ДНК от пергамент превръща старите ръкописи в биологичен архив

 

Средновековният ръкопис може да разказва две истории едновременно. Едната е написана с мастило. Другата е скрита в самия пергамент — обработената животинска кожа, върху която е създаден документът. Изследователи показват, че могат да вземат клетъчен материал от ценни ръкописи с обикновена суха цитологична четка, без видимо да ги повреждат, и след това да извлекат генетична информация.

Екипът обединява специалисти от North Carolina State University, Duke University и Western Sydney University. Методът е описан в рецензираното списание Manuscript Studies. Изследвани са 91 пергаментови ръкописа от библиотеката „Дейвид М. Рубенстийн“ към Университета Дюк. Те са създадени между края на VIII и началото на XX век и произхождат от широк район — от Англия и континентална Европа до Близкия изток и Североизточна Африка.

Пергаментът най-често е правен от кожи на домашни животни. Затова документът не е само носител на текст, а и парче запазена биологична тъкан. В него могат да останат фрагменти от ДНК, които да помогнат да се определи животинският вид, а при достатъчно качествен материал — да дадат сведения за произхода и родството на животните. Натрупани в големи колекции и свързани с исторически дати и места, подобни данни могат да осветят търговски връзки, земеделски практики, развитието на породи и болестите по добитъка.

Досега голяма пречка е била не само лабораторната техника, а достъпът до предметите. Библиотеките и музеите с основание не разрешават вземане на проби, ако то включва изрязване, остъргване или химическо третиране на редки документи. Дори малка повреда е неприемлива, когато ръкописът е уникален.

Предложеният подход е прост. Суха цитологична четка — от вида, използван и при вземане на клетки за медицински цитонамазки — се прокарва внимателно по повърхността. Към влакната ѝ полепва клетъчен материал, без да се отнема видима част от пергамента. След това пробата се обработва с методи за секвениране от следващо поколение, адаптирани към малки и увредени количества ДНК.

Авторите съобщават, че така са получили значително количество генетична информация от колекцията. Важно е обаче да се разбере какво точно доказва изследването. То демонстрира, че проби могат да бъдат събирани недеструктивно и че от тях могат да се извличат генетични последователности. Не означава, че всяка проба автоматично разкрива точното място и година на производство на конкретния лист.

Пред ръкописната ДНК има и друг труден въпрос — замърсяването. Един документ може да е бил докосван от писари, подвързвачи, читатели, реставратори и библиотекари в продължение на векове. По повърхността му могат да попаднат съвременна човешка ДНК, микроорганизми и материал от други животни. Затова лабораторните контроли, сравнението между проби и внимателната интерпретация са решаващи. Генетичният сигнал трябва да бъде отделен от дългата история на употреба на предмета.

Въпреки тези трудности методът отваря любопитна връзка между природните и хуманитарните науки. Историците обикновено четат текста, изучават почерка, мастилото и подвързията. Генетиците могат да добавят независим слой доказателства от животното, чиято кожа е станала страница. Ако много документи от известни места и периоди бъдат анализирани по един и същ начин, изследователите биха могли да проследят как са се движили животни и материали през търговските мрежи.

Пергаментът може да допринесе и за историята на животновъдството. Писмените източници често описват данъци, стада и пазари, но не пазят пряко генетично свидетелство за самите животни. Ръкописите са датирани и съхранявани предмети, което потенциално ги превръща в своеобразна времева серия за домашни видове. Това би позволило сравнение на генетични линии през столетията и между различни региони.

Следващата важна стъпка е методът да бъде прилаган върху по-големи и добре документирани колекции, със стандарти за пробовземане и контрол на замърсяването. Не всяка библиотека ще разреши анализа веднага, но доказателството, че сухата четка не нарушава целостта на страницата, може да изгради необходимото доверие.

Най-интересното в работата е промяната на гледната точка. Старият ръкопис вече не е само текст и произведение на културата. Той е и материален биологичен архив — свидетелство за животните, стопанството и обмена, които са направили възможно създаването му.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.