(Serpula lacrymans)

Домашната гъба не напада живите дървета като същинската праханова гъба или като обикновената пънчушка. Няма да я видите също по гниещите на корен или повалени стъбла, нито по изгнилите пънове в горите. Няма да я срещнете никъде сред природата. Тя се заселва само по обработената вече дървесина. Затова ще я откриете най-често в складовете за дървен материал, по дървените конструкции в жилищните сгради, в стопанските постройки, в парниците и оранжериите — по всякакви съоръжения, изработени от дървен материал. Ще я откриете лесно, преди още да сте я видели, по тежкия дъх на гнило, който се усеща навсякъде, където вече се е настанила, особено в затворените и непроветрявани помещения.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първият видим признак, с който домашната гъба издава присъствието си, е появата на мицела й по дървените части. Отначало той е бял и прилича на разстлан памук. Скоро от него се образуват дълги мицелни върви от гъсто сплетени хифи, които приличат на нишковидни корени, а самите му памукоподобни ,,възглавнички“ се превръщат в образувания като тънка ципа. Едновременно се променя и цветът на мицела. Той придобива жълтеникав, възрозов, лилав и сив оттенък. Така изглежда домашната гъба, преди да започне да образува плодни тела. Самите плодни тела са големи. Могат да стигнат до 50 и повече сантиметра ширина, а на дължина — до няколко метра. Те са тънки, но месести (на дебелина достигат 3 см). Разпростират се като палачинки. Имат силно задебелени беломъхести краища, отделящи често по повърхността си капки водниста течност. Затова домашната гъба била наречена сълзлива или плачеща гъба. Отгоре плодните тела на домашната гъба са ту охрено-жълти или светло- до тъмноръждиви, ту маслиненокафяви. Те са гъсто покрити с ямички, широки от 2 до 3 мм и дълбоки един-два милиметра, затова повърхността им изглежда мрежеста. В тези ямички, по върховете на специализирани хифи – базидии, се образуват спорите на гъбата – гладки елипсовидни или яйцевидни охрено-жълти или светлоръждиви едноклетъчни телца, с които се размножава.

Сред гъбите, които нападат и разрушават обработената дървесина, домашната гъба се ползва с най-печална слава. Особено големи поражения е нанасяла в миналото, когато главният строителен материал е било дървото. Под набезите на домашната гъба рухвали домове, мостове и всякакви други дървени строежи и съоръжения, а хората били безпомощни да я спрат. В по-ново време на пътя на домашната гъба все по-често се изправят други строителни материали – тухли, желязо, бетон. Но дървеният материал все още се използва нашироко в строителството. Ето защо и сега твърде често домашната гъба ту ще пропълзи в някоя вила или зимник, ту ще нападне някой склад, в който са струпани греди, дъски, за да остави след себе си навсякъде, откъдето мине, чупеща се на малки кубчета и стриваща се на прах дървесина.