419—451 г.
Теодорих I, крал на вестготите. В битката край Толоза (439 г.) като съюзник на римския император Валентин III, Теодорих I побеждава въстаналите срещу императора римски легиони, разположени в Галия. Той воюва с алеманите, свевите и вандалите и завзема част от Пиронейския полуостров, населен от римско-испанско население.

451 г.
Битка на Каталунските полета. Тук вестготите, заедно с римляните и франките, побеждават хуните, предвождани от Атила и съюзените с него остготи. В битката загива Теодорих I.

456 г.
Битка край Асторга (в Испания) — победа на Теодорих II над свевите. Вестготите разширяват земите си на Пиронейския полуостров и когато пада Западната римска империя, те владеят Галия от Лоара до Пиренеите (с изключение на днешна Бретания), както и значителна част от Пиршейския полуостров.

507 г.
Край гр. Поатие (Западна Фракция) Аларих II, крал на вестготите е Победен от краля на франките Хлодвиг. През същата година Хлодвиг превзема Толоза. Наследникът на Аларих II — Гезалих, премества столицата в Барселона. Под властта на вестготите (от източната страна на Пиренеите) остават Прованс и Септимания (край Средиземно море).

Разбери повече за БГ Наука:

***

550 г.
Византийският император Юстиниан I използва династичните борби и религиозните спорове (местното население — никеанци; вестготите-ариани) във вестготската държава и с оръжие прави опит да си възвърне бившите римски провинции. Византийците успяват да овладеят южната част на Пиренейския полуостров — Бетика.

569—586 г.
Управление на Леовигилд. Като побеждава свевите в Северна Испания (585 г.), Леовигилд включва земите им в кралството си (Галиция). Столица на кралството е Толедо. В границите на вестготската държава влиза почти целият Пиренейски полуостров, с изключение на византийската Бетика и страната на баските.

587 г.
Крал Рекадър и по-голяма част от вестготската олигархия приемат християнската религия. Нараства политическото влияние на испанските епископи. Въпреки религиозното сближение, вестготите запазват етническата и правна обособеност (забранено е да сключват бракове с покореното население).

623 г.
Вестготите завладяват последните византийски владения на Пиренейския полуостров.

653 г.
Събор на епископите в Толедо, който разглежда светски въпроси; ограничава кралската власт. Встъпващият на трона монарх полага клетва, че няма да увеличава данъците без съгласието на богатите, ще се грижи за християнската църква и ще преследва евреите. На краля е забранено да продава именията на короната, които изцяло преминават в ръцете на неговите наследници, избирани всеки път от светската и духовната олигархия. Премахната е забраната да се сключват смесени бракове.

694 г.
Масови преследвания на евреите. Голяма част от евреите загубват имотите си и заедно със семействата си стават роби.

711 г.
Около 10-хилядна мюсюлманска армия, изпратена от губернатора на Северна Африка (халифата на Омаядите) Муса ибн Нусаир, за да завладее вестготското кралство, дебаркира на Пиренейекия полуостров. След решителната битка (19. VII. с. г.) мюсюлманите побеждават вестготите, предвождани от крал Родерих и превземат половината от полуострова, включително и столицата Толедо. В началото на VIII в. вестготското кралство престава да съществува.

713 г.
След дългомесечна обсада мюсюлманите овладяват Мерида и Севиля — най-големия град и център на интелектуалния живот в Испания. Испания е превърната в провинция на халифата, наречена Андалузия (ал Андалус).