Древна ДНК подсказва защо са изчезнали древните строители на мегалитна Европа

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Кой е построил големите каменни гробници на неолитна Европа и защо тази традиция изчезва? Ново изследване на древна ДНК предлага един от най-ясните досега отговори: зад края на мегалитните общества вероятно стои не просто културна промяна, а истински демографски срив, последван от идването на ново население.

Проучването, публикувано в Nature Ecology & Evolution и представено от екип с участие на университета в Копенхаген, анализира ДНК от 132 души, погребани в голяма мегалитна гробница край Бюри, на около 50 километра северно от Париж. Тази гробница е използвана в два различни периода, разделени от сериозен спад на населението около 3000 г. пр.н.е. Именно сравнението между двете групи разкрива драматичната промяна.

Хората, погребани преди и след кризата, не са близко генетично свързани. Това означава, че първоначалната местна популация до голяма степен е изчезнала или е била силно намаляла, а по-късно районът е заселен от нови групи хора. Според изследователите по-ранната група прилича генетично на земеделски популации от Северна Франция и Германия, докато по-късната показва силни връзки с Южна Франция и Иберийския полуостров.

Това само по себе си е важна новина, но изследването отива по-далеч. Екипът търси и възможни причини за кризата, като анализира не само човешката ДНК, а и следи от патогени, запазени в костите. Учените откриват генетични следи от Yersinia pestis – бактерията, причиняваща чума – както и от Borrelia recurrentis, свързана с рецидивираща треска, пренасяна от въшки.

Това не означава автоматично, че чумата е унищожила строителите на мегалити. Самите автори са по-предпазливи в предположенията си, според тях данните показват, че чумата е присъствала, но не е достатъчно убедително да бъде посочена като единствена причина за срива. По-вероятно е да става дума за комбинация от болести, екологичен стрес и други разрушителни фактори.

Археологическите данни също подсилват тази картина. В по-ранния период гробницата съдържа останки от няколко поколения на няколко едни и същи семейни линии. Това говори за общности с трайни родствени връзки и колективна погребална практика. В по-късния период картината става различна: погребенията стават по-избирателни и са силно доминирани от само една мъжка линия. С други думи, не се променят само хората, а и самата социална организация.

Особено показателен е и демографският профил на жертвите от по-ранния период. Археолозите отбелязват необичайно висока смъртност, особено сред деца и млади хора. Такъв модел често се разглежда като сигнал за тежка криза, а не за „нормална“ смъртност в стабилна общност.

През последните години археогенетиката натрупа данни за неолитен спад на населението и в други части на Северна и Западна Европа. Новото изследване подсказва, че този процес е засегнал и Парижкия басейн и вероятно е бил достатъчно мащабен, за да прекъсне не само човешки наследствени линии, но и строителни традиции. Краят на големите каменни паметници може да е бил пряко свързан с изчезването на общностите, които са ги изграждали.

Това е и добър пример как древната ДНК променя археологията. Вместо да разчитаме само на формата на гробниците, керамиката или оръдията на труда, вече можем да проследяваме реални родствени връзки, миграции и дори следи от заболявания. Така историята на неолита става по-малко абстрактна и много по-човешка: не само сухи констатации, че културите се сменят, а значително по-подробна картина на цели общности, преживяващи болести, загуби, миграции и нови начала.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.