) да напуснат къщите си, след което ги изгорили. Докато дядо ми тичал със сина си в ръце, следван от моята баба, група турски войници го простреляли в гърдите. Куршума, който го убил, оставил белег на челото на баща ми до края на живота му.

Баба ми се оженила още два пъти след това. Баща ми бил на 13 години когато пристигнал в Съединените Щати и на 15 останал сирак. След този невероятен старт на неговия живот, завършил Университета Колгейт (Colgate University) и се оженил за мама, американка чийто дядо се борил в Гражданската война между Севера и Юга. Баща ми искал да заведе жена си и децата си в България, но не успял.

Винаги съм чувствал, че наследството на двата човека в кръвта ми, поддържа духа ми. И сега, след като вече ставам стар, съм дори и по-щастлив за моят успех. Хората на баща ми ме посрещнаха топло и ми дадоха висока титла орден „Кирил и Методий“ І степен. Бях избран (чрез гласуване) за външен член на Българската Академия на Науките и поддържам връзка с много мой приятели в България.

Автор : Йордан Цанков